МИТИЧНА ЖЕНО
Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония
Любовта е къща, дом, покрив,
просторен и красив площад пред ясно небе – без сън е;
постеля е на всички покои и копнения. ...

Стига хвърляхте камъни, хора!
Нямам вече къде да ги зидам.
Чак до слънцето стигнах. До горе.
С всяка болка и всяка обида
вдигах все по-високата кула ...

ВИК ОТ ВЪЛШЕБНИЯ КИЛИМ
Ако миг не те видя – и вече съм полудял –
Замбезита и Виктории, Ниагари се срутват отгоре ми.
Ставам на въглени, на пепелаци, на удавени извори в кал.
Дървета ми иде да къртя, да сека и да тръгна бурени с корените. ...

Музика, текст: Пламен Сивов
Песента е от албума “Душа” - https://push.fm/fl/hj9ohu5j
Ти каза: „Искам да сънувам теб“
и зимата отстъпи към високото.
Преди да падне старото небе, ...

СКИТНИК НА ПЪТЯ
Привикнала с това, което имам,
забравих ли, че някога съм нямала?
С опърпани криле редя ви рими –
в приюта за прокудените ангели. ...

Хубавото, как да отричам? Заради кое и още как?
Това че душата ми обича, трябва ли да тъне в мрак?
Мракът, който тебе сънува умира илюзорно сега!
И мога ли до теб да плувам в такава степна река?
Онова, което е без умисъл, е готово да люби докрай! ...

РАЗПАДАНЕТО НА СВЕТЛИНАТА
... сигурно отдавна е минало изтрещялото време,
в което трябваше да се чукаме с теб на някой далечен нудистки плаж
с вмирисани на чесън и пот воайори селяндури,
залегнали на гюме в дюните, ...

ЛИЧНО НАПИСАН НЕКРОЛОГ!
С дълбоко прискърбие съобщаваме, че
спря сърцето на горкия и лъган да пулсира,
но Митко Байрямов... не можеш го елиминира!
Неговите идеи бяха потъпкани и пълно изиграни, ...

Словата бягат, като пилци есенни,
виси в небето сянка на герак,
а вятърът пиян поръчва песен и
без думи да я пее няма как.
И хуква луд и бесен там, по билото, ...

Красиво е, когато се усмихваш,
очите ти как влюбено блестят
и всичко друго как изчезва, стихва,
оставаш само ти и любовта.
Каква любов, възторжено родена ...

На паша
Някъде в Балкана, двама овчари извели скромното си стадо за последен път на паша преди есента да дойде. И двамата били в залеза на своята житейски път. Между тях горяла стара вражда с незатихващ огън. Те се познавали покрай мястото, където събирали добитъка за паша. И колко и мъдри да бяха т ...

Корабът се полюлява –
ту надясно, ту наляво,
и с витлото си оре.
Море... море...
Сред това море безкрайно, ...

Част 6
- Браво Тъпчев ти си уникален преписвач. Сега следва да ми представиш подобни кратки реферати и по темите за Дължината на Планк, за Времето на Планк и за Енергията на Планк.
- Да, да! Имам ги и тях! Даже много подробни. И то с всичките им там сложно ексцентрични формули. Но пък си мисля Умник ...

колчем на власт е
на силата правото -
право - къде ти
.................................................
друга редакция на ...

Разбираш ме единствена на този свят,
в мъглите му просъскващодимящи,
в ужасно бедния му на идеи хищен глад,
в очите от безсмислени мечти искрящи...
И вкопчен в теб забравям за смъртта, ...

Тръгва си юни...
Беше разплакан,
ала дойдоха дългите дни.
После посрещна топлото лято,
слънчеви ласки то ни дари. ...

Аз съм зомби,
но мозъци не ям!
Само женски бомби
и не ме е срам!
Затова и не гладувам - ...

КЪСНИ СЛЕДОБЕДИ ПРЕЗ НОЕМВРИ
В надпреварата с живота,
който – как се издими! –
и ни влачи неохотно
в труди и трънливи дни, ...

От всеки друм с тъга преплетен,
душата ми изплете си въже,
с конец във спомени облечен,
за кръвта по двете ми нозе…
Пътя ни без трудност и без рани, ...

ЛУДО ЛЯТО
... неделя е – и лудницата пусна! – и всички луди тръгнаха в града,
с угаснал фас на долната си устна дори и аз сред тях развях брада,
посипах си главата с морска пяна – и мислих по напуснатия кей
дали не ще разчопля стара рана, ако извикам някому: – Здравей! – ...

Остра костта е. От риба.
И е заседнала в гърлото.
Въздухът стене... Вибрира...
Дращи небцето ми..! Пърли..!
Спъвам се в теб. Отмалявам... ...

Една котка казала:
– Мяу.
А другата:
– Взе ми думата от устата.

За миг се разсеях и… вече е есен.
Тръгнаха си приятели, ятата със песен.
След безкраен летеж и досадна умора
Животът-проверка… стигнал е изнемога.
Изгубих ли себе си, след поредния бяг ...

Някога отдавна – между пушки стари…
На купон веднъж сред пекани другари.
Тошко се накваси, чак до козирката…
И като градушка, тръгна през гората!…
Трябваше тогава, дълго да се влачи, ...

Желани усмивки ...
Усмихвам се днес, и винаги,
а кой от нас не се усмихва
с радост - на цветя, на дечица ...
Усмивки какви не - игриви, ...

(На сина ми )
На шести юли беше страшна жега.
Денят конкретно беше нетипичен.
Мислех, че света към мене гледа
и чака вест - момче или момиче... ...

Дано разбера кой пол притежавам.
Вече седемдесетината не ми пасват.
Смътно догаждам се за стотния.
Куца ми ориентацията, искам пенсия.

Времето не течеше тук. Или течеше в толкова много посоки, че самата дума се изпразваше от смисъл.
Йоан, изтощен, но устремен, стоеше в сърцевината на своята квантова конструкция. Тя не бе идеална. Не бе гладка и блестяща. Тя бе човешка – пулсираща, неравна, пълна със съмнения. И с надежда.
А срещу н ...

Прасето забоде копито в най-горния ред на страницата и зачете високо, като се запъваше почти на всяка дума.
Първа гатанка на Свинска:
Яйцето – елипса,
жълтъкът – кръг
в черупка. Бели се ...

Къде не можеш никога да стигнеш?
Докрая на мечтите - нямат свършек.
Докато до предела им се вдигнеш,
те изпреварят, свежи пъпки вържат.
Запитай се, защо не остаряваш. ...

Времето е толкова различно -
една цигара време,
един събуден сън,
набъбнало критично,
посреща те навън. ...