Ноември е и лятото е спомен,
узряха дните и в душата натежа,
дочу се вик от самота отронен,
тъгата като вино отлежа.
Минутите текат безлични, ...

Развод - постскриптум
Разстрел и след разстрелa — червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото се обичахме. ...

Нощта ми рано се нацепи.
Зад цепките зора наднича.
Пътуват облаците слепи
и чуват ранна песен птича.
Росата мокри ми краката ...

Ръцете ми са украсени с кръв,
без следа от бляскавото злато.
Душата ми, съблякла свойта плът,
очаква предпоследното си лято.
Очите ми - удавени от дъжд, ...

Великото преселение
Човешкия мравунек се разбуни!
Отприщи се човешкото море.
И тръгнха навсякъде с катуни,
да търсят да живеят по-добре... ...

Чакането си заслужаваше, когато пристигна, бе по красива отколкото те помнех преди няколки дни, по-красива и от образа ти в съня ми преди няколко часа.
Ще те гледам цял ден. Ще те гледам и ще се наслаждавам, ще мечтая. Влюбвал съм се и преди, но никога отново и отново в един човек всеки път като го ...

Дъждът прошепна тихичко „Обичам те“
земята се усмихна, засия
и малки капки - сърчица, накичиха
треви и птици, хора и цветя.
Дъждът-немирник вятъра подгони ...

Слънцето изгрява
в светлия простор.
И мене тя огрява -
към спомени отправям взор.
Чезне тъма - ...

Когато дъждът се протегне по- дълъг от цялата жажда
и когато дървото загуби последния жълт дъждобран,
и когато ноември законно, мъгливо-намръщен се ражда,
и копнежът на Малкия принц е дори неразбран...
И е късно за някаква грапава, нова и стръмна любов, ...

(Посвещавам това есе на паметта на Диодор Крон и на своя баща, които ми дадоха първичен тласък за достигането на реализацията на кръга от идеи в него)
Самото заглавие на това есе подсказва, че в него ще става дума за нещо необичайно. И наистина, нямам намерение да ви лъжа, така ще бъде. Защото, кога ...

Моят малък свят -
стаята, която обитавам,
телевизора, таблета, химикала
и душата, в себе си събрала
онова отвън, зад стъклата, ...

Прегърнали отчаяно гнева си,
отдали се на злобата във нас,
загърбили усмивките, смеха си,
заливаме душите със катран.
Очернени, омазани, смърдящи, ...

СЪРЦЕ
Как можа, Сърце, да побереш
толкоз много болки и любови,
след това, Сърце, да оцелееш,
глухо сякаш за слова-отрови? ...

Жив дявол
многословната безгръбначност ми лиже ботушите
(значи някой ѝ пълни с фантазии гушите)
тези с които зиме газя през сгур и тревога
за да превърна всяко “не мога” в “може би” в “мога” ...

Усмихната сълза ме навести,
чаровно болката разлисти,
тя беше изтъкана от мечти,
със помисли добри и чисти.
Във нея бе събрана вечността, ...

Когато бeзвъзвратно превъртя*
и трайно в мене мрак се загнездѝ,
ще се вторачвам в слънце и цветя...
Ще диря погледи..., лица..., звездѝ...
Когато безнадеждно превъртя ...

Self-buried in complacency,
rotting deep within,
forsaking drive and progress,
we are slowly fading lifeless
Prolonging the agony, ...

Лятото знòйва
ли, знòйва в мечти и за
ново настройва!...

Избрах думата "Гаражно", защото е правено на "Garage band", както и повечето от творбите ми в последните няколко години. Приятно слушане.

Лекокрили, лекокрили,
лекокрили небеса
моя взор далеч открили
за неземни чудеса.
Чудя ви се за къде ли ...

Погледът плах, а ефирна свян
свежда бавно надолу клепачите.
Бузите, леко червени от срам,
а устните- напомнят ми малините.
Чувствата отново са пробудени, ...

Няма да забравя първата си среща с таласъм. Беше в трамвая. Връщах се от някъде късно вечерта, в края на Октомври хилядa деветстотин и деветдесета година. Таласъмът се качи в трамвая на една от спирките. Имаше зелено лице. Досега не бях виждал човек със зелено лице. Таласъмът седна на едно от свобод ...

Защо виждам тази сянка постоянно?
И денем, и нощем.
Дори в тъмнината на мрака.
Образът ù някак прониква в съзнанието ми.
Образът ù се вижда неясно, ...

Тържество...
Жени и вино. Вино и жени.
Кирил Христов
Седем дни и седем нощи,
с десет гряха може би... ...

Разбива се като кристална ваза в пода
поредната несбъдната мечта.
Пустота обсебва дните,
мрачни мисли бушуват в блудната душа.
Какво съм аз - ...

Gotye - Hearts A Mess
Pick apart
The pieces of your heart
And let me peer inside
Let me in ...

Над жълтата есенна шума
кръговратът
размахва метла над листата
слънце грее
над жълтата есенна шума ...

ХУБАВО Е
Хубаво е да усещаш
ръка във своята ръка –
любяща, ласкава, гореща…
От памтивека е така. ...

ИМА ПРАЗНИЦИ РАЗЛИЧНИ
(частушка)
Има празници различни.
Тук ще кажа за един:
"Тиквеници носят тикви!" ...

Кой казва днес, че сме в Европа?!
Навярно някой еклектик,
на който и дъската хлопа,
и получава тик след тик!
И как живеем тук, в Европа?! ...

Нестинарски жаравата сричам
поела икона в ръце.
В небето олтарно се вричам
изтрила сълзи врагове.
Обяздила всички стихии, ...

Една раздяла хладно ни докосва.
Поръсва с пепел нашите сърца.
Надвисват сенките на хиляди въпроси
и скриват милиардите слънца.
Бе кратък интервал на припознаване. ...

не е стих, приятели - просто съм тъжна......много
Сърцето – на Скалата си е роб
Реве, разбива се Прибоят и иде пак,
a за Скалата вкопчено виси Сърце.
Реве и сякаш хала - диша бесов мрак, ...

Тъжно е да нямаш лице
и да нямаш с какво да усетиш
оня трепет на влюбена нощ
звезден блясък в очите да светне.
Тъжно е да нямаш очи, ...

Понякога с мен разумът играе
и сякаш съм не аз, а някой друг.
Понякога сърцето ми мечтае
наопаки, на разума напук.
И често самотата ми прелива ...