... ... ... Лисицата, като не могла да стигне гроздето, рекла - кисело е!
... ... ... Онези, необразованите, като не могли да възприемат преподаваното съдържание, казват то е непотребно!
... ... ... Случайна ли е българската пословица. Не! Тя е изстрадана истина! Изстрадана от нашия гениален народ, ...

СНЕЖНА РИТОРИКА
Р. Чакърова
Този сняг заваля сякаш знак да даде –
някой идва сега да се стопли.
Някой влиза у мене съня да краде. ...

Достойните ли? Вече са оплюти.
Народът ни достойнства не търпи.
Не са разбрани, камо ли пък чути,
щом истини изричат, не лъжи.
Достойните са камък в житна нива, ...

Ти си толкова малка и крехка.
И светът ти е само добро.
А аз вплитам съвети в жилетка
да те пазят от злоба и зло.
С всеки ред те орисвам мъниче ...

Направи завой
и повече недей да питаш
дали ми се спи,
в колко съм станал,
беше ли ми студено снощи, ...

ОТ ДРУГАТА СТРАНА
(Разказ)
Притворих очи, слънцето блесна в очите ми, но така ми се искаше да се излежа поне още миг, поне още секунда, която времето да разтегли и по някакъв неведом начин да превърне в час, ден, столетие... Нима наистина трябваше да се събуждам? Защо трябваше да ставам? Сладката др ...

Лошата глетка ја тргнав од очите
и ја фрлив во проточна вода
од свиленото рамо вадев проколнати ѕвезди
за копнежи да немам
тажна химна пее моето срце ...

В началото и в края само
човек може да обича така.
В началото –
когато доброто е негова цел и посока
и си няма представа за ...

Как ти липсва нещо, което знаеш, че никога няма да се върне?
- Ще повторите ли въпроса?
- Съжалявате ли за нещо?
Въпросът на момичето бе съвсем банален. Бе облечена в розово, което е още по-банално и ако не беше изпратена от нейната приятелка от радиото, едва ли щеше да ѝ отдели и половин час. Дали ...

56/ С езикът им другар не станах.
За мен остана непознат,
макар, че с книги го подхванах...
Не станах с него по-богат.
Сработване не се получи. ...

> ∞
>
>
>
> ...

Нежно. Трепетно. Бяло.
Тишина. Светлина.
Непорочно начало.
Неродена вина.
Сняг. Звезди. И пътека. ...

Студ и мраз скова земята.
Клошарят подава ръка с усмивка
и моли за милост от всеки човек.
Бедният!... Ръцете – загорели от студ.
Властният от колата гледа с яд. ...

Забравям те, проклетнико, разбра ли?
В минутата, в която го изричам!
(но думите препъват се на прага
на устните и сякаш го отричат).
Какво си ти... какво си, че не мога, ...

Always recycle your love,
cause many people need it!

Затворникът
Добър ден, господин затворник!
От години все си там –
сред тия толкова влажни
и напукани стени. ...

Събуждам се във четири
и двадесет.
'Часовника ли гледаш? Бързаш ли? За работа?'
Не бързам, драги, не...
...Надявам се. ...

С фирмата се оказа сложно. Надя очакваше направо да започне да взема пари и когато Борил и каза, че се е отказал, тя реши че съм я прецакала.
– Играеш си игрички, Алекс. Това не е здравословно.
– Стига, Надя. Не ми разигравай циркове. Ако някой играе игри, това си ти. Да не мислиш, че ми се занимава ...

Дъх приемам,
дъх отдавам,
чак до залеза на вечността.
Но как така греша?
Последен дъх ли е това? ...

Онемях от собствените предразсъдъци.
Онемях от надежди и лъжи...
Живота си заложих за чужди радости!
Продадох се на собствени лъжи.
Отнех от себе си сърцето... ...

- Има ли нещо?
Въпросът на шефа я изважда от унеса. Напоследък пристъпите ѝ зачестиха. Дали е открил, че е назначил за помощник-готвачка магистър по комуникация, с шест езика и пет години стаж в рекламата? Не, тук никой не проверява другия. Казва, че всичко е наред и продължава с тестото.
Спомня си ...

В закусвалнята имаше само един мъж. Пушеше и гледаше пепелника. Пепелникът беше пълен с угарки и той ги разместваше непрекъснато с цигарата си. Беше на около шестдесет.
Влязоха и поръчаха супа. Навън беше студено.
– Два чая също! – добави към поръчката по-ниският, който едва се държеше на краката си ...

В мен бушуват странни създания,
продавам месо и пиша поезия.
Редя памфлети за своите фенове,
те хапват луканка и слушат стихове.
"Ти пишеш почти като Шилер... ...

Мъжът
Мъжът не се оплаква, той просто споделя!
Ако друга жена е докоснала неговата душа.
Той разказва за живота си, за своята съдба.
А жените на лоши и добри разделя. ...

Виновна
(триолет)
Ела, божествен полумрак,
скрий мислите ми блудни!
Ах, дланите му искам пак! ...

Падна тъмнина над снежната покривка,
падна и моята усмивка,
поглеждам през прозореца голям,
спомням си за твоя блян,
съдбата ни събра в нощ една, ...

Нозете ѝ восъчни стъпват
на прага на твоята „Зима“,
във ледена църква пристъпя,
клисарят се моли прости ѝ!
Не, не го чува, не вижда. ...

Има гладна любов и преситени страсти.
Има лъскав мираж и оазис от кал.
На сърце разстояние вече е тясно,
на ръка от просията някой е дал.
Има бели трохички за вярващи устни. ...

Обичаш ли ме?
Не е само светло чувството.
Не е единствен извор радостта.
Тъгата, болката ти –
Не са ли те за мене, ...

Едни кафяви очи и топла усмивка.
Нежна прегръдка, сладка целувка.
Две протегнати ръце с думите: "Обичам те"!
Ах, това море, името му жена е...

При все че са
краката на лъжата
къси,
Светèна ги
вода... защо ли пак ...

В този свят на няколко рефлекса
всеки се превръща в роб.
В роб на някаква пътека.
В сянка закъсняла за живот.
... И в инерция застива ...

Целувай ме с отворени очи,
искам да потънеш в моя поглед,
зениците ми с греещи лъчи,
нека те докоснат и погалят.
Целувай ме, очите затвори, ...

Петък е днес, по календара тринайс(е)ти.
Ден като ден, завършващ на наис(е)ти.
От какво да се боим?!
Какво не можем в тези цифри да търпим!?
Дори сборът им е цифра приятна, ...

Цел живот заспивам со отворени очи
за да те среќавам во соништата
измислувам љубов
за да не заминеш
од светот на бесмртноста ...

Почакай! Тази нощ ще е студена.
До огъня за мъничко поспри,
дори от него можеш да си вземеш,
а после пак във своя път върви!
Не страдай, че светът те наранява, ...

Аз искам Слънцето да те огрява:
във студ да топли твоето сърце;
във мрака светла радост да ти дава –
душата ти щастлива да расте!
Аз искам Извор да те напоява, ...

СЕРЖАНТСКИТЕ ПАГОНИ
С чисто нов шинел съм, закопчан до врата ми, с лъскави жълти копчета и изобразен разярен лъв на тях, също като моята младост, която иска да прегази всякакви трудности и пред нищо не се спира. Кой може да се мери с мен, младия левент, сложил маршалския жезъл в раницата си. Под пеш ...