В един нищо и никакъв сън ще се видим
побелели от спомени и суета
И ще светят косите ти като светулки
между два булеварда
и двеста слънца ...

Неистините винаги разказват
на безпричинните си рожби
за миналото, сякаш е било...
Звездите от космическата пазва
са подредени за изложба ...

ХОРА ОТ ДЪРЖАВАТА НА МРАКА
... и ето го – дойде и твоят миг,
най-сетне старините си дочака,
говориш си на български език
със хора от държавата на мрака – ...

Следвам осевата линия
със скоростта на вятъра.
Кой знае с колко конски сили,
но ми напомня за съдбата.
Кормилото ѝ все ме направлява, ...

сатанѝ
заоблачѝха светлината
и -
да се оттегли -
уж вмениха ѝ - ...

Този момент, във който усещаш от глътката
за първи път.
Но всяка сутрин.
А съзнанието е преплетена върволица от
скорошни сънища... ...

Каква любов ще е, щом мигом коленичи
пред земните закони и се покори?
Светът обръгнал и навикнал да е ничии,
омразен станал е на себе си дори.
Каква любов ще е щом слепите недели ...

Гальовник? За тебе мисля си, Гальовнико още щом слънцето се възцари на небето и пекне жарко. Мисля си за тебе и когато падне тъмата на нощта и мракът обгръща света. Гледам го небето - едно свило се и то като мен. Но после се разгръща с по-малко плахост и позволява на звездите си да затрепкат по него ...

МОМИЧЕТО ОТ ЦЪФНАЛАТА РЪЖ
Бях нявга влюбен в цъфналата ръж.
И Джени беше влюбена във мене.
Дори призна ми под дъжда веднъж,
че ме сънува нощем, пък и денем. ...

Боян Митов бе богат петдесетгодишен търговец, вдовец, без деца. Загубил жена си преди три години, той бе потънал в дупката на самосъжалението. Гледаше на околния свят с едно тихо безразличие. Не беше нито щастлив, нито нещастен. Осъзнаваше, че е едно сиво и никому ненужно петно върху цветната картин ...

Не могу оторвать глаз от тебя
Борис Гребнщиков
Това бе тя!
След толкова години…
Дори не разпознах очите и. ...

Светът е филма в който ни убиват,
а ролята е задушевна жаба,
която бавно се сварява,
опиянена е от мрака
в казана, точно под капака ...

Тичай, тичай към мен стремително бързо-
дракони надвий, злодей победи!
За нас се пребори уверено и дръзко,
прегърни ме силно, със страст ме целуни!
Върви до мен, със мен върви. ...

ВРЕМЕНАТА ОТДАВНАШНИ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Припомням си отново
времената отдавнашни
и почти забравени за теб, ...

ДЪЖД НАД МАМА
... да се завърна нявга у дома, когато дъжд в улука се разплаче,
да ми направи мама кавърма във тенджерката с кривото калпаче,
лула тютюн на гърбавия пруст да изкадим на сухеца със тати,
в котлето да нароним кукуруз, че в три каруци есента го прати, ...

За да вдига все по-високо
на работата си тонуса,
допинг дози си взема от все по-големички
бонуси.

Липсваш ми
Във тази есенна картина
ми липсват твоите очи,
като мечта вълшебна, мила
привличат твоите черти. ...

Р А З М И Н А В А Н Е
Всеки живее толкова дълго,
колкото сам може да понесе
в лабиринта на житейските пъзели,
където Съдбата интензивно тече. ...

Дъжд.
Цяло ято от капки
ромолят... ромолят...
Уморен от слушане джаз,
съдира паяжините ...

Мързелът е най-странното явление в съвременния свят. И съвсем не говоря за дните, в които просто нямаш енергия, не се чувстваш на себе си, не ти е съвсем добре или преминаваш през труден период емоционално, и просто искаш да си лежиш, докато стане по-добре.
Имам предвид нищо-правенето, като начин на ...

А между тях какво е
Черна дупка
Бяла планина
Падение или вълна
Кислород без вятър ...

Все още някак през нощта
се вслушвам в стоновете на тъгата,
и чувам кашлицата на баща ми -
как буди сутрин тишината...
И как по детски, помня - си измислях, ...

Заради теб с усмивка се будя.
И толкова много обич изпитвам към теб.
За нищо не бих могла да те принудя.
Само очаквам да си до мен занапред.
Ако можех времето щях да върна, ...

Ако си страхлив - няма ти да си щастлив!

Сбрало длани небето крепѝ
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.
Август впряга среднощни коне ...

АСАНСЬОР ЗА МРАВКИ
Къде съм тръгнал, никога не зная.
Дали ще стигна – и това не знам.
Не питайте, на мен ми е все тая! –
добро ли, зло ли ме очаква там. ...

Бялата смърт
Здравей, как си приятелю мой ти сега?
Не съм добре, разпространява се отровата.
Исках да успокоя себе си и моята душа,
но отговора друг е, съвсем не е това! ...

Скилидка чесън,
зъб на мъдрец,
цигулка на щурец
и изваден въгарец.
Смеси във чаша за кафе ...

Говориш ми думи нежни,
явно с цел да те забележа.
Искаш постоянно да ти пиша,
а аз от теб не мога да си поема въздух да дишам.
Търсиш начини да се рекламираш, ...

Две очи и топли устни,
две ръце и две звезди,
мога ли във мрака да ги пусна,
щом душата ми така гори?!
Думи споделени, ...

Има жени, които изгарят на собствената си клада. Жени, които не се свенят да се раздадат до краен предел, ако изобщо има предел на себераздаването и себеотричането. Жени - вещици, жени - магьосници, но в същото време жени - ангели.
Когато обикнат, обичат до лудост. Когато обикнат, отварят широко, съ ...

Грен извади светкавично меча си от ножницата и се огледа за Лиза. Любимата му беше в близост до каляската с ранените, а Калийн се намираше на няколко метра от нея, също яхнала своя кон. Няколко фенга се бяха засилили към магьосницата и нейната приятелка и мъжът й извика веднага:
-Лизааа! В твое дясн ...