Р А З Д В О Е Н И Е
Не виждам огромен,някакъв смисъл,
толкова нахъсано да продължавам,да пиша.
"Да,ама не",замислено,си понякога викам
и продължават да се нижат моите четиристишия... ...

Един ден г-н Кокорчев се поминал от старост и отишъл на оня свят. За съжаление имал много грехове и затова се озовал в ада. Там доволен и щастлив го посрещнал главният дявол.
- Какво ще желаете господине? - попитал иронично.
Всеизвестно било, че в ада грешниците нямат никакви права, а само задължени ...

Аз съм от оная порода,
породата
на студените хора.
Дето все по работа
тичат. ...

Къде изчезна кърпата,
лежаща върху коленете ти?
Днес сякаш малко по-объркано
блуждае покрай тебе времето.
Къде оставих кърпата ...

АТЛАЗЕНА СПЛИТКА
В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам. ...

Събудих се усмихната. Защо ли?
И тръгнах без да зная накъде,
а вятър в позлатените тополи
съня ми светъл тихичко преде.
Разстила златни мрежи по паважа ...

IMAGINE
... събрах ти седем кестенчета, мила, че да ти шушнат тихичко зимъс,
когато ревне зимната годзила – и няма жив човек околовръст,
четвъртото е малко наранено – от сблъсъка му с мокрия асфалт,
но тихо му изпях „Imagine” с Lennon, докарах го дори със твоя алт, ...

Понеже сме южняци- тарикати,
намират се за всичко оправдания:
със робството , с червените примати,
с погрешните разчети и послания...
А всъщност сме народ от пияндета, ...

Една любов в сърцето ти отседна -
за кратко уж, но да си тръгне - не можа! -
Една любов - гальовноненагледна! -
Защото ти молитвено я задържа!
Една любов сърцато те окриля ...

Музика, текст: Пламен Сивов
Пиано: Самуел Ефтимов
Прозорец, пълен с планина,
а до прозореца - икона.
Една горчива тишина, ...

Сребрее звезден песъчинков гланц,
с елмазен блясък облепил небето.
Прохлада идва като във каданс
издуваща в платно пердето.
Отплава корабът на мисълта ...

Виждам те в прозрачната мъгла –
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен – ...

В ума ми плахо настани се,
но не си тръгваш от него.
И в душата ми влезе така,
и в едно със твоята сля я.
И високо, високо полетяхме, ...

Как да те напиша любов,
листа изтърка се вече.
За рисунка съм готов,
но няма я дарбата в мене.
И ако трябва да те изпея, ...

В Ъ Р Т Е Л Е Ж К А
Царичина, Ванга, Елисавета Логинова,
Лонгин от Голгота, а на кръста прикования Господ –
въртележка многовековна, сбрана в едно мигване
във Вселена Безкрайна, пращяща от Мощност... ...

ПЕЧАЛНИ, СВЕТЛИ И ДОБРИ
... край премалялата река върбичките се изрусиха,
и ме подхвана под ръка, тъй мила! – есента ми тиха,
далечно слънце затрептя в отнесените ѝ зеници,
и аз си замълчах, а тя над мен развихри ято птици, ...

Нима пак щастието илюзорно,че хоризонтите са живи,
ще измами души себеподобни,щом носи залези красиви?
В нощта,преди отново да съмне:звезди греят тревожно...
Нима неизвестното ще отмъкне светлината възможна?
И само прехласнатите поетите,ще ни обещават утрото ...

Животът
Животът е любов
в безкрайна смърт;
откопчиш ли се,
връщат те вълните ...

Страшната жега принуди Ивелин да се скрие на сянка в подлеза. Според табелата на спирката автобусът, който той трябваше да хване, щеше да пристигне след 17 минути, така че имаше предостатъчно време за купуване на вода и нещо за хапване.
Той припряно развъртя капачката на бутилката и започна да лочи. ...

Все същото си, мое море-
примамливо нежно, могъщо сурово,
но вече аз не съм онова дете,
ще ме познаеш ли, щом срещнем се отново?
Все тъй вълните ти са синя свила- ...

В каква лакомия пословична
е потънал човешкия род!
Обвинява животни - в чудовища,
а душата си храни със зло...
И пирува, вторачил се в чашата, ...

САМОТНОТО СЪРЦЕ НЕ Е СЪРЦЕ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Дълга е нощта – край няма, а вятърът сви
гнездо в мене и уби всичките ми нежности.
Сърце мое, където и да се докосна до здравословните си мисли, ...

Нарамил слънцето на загоряло рамо,
закътал сенки от делфини, весел смях
си тръгва август. Раковини има само
и светла обич му напява тихо в тях.
За миг поспира се, поглежда малко вяло, ...

УТРО ВЪВ ВАРНА
... а варненският ден започва в пет,
поне за мен – на пейката позната –
с парче сапун и ножчето „Gillette”
клошарите се бръснат на чешмата, ...

Колко пъти
Колко пъти се влюбвах във тебе –
във очите ти с цвят на сапфир?
Заблестели във синьото време
и донесли в душата ми мир. ...

Топлината се бори с птичия смях.
Тишината неистово пари.
Аз под сянката знойна за минута се спрях-
предложих им преговаряне...
Борбата си беше жестока война. ...

Лятото с морето свири,
изгревът оставя дири–
розови и после златни
в нежна лятна необятност.
Търся те и те намирам, ...

Ежедневки 98
1. Маскирах се, като най-потентния мъж на земята... и не се промених...
2. Избягах си от късмета... но всъщност стана обратното...
3. Поставям си високи цели... а после ги заобикалям...
4. Обраха ме за пореден път... но вече нямаше, какво да ми вземат... ...

Пожар в сърцето ми вилнее,
душата моя пламъци разпалва,
като дървета в огнено фиаско,
догарят дните в това горещо лято.
Горещо е, но не защото е топло, ...

мисълта се гмурка;
слънцето е прикрепено
за небето

Вървях пеша
през полето,
проклетото.
Дето на дядо ми
взе душата, ...

Дали ще трае цяла вечност аз не знам и
кой знае всъщност колко трае вечността?
Но любовта е стара скитница и мами,
звезда че съм. И пак ме кара да блестя.
С лъчите изковавам нежни, златни рими ...

Трепет, страст, въздишка и... небе,
поглед вперен в танца на светулки.
Допир, топлина, едно сърце,
в ритъм виртуозен на цигулки.
Две тела пулсиращи в едно ...

Когато вечерта се плъзне - мокра,
когато тръгне си денят,
когато слънцето не ще те стопли
тогава погледни брега:
как е разсякъл синевата морска - ...

Рано ми е
да те обичам огнена
и вятърно категорична,
в рехава шума заровила
луди котета до ушите, ...

Любими, разкажи ми за снощи!
Беше ли нежен, в обичта разтопен?
Чувстваш ли нейния дъх по челото си още
и поглеждаш ли в спомена развълнуван, смутен?
Разкажи за очите й и косите не мои, ...

Кога ли ще се съмне?
Нощта е мъртво тиха,
студено неприветлива,
и слепи са браздите на синята луна.
Градът в заблуда спи, ...