Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
392.3K resultados
Грохота на времето
🇧🇬
Всяка Империя започва с бляскави паради.
И дълго време с грохот ехото ги повтаря.
***
Понякога Империите сънуват в дълбока кома!
И старата история търси граници огромни... ...
Изкуството да бъда съвършена
не го владея. Падам и греша,
дълбоко в мене стиховете стенат,
такава съм си. Огнена душа.
Горя ли не остават пепелища, ...
Всеки смята себе си за прав, абсолютно прав - именно от този факт, спиралата на насилието по света расте/се разгръща в непредвидими последици и за виновните, и за невинните!
МЪЛЧАЛИВА ЛЮБОВ
Досадникът не знае да мълчи. Обаче аз добре мълча край него.
Готов съм да се просна по очи, за да не гледам тъпото му его.
С глупака цяла вечност съм на "ти" по старичкия метод "проба-грешка" –
готов съм да му кажа: – Брат, простѝ! – и да преглътна своята насмешка. ...
Лютеница, "Кон,колеет" рибата, огромна смрат.
Времето изгаря,гони сенките навред...
А и въшки черни,доматите ядат.
Няма вече зарзавати? Камо ли, Бул...,аромати!?
Цените,кой както разбере, където левче, ...
Каква е тая треска в мойта кръв,
що моят дух превръща в прах мъглив?
И ме заплита с черната си връв,
а в лудостта ме прави по-щастлив.
За мен не съществува миг ни стон, ...
Баба меси утрини в глинено гърне,
лято разлива в чорби със коприва.
В ръцете й - птици от брашно и небе,
а гласът й - нежна песен звънлива.
В двора играят шарени козлета, ...
Написаните думи могат да пътуват,
на прага на душата ти стоят,
те обич да даряват толкова бленуват
и мостове към теб ще построят.
Ще докоснат душата ти с пръсти, ...
Стоим сред тишината отегчени
и масата започва да вибрира,
а вазата без малко да избяга.
Споглеждаме се като откачени,
а тя се клати силно и не спира, ...
ДЪЖДОВНО ЛЯТО
Над мен небето мокри чехли тътри
и – дърти травестити със поли,
в мен гърмелите сякаш къртят кътник –
дали вали, не знам, но чак боли. ...
Снощи,след залязващия ден:жадувана от хора и природа...
Небесна благост върху мен луната в душата ми проводи!
Дойде дъждът-млад жених!И благослови с любов земята!
А аз,стояха,притихнал,тих...И се влюбих тайно в луната!
Бях самотно ехо от рефрен,което света зове,но и се радва: ...
Аз съм плажен гларус
малко странен и дебелоклюн.
Обичам питиета с висок градус
и философствам (често) с птичи ум.
И затова ви казах, че съм особняк, ...
„Събуди се, Хърст!“ — заповяда сержантът. „Събуди се!“
Албърт подскочи в укритието си. Отново беше само сън. Беше сам, изгубен в огромна джунгла, пълна с непознати създания на чужда планета. Гласовете на сержанта и на приятеля му Франсис все още ехтяха в главата му. Но нито те, нито някой друг можеш ...
100 години по-късно: Смирненски още ни пита къде е човечността
🇧🇬
На 18 юни 1923 г. умира светлото дете на революцията, талантливият поет и журналист Христо Димитров Измирлиев, известен под псевдонима Христо Смирненски. Той е останал в историята като един от най-изтъкнатите представители на постмодернизма в българската литература. Огорчението от суровата действите ...
Намираме се в смутно време и винаги Истината е многолика. Особено в политиката. Мъдреците казват, че всяко едно ново нещо е добре забравено старо, но твърде често старите неща се изтупват от прахта, фризират се с нови модерни прически, преправят се, най често се сменя съдържанието според случая и с ...
В зеленясалото корито за водопой, сред полето, е блеснало окото на лениво църцореща вода. Рекичката се е потулила след завоя в подмолите на жълто-зелените върби. Течението напълно е замряло, сякаш се е изгубило по пътя си и сега е поспряло, за да се огледа , преди отново да се упъти. Само блясъкът н ...
Спри да барабаниш по масата със пръсти!
Спри да си гризеш ноктите, защото...?
Сам в тъмното се мусиш, че нищо,
не ти е наред, чакаш ли, какво?
Някой да ти сложи на тепсия... ...
Преди във първия си гроб да падна,
човек от вече чезнеща порода –
крилата на Пегаса си откраднах,
та сам с крила на този свят да бродя.
В такова пълноводие след суша, ...
Бездомна котка плаче та се къса,
от дива обич – болка и разкол.
Завиждат ѝ домашните на хъса,
умре ли – като нея има бол.
На нея също нежност е потребна, ...
Описвам тишината с малко думи
за дните без завръзка отлетели.
Не си ме питал щастие отне ли
пороят от минути, лял върху ми.
Без мен си читав, младолик, завършен, ...
ЖЕНАТА ОТ СЪСЕДНИЯ БАЛКОН
С поглед във блуждаещия дъжд
тя на своя тих балкон излиза,
как до днес не зърнах ни веднъж
да простре изпрана мъжка риза? – ...
Сред мъглите се скитам като дух изоставен
следвам тихите стъпки на отминал разкош,
бледа сянка ще бъда, че пропаднах безславно
в пропастта на безкрайна и безмилостна нощ.
Слънце тук не огрява, дим и пепел от мисли, ...