Ако те питат никому не казвай,
луната я заклех, да си мълчи.
Нощта ще крие в звездната си пазва,
добрите ми и влюбени очи.
Ако те питат, нека да не знаят ...

Нощес ще паднат всичките ми седем,
до най-високото, последното небе.
Додето ангели в очите гледам,
животът земен той за мен не бе.
Нощес звездите тихо ще мъждукат ...

Блуза бяла, панталона и той...
С аромат на парфюм Предатор.
Ех, вярваш че си пич,
но всъщност си самотен.
Любовник... о не си, самотник,да! ...

Помисли над това -
тишината /самотата/ лекува.
Ти и Бог - в самота /тишина/,
някой тропа и псува.
Не разбираш Света, ...

Какво като сме скъсали отдавна
на корабчето си зелените платна?
Не виждаш ли как всичко се повтаря
от зимата – почти до есента?
В небето слънцето танцува на кокили! ...

В природата е славната ти сцена,
разцъфват с теб обширните поляни.
В горите лъха свежестта зелена,
ти пръв си лъч във часовете ранни.
Разцъфват с теб обширните поляни ...

Не може друга да те замени!
Не искам друга в моите обятия!
Аз искам само твоите очи
Знам, че те за мене са проклятие!
Аз искам само твоите ръце ...

Стрелките на часовника тиктакат,
забързано как времето лети.
Промените история полагат,
а в ириса прокрадват се сълзи.
Животът ни отлита неусетно, ...

Като престъпник се промъква бурята –
на пръсти, подло удря в гръб,
с юмруци блъска, мачка, скубе бурени.
На всичко сякаш има зъб.
Извива с гняв ръцете на дърветата ...

Иванчо: Тате, какво ще се случи ако изберат Камала Харис за президент?
Бащата: Овалният кабинет в Белия дом отново ще стане Оралният кабинет.

Видях, че имам ново съобщение в „Месинджър“ и побързах да го отворя. Пишеше ми една девойка на име Нона. Текстът беше следният:
„Трябва ми асистент за кратка почивка на Българското Черноморие. Созопол. Два дена, това ми е достатъчно. Мога да предложа 100 лева на ден плюс разходите за квартира. Ако т ...

Мамо, мамо, виж - усмивка
oт цветя на небето разцъфтя!
Да, мъниче, след дъжда
щом земята жажда утоли
и отмие всичките злини, ...

Сам не знаеше защо се нави на тази авантюра. Може би от скука..
Беше му писнал монотонният градски живот, еднообразието на работното място,
изтърканите лафове на колегите, почти задължителния петъчен купон, прерастващ в пиянски запой.
Затова , когато попадна на рекламната брошура за екстремна уикенд ...

Корнел хвърли последен, тревожен поглед към ранения си ловец и с Грен излязоха навън. Командирът протегна десницата си към избрания воин , който му подаде и своята и те се ръкуваха сърдечно.
- Представа нямате колко съм ви благодарен , господарю Грен! На вас и на мис Лиза! Задължен съм ви, много зад ...

ЛИБЕТО МИ СНОЩИ МИ ПРИСТАНА
... цяло лято брало из Балкана
мащерка, лайкучка и липи,
либето ми снощи ми пристана –
ей така, дойде при мен да спи. ...

Промяната на вятъра ни свАри
с лекьосани ушанки на глави.
Той сякаш бе дошъл от Калахари,
потта изби по нашите страни.
Навсякъде разцъфнаха дървета, ...

Когато вали дъжд е омагьосана гората.
Земята издиша топла пара…
По мокрите листа се стичат капчици
и с един, също бавен, полет капват.
Всичко е забавено, неразличимо- ...

ВРАБЧЕТА В ШЕПИТЕ НА БОГА
Дали в дълбока пещера,
или в светулкова коруба,
съдбата беше с мен добра –
макар понякога и груба, ...

Докосвам силуета на нощта,
повярвал в пеперудите на мрака.
На своите несбъднати крила
летя към тях с надежда, че ме чакат.
Умират те от всяка светлина, ...

Погледът ми те гали
и ръцете, и те.
Изненада? Едва ли,
това го знаеш добре.
По извивките меки ...

ЗВЕЗДНИ ПРОЗИ - 3
Арктур.
Твоята светлина е много красива. Червена, подобна на кръв, но въпреки това пурпурната ти аура е някакси привлекателна - такава, която кара човек да се смее, да му е приятно.
Подобно на червено вино ти опияняваш хората и топлиш им сърцата, щом опознаят те добре.
Твоята дълга ...

Небето нощем е дълбоко,
потъвам и не стигам края.
Небето нощем слиза ниско,
навярно да го разгадая.
Ала се губя в необхватното, ...

Поръчах си Ноев ковчег.
По старите цени.
Новите не ми допадат много.
Но що да сторя?!
Все някъде,с някого,някак си ...

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЛЮБОВТА
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Говоря сам със себе си и със света в мене,
като добрата любов.
Този свят, който е в мене, расте, диша, мами ме ...

— Да се сбогуваме ли,нежни Луноходе?
Не сме морето, прегърнато от слънчево небе
и в хоризонта нежно, далеч, далеч да ни зове.
-— Да се сбогуваме?! Къде? Кога?
Коя посока си избрала Лъчезарна? ...

Когато синкавите спомени
си тръгваха от мен,
като мъгла,
като неискано внимание,
в ласкавите опити ...

Предоставят се субсидиите тъй големи
на техните партийци алчни, ненаситни,
а пострадалият в контейнер ще дреме...
това му осигуриха политиците "елитни"!
https://zonanews.bg/bulgaria/nastanyavat-horata-bez-dom-sled-pozharite-v-kashti-konteyneri

Още тихия шепот в безлунните нощи ще помним –
отпечатък един на душите ни грешни и луди,
дето в тъмните доби върлуват отдавна бездомни,
непознати за себе си, в чужди посоки се губим…
И навярно сме сенки по пясъка бял на безкрая, ...

Жълтото по бельото ни напомня!?
Че нещо не ни е наред.
Мирише...на какво!?
Никой не смее...да пророкува ,Защо?
Потъва,Народ със история... ...

Откога дърветата стоят на бдение,
сухите треви на жълта смърт приличат,
а реките жално лазят по земята,
чакат своето спасение.
Първи капки по стеблата галят, ...

Лятна нощ
Отворих очи и видях кестенявата коса на Николина. Как съм заспал? Тя също спеше. В стаята беше хладно, климатикът си вършеше работата. Погалих голото ѝ бедро. Приличаше на порцеланово – толкова гладко. Не мислех, че ще се случи нещо между нас, но ето че и това стана. Никол отвори очи и ме ...

Към теб - неродения мой син,
в чиито очи исках да виждам себе си,
аз имам грях, от Бог непростим -
да си един от многото мои белези.
И понеже не можеш да ми отвърнеш ...