Славата опиянение носи,но и задължава,
отхвърлена,тя се крие във чувствата,
подхранващи инвенциите,що сътворяват
шедьоври в парада на възторзите и покрусата.
Божественият глас изгаря певеца, ...

Наживя ми се вече бездомно.
(Не, че исках да бъда номад.)
Всички, дето наужким свободни,
да съм роб все ме учеха как.
Ала аз не поглеждах надолу. ...

В различните посоки на света сме
и път назад
не съществува,
трябваше да продължа, нали?
Всеки ден душата ми гори до кръв, ...

Няма да те пазя от дъжда,
защото мокротата ще направи чудо
от твоите коси.
Няма да те пазя от снега,
защото белотата е заблуда, ...

Стих е преведен от самия автор.
Мрак ми шепне в нощния час,
Аз съм й приятел, нейният вечен спас.
В живота страдания носеха болка,
Сега в гроба съм — нейния контрол на волка. ...

Време е за презареждане на обвивките! - каза накъсано и с лека електронна вибрация един малък дрон, прелитайки през стаята на 1990.
- Обектът е в покой… - продължи изкуственият надзирател и кацна на масата до леглото му.
В този момент стотици хиляди светлинни сигнала преминаха през пространството съ ...

Докато някои в България търсят бъдещето...
Други препрочитат досиетата на миналото.
☆☆☆
Щом друг решава чия е българската азбука:
значи ще иска да я получи, като фрикасе. ...

След като Станислав най-позорно ме изостави с думите, че съм била силно момиче и ще го изчакам някакви си четири години да се върне от Единбург, аз легнах болна. Нито ядях, нито пиех, нито лекари приемах – за мен животът беше свършил.
Тогава баща ми се намеси и каза един ден:
– Ставай! Отиваме при д ...

ХОТЕЛ ЗА ДВАМА
Когато те видях първица
във онзи столичен хотел,
ти беше плаха като птица,
и аз бях някак си несмел. ...

И точно там, където болка свива рамене,
в уютното крило и в шепот на листата,
далеч от гласовете на световното море,
сълзите заговарят със прииждащия вятър.
И нежния му полъх е кадифено мек обков, ...

Тъмнее хоризонтът - бездънно море.
Стихия от врящо олово!
Копита на необуздани още коне
по вълните небесни трополят.
Грива разтръскват и тежките капки ...

Ако ме питате, какво е любов?
Ще я опиша с клишета-
чути по радиото,
описани в книга.
А, аз не знам какво е ...

Бъди обичана,
защото
заслужаваш!
Бъди обичана,
защото ...

Дъждът е котарак –
повярвайте ми всички!
Дъждът е котарак
със палави очички!
Със рунтава опашка ...

Премествам си го в десния крачол,
че бивш един доносник ме ругае:
Злорадо се опипва нощем гол,
и в памперса, за путлер си мечтае!
Дори ще разплета и здрав чорап, ...

Приготви баба вкусна пита,
подхождала била за крал
и неговата гладна свита,
с която в замъка живял.
Таланта рече, ще заложа, ...

Горите са настръхнали космато,
като задника на оня диф примат,
който е наш древен дядо
от един отдавна пукнал свят.
Реките са уринална струя ...

Ти си устрем тих,
но гръмотевично ясен,
изразен тайничко в стих,
но дълбоко запазен!
Ти си нежна любов, ...

Щом искаш във среднощен мрак
с жена да бъдеш във леглото,
засукал черният мустак,
на кораба издул платното,
от татко си вземи колата, ...

В двете ми хемисфери,
(не под новите дънки)
сал мухи ще намериш
ти сред малкото гънки.
Мисълта е излишна ...

Пролет, пролет, чудна пролет! Свежо, ясно, хладно. Слънцето в небето – далече, грее слабичко. И едни аромати – земя, трева, локви, кал… Откършени клонки. Вчерашна буря, днешен кеф.
Седя си аз на терасата, гледам отвисоко поляната, изпъстрена с жълтурчета и разноцветни найлонови торбички и размишлява ...

Следобедно, без дъжд и доста скучно.
Клонѝ към непредвидена апатия.
Едва ли ще завърши злополучно.
Излизал съм от всяко мъчно блато...
И бил съм вдън гори, сред лунни нощи, ...

Първия път в който го видях, португалецът Еди се беше прострял като паяк върху пода и сглобяваше някаква паянтова етажерка. Явно беше съвсем непохватен щом често изпускаше отвертката, тя подскачаше с дрънчене върху паркета и дразнеше сетивата. Той бе с гръб и аз огледах стаичката, която отдаваше под ...

[VERSE]
Back in time, in the 1980s
When rock ‘n’ metal albums came out
The bands blew everyone’s mind
They were one of a kind ...

Бях решил да спра с коментарите за живота у нас и наоколо. Едно, че не виждам свястно, друго – четат се, но коментари малко. Или /дано!/ съм толкова точен, че няма какво да се добави, или хората са нормални и се боят да изкажат мнението си. Тъй като либерал-фашистите юрайничат…
Обаче – зърнах някои ...

Пръсти, мисъл и монотонност а
би убил мен в същият
просто следващ спектакъл
Конците падащи, движения
приспани в мъглата ...

- Ти спомняш ли си, шуте, Арабела?
Аз зная я от детската градина!
Основното едва си беше взела,
а в средното бе суперска бамбина!
- Да, спомням си я тази клептоманка, ...

Поетите оплитат с бримки от думи
на мисълта най-магичната дреха,
що Душата да пази по опасните друми.
по които странствайки тя търси утеха.
Привличат я сложните ритми на джаза, ...

На снимката се вижда учебна зала, в която са разположени студенти или ученици, които са седнали на бюра и работят пред компютри или лаптопи. Залата е добре осветена с изкуствено осветление от тавана. Стаята е сравнително просторна, с бели стени и таван, което допринася за усещане за чистота и просто ...

Early stages of project - not finished here