Любов Господня
не търпѝ - в душѝте да
е преизподня,
а крепѝ ги с Благослов
и с Вяра Пътеводна!...

В малкото крайморско градче имаше необикновена пейка, на която всеки ден, в един и същи час, сядашe възрастен мъж. Хората го наричаха „четящият човек“, макар че неговото име беше Том. Наричаха го по този начин, защото винаги държеше книга в силните си и сякаш излъчващи топлина ръце. Независимо дали ...

Събуди ли се? Плюшеното куче
разказа ли ти приказка красива?
От майка си то много е научило
и да говори иска, не заспива.
Но нека при кутрето се завърнем. ...

Дълъг, но и кратък е Декември. Изпълнен с празници, уют и аромат на канела. Той ме насърчаваше, докато приготвях тиквеника за Бъдни вечер. После се усмихваше, а понякога с глас се смееше, докато аз се тюхках над неуспешните си опити да направя питка.
- Ами, тестото не е моята сила - повтарях си и въ ...

В един отдавна търсен момент.
В една отдавна търсена посока...
Тръгнах през декемврийския ден
по пътеката на съдбата строга.
Тя е стръмна; и загадъчно мълчи! ...

На Д.
Най-хубавото време от годината,
в най-хубавият ни, щастлив живот!
Белеят планините и долините ---
по тях се спуска северният флот ...

ПРЕДИЗВИКАН ОТГОВОР
... твърде късно ми е вече да променям своя стил,
и съм демоде човече – в ямб, хорей, или в дактил,
виж, сегиз-тогиз ги мешам амфибрахий с анапест,
и тогава ставам смешен, плача – тъжен и злочест, ...

Евров хленч
пред доларов чейнч!
А левът гордо
от своя „борд“,
от кеф си умира ...

Като листа от вятъра отнесени,
минаваме през време и простор.
Минутите - от злото претеглени
годините - белязани с укор.
Дали живяхме със сърца отворени, ...

уж е на шествие,
а е в нашествие
с куп произшествия
Шестсрично хайку с шестсрично заглавие, акростих, мезостих и телестих от отделни думи.
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема в памет на София Филипова, 2024 и не спечели награда.

"Ще скоча!" - казвах си,
стояща с разперени ръце,
вятърът отново брулеше моето лице,
може би мислех ще ми пораснат криле,
ала от тези неподвижни, черни, ...

В малкото снежно селце, сгушено между стръмни хълмове, Коледа винаги носеше със себе си магия, която стопляше душите на хората. Това беше място, където времето сякаш беше застинало – дървените къщи с покриви, обвити в пухкава снежна пелена, изглеждаха като от приказка, а димът от комините рисуваше н ...

Последните ѝ дни кълват врабчетата.
Дойде и краят… Сбогом! Заминава.
За някои несбъдната, проклета,
а други ще я помнят, благославят!
Признавам си, не беше идеална. ...

Скъпи съпорталци. Живелите повече сред нас знаят, а останалите се досещат, че в живота провалите са по скоро правило. В този смисъл той е низ от провалени години. Когато за пръв път стигнах до този извод, дядо ми махна с ръка: "Не си го слагай присърце, що необръщани камъни има..." Оттогава обръщам. ...

Често срещам коментари
с исторически лъжи.
От - предишните другари
със зомбирани души.
”Славни наши патриоти” ...

Огънят танцува по тавана, небето се целува с крехкия скреж по прозорците, стените летят като откъснати листа от тетрадка, въздухът се разрезва на конфети, лампата изстрелва светлинни залпове, нотите изпяват тишината. Времето си отива. Думите искат да разрушат неговата неизвестност и да го задържат в ...

Сега да правя равносметка тънка,
навярно някой гръмко би се смял.
Такава съм си. Жилава издънка,
създадена от смях и от печал.
Небе – на хвърлей, но нали съм дребна, ...

Полковник от СВР, професор в МГИМО Безруков
Западът „идва в Русия в началото на всеки век“:
Западът е хищник. Това е глутница вълци, които постоянно трябва да се хранят някъде, защото нямат собствени ресурси. А за да бъдат все още банда и за да не се избият помежду си им трябва външен враг. И така, ...

Инструментален етюд с компютърно моделиран хор.
Автор: +NIK o,Dim-of. Забавлявайте се.

СЪНУВАМ ТЕ В СВЕТУЛКОВИ КОРУБИ
... снегът ще запечата до април
пропуканите мои керемиди,
ще си изчезна – тъй недраг-немил,
без никаква надежда да се видим, ...

Сиво е, вали и сняг!
Няма слънце, птича песен, аромат на мак!
Блоковете, мрачни великани -спят!
Дремят и хората с отворени очи!
Като мравки пъплят по задачи, ...

Не мога да твърдя, че започнах прочита на "Градинарят и смъртта" на Георги Господинов", без да имам предварителни очаквания към новия му роман. Прочела съм "Физика на тъгата" и "Времеубежище", затова разгърнах първите му страници с готовност за сериозна мисловноаналитична ангажираност. Огледах кориц ...

Побеляла е тревата.
Покривите - заснежени.
Раничко е за шейната
и пързалки споделени.
Тъкмо този стих написах ...

Мое любимо, синьо море,
Обичам те толкова силно!
А ти - неприветливо все,
отблъскващо, злобно...
На мен ли се сърдиш, ...

Бесилото е вече построено!
Снегът прехвърча в този късен час.
Тълпата знае, всичко е решено.
Тълпата знае. А дали го зная аз?!
Нозете ми в снега остават дири, ...

Сега прости! Обичай свободата!
Прости им в себе си и замълчи.
Нали те виждат? Само че треската!
Гредата ги премазва. И личи!
Небето им изпрати бурен вятър, ...

Саксофонът на бара ме връща
към отдавна забравен мираж.
Бях ли млада и теб ли прегръщах
безусловно? Ти беше мой страж!
Нарисувах те: образ - пейзаж, ...

Окови и вериги не дрънчат,
а звуците отекват им далече.
Невидимите пранги как тежат,
народът мрачен знае вече.
С наочници, когато се върви ...

на силиконките
Не обичам,
това,
аз
модата ...

Единство и борба на противоположностите
Омайно,куртоазно звучи ѝ гласът
на вечната,обаятелна женственост,
от която могат и рога да растат
върху почва на интимна посредственост. ...

Ти и дъждът
Дъждът се стича по стъклата
и си направи с мен шега –
изписа ми, че ме обича
и ще ме чака във нощта. ...

СУПА ЗА БОГА
... хем Дядо Коледа дойде,
хем край на Коледните пости! –
сварих си супичка с фиде
от пилешко филе – без кости, ...

Толкова ще се научим
да си изхвърляме разделно
боклуците,
колкото – да си заключваме,
на място затвор-ено сбрани, ...

Няма друга на света
като майчицата ми добра.
Мила е като птичка.
На света е тя едничка.
Вече доста съм голяма, ...

Черна мъгла надвисна над града,
жаравата изгаря неговите крака.
Сам върви по бодлите от стомана,
ала вижда се във мрака портата към Рая.
Защо си отиде? ...

***
В тишината
на следобеда съхне
прането навън.
*** ...

Много ще те пазя,
Обещавам!
Полудявам от любов,
Полудявам!