Може би някога ще напиша хубави стихове…може би някога ще напиша хубави разкази…
Събудих се!!! Осъзнах, че всичко, което съм знаела, в което съм вярвала е било сън…лъжа!Около мен във къщата, която живея всички спяха…слънцето се беше показало, а те спяха! Опитах се да ги събудя, да им говоря, за неща ...

“Веднъж когато се прибрах пиян като свиня
Заварих туй това в нейното онова
И питам аз женичката кажи ми миличка
Какво е туй това във твойто онова”
Веселата пиянска песен огласяше затворената под купол зона от безкрайния вакуум на Космоса. ...

Има ли стойностно приятелство ?
„Да!”- ще отговорят всички, но тогава,
защо завършва то често с предателство,
от което вкус горчив единствено остава ?
Съществува ли истинско доверие ? ...

Аз съм помияр и нямам дом. Всеки ме подритва.
Съчувствие към мен никой не изпитва.
Но, имам си душа и една мечта.
Някой на врата ми каишка да сложи.
"Ти си мой", някой с любов да ми каже! ...

Бездна спотаена със свян в обикновена мерителна чаша. Топло течение, галещо ласкаво, озаптило хищните актинии..
Плува се спокойно, с отчасти наивно доверие във вълните. Дете с любимия си шнорхел коляно в корал може да одраска..
Тризъбецът на Посейдон в дълбоки пясъци патина прегръща. Няма власт тук, ...

"Обещаваме ви рая, там елате!" -
казаха лидерите ни "блестящи"!
"Няколко атомни блока спрете,
бъдете кротки, хрисими, спящи!
Ето - сбъдна се на нас мечтата - ...

АЛБЕНА I
Стефан даже не може да се обеси както трябва, представи си.
Албена се сепна от собствените си мисли. Беше си легнала пак с мокра глава от припряност, усещаше как капчиците вода бодат скалпа ѝ навътре и засилват хрипкавия глас настанил се някъде в мозъка ѝ. Помоли се малко, загледа се в мръс ...

АНАТОМИЯТА НА БОЛКАТА
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Ръцете ѝ са много силни
и прегръдката ѝ е твърда.
Тя има горчиво сърце ...

Въпросът само на пръв поглед изглежда абсурден. Но ако се замислим по-внимателно, то ще видим, че подобна възможност е напълно реалистична. Щом България, която нямаше обща граница със СеСеСеРе, беше на косъм да стане 16-та съветска република, то защо пък Украйна да не стане 51-я щат на САЩ вместо Ка ...

Софийска нощ и всичко в мен тече
през някаква измислена България,
която как ли ще се нарече,
когато всичко дращи, плаче, пари и
животът ми прилича на геврек ...

Слънце и Кал
Ние хората сме много различни,
някои ярки, скромни, безлични.
От слънце и кал сме направени ние,
уж сме добри хора, а лошите сте вие. ...

КЛАДА ОТ ПРЕМЪЛЧАНОТО
Голямата измама, че зад ъгъла
ме чака по-добър, красив живот,
остава сетивата ми излъгани
и дългото ми лутане без брод. ...

Потресен съм! България се намира на 78 място е света по корупция. Пише се с П не с Б! Няма нищо общо с Коруба. Вярно дадох малко ракия на Тръмб за да не ни прави Американски щат и той ни Тръмпи за Канада. Но и това не помогна. Представете си 78 място! Все едно говорим за националния по футбол! Утре ...

Остана ми само писането...
Не съм родена, не заслужавам,
не притежавам тази сила
да позволя на някой друг да ме закриля.
Не мога сама да предрека съдбата, ...

Толкова си непредвидима,че ме изненада неведнъж.
Цъфваш в изтерзана зима,плачеш с пролетния дъжд.
Пееш с цветовете на есен.Страдаш в лятната тишина.
Носталгичната ти песен живее в мъжки сън за жена.
Хаоса на чувствата витае всеки божи миг на твоя път. ...

Мъжът жената трябва да цени
и всяка глътка с нея да преглъща.
Ръцете й в прегръдка да държи
и винаги с усмивка да се връща.
Мъжът с жената трябва да лети ...

1.За леките жени мерната еденица не са килограмите.
2. Всеки влюбен мъж е загубил ума си, но не всеки глупак е такъв заради любов.
3. Семената на глупостта хилава реколта дават.
4. Много жени забелязват късно, че даден мъж е умствено импотентен заблудени от физическата му потентност.
5. Умственият б ...

Ще дойде пролетта
Ще дойде пролетта като магия,
сърцето ти на мен ще подари.
Във цветовете тебе ще открия
с усмивката на твоите очи. ...

Живея като в песен стара.
Макар... на вид да не личи.
Душата ми – самотна гара.
Посреща бури и лъчи.
Там влаковете кротко дишат. ...

Отворило очите дъгоцветни,
протегнало ръчица топла, жълта,
в душата ми премръзнала да светне,
сред стаята ми слънцето нахълта.
Избяга мракът, скри се по ъглите, ...

В умиращите светлини на залеза,
навярно раждат се поеми.
Но тези мигове тъй кратки са,
да стоплят някой нямат време.
В очите ти гори животът ...

Навън студът разкърши рамене,
а колоните внезапно побеляха.
Нощта забрави май да спомене-
звездите тихомълком се прибраха.
На топло и таванът е небе, ...

Ч Р Д - Ирка!
Гоним ветрове, жънем урагани и бури,
трупаме дни с безкрай много нули,
и гърбът се превива, колене натежават,
а очите с ден на ден по-жадни стават - ...

ГОСПОДИ, ТАКА СЕ НАЖИВЯХ!
Как да събера в едничък стих
ей това, що нивга не умира –
лозенцето, дето го садих
някога със тати на баира, ...

благословена
на кокиченцата
белотата - зародила се
от на Твореца добротата

СОФИЙСКА НОЩ
Дълбока нощ накрай света.
Жълт светофар на пресекулки.
Град със затръшнати врата.
Таксита две. И три патрулки. ...

V čevljih zaljubljene ženske
Obuvam si čevlje zaljubljene ženske
in umiram
v morju nemira
vse kar sem kupila v tem življenju ...

Kjer sta rdeča in rumena,
sem tudi jaz tam.
Nosim ju s seboj in v sebi.
Kamni iz vseh držav
ne veljajo toliko kot makedonsko zrno peska. ...

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
Зад всяка тишина навярно дреме
пресипнала от завист суета.
Не знае никой, че е тук до време
и скоро ще си иде от света. ...

Устните сами ли търсят устните на други...
сърцето тръпне ли за грехове!?
Човека сам наказва се защото...,
по лесно търси чужди грехове.
По-лесно можем да преглътнем ...

Преди време, един комар ли, убиец на мечти ли, влетя при мен на работа - стопанисвах зоомагазин тогава. Отворено нали, топла вечер, проветрява се. Чувам едно гадно и специфично "бжцт-шжш-бжцчт" да се носи във въздуха. Видях почти веднага източника и лошо ми стана. Размер почти колкото длан човешка. ...

Не бях ли момиче с коси – чернозем?
С теб търсихме нови земи, светове..
Сега плодовете узрели берем,
а Слънцето в своя зенит ни зове.
Щастливи, обичащи, търсещи брод – ...

ТЪРКУЛНАТИЯТ МИГ
... от ден на ден превръщам се в реликва, затворена като в обран музей,
и всяка нощ небето ме привиква – отваря ми вратите със: – Здравей! –
добре си знам какво Отвъд ме чака! – не ми се тръгва скоро за натам,
кодирана – Държавата на Мрака е безгранична! – в светлата ми RAM, ...

Изникваш ти, отломка от потайност,
зад миглите гримирани със сиви дни,
последен рейд на нямата случайност
в тунела тънък на лъча небесносин.
И моите хронични блянове те ваят, ...

Един продава обувки,
друг предлага чорапи....
Аз, съвсем без преструвки
пиша стихове - всякакви.
И събирам ги в книги, ...

Земята-тепсия с гръд зелена нагоре,
молитва благодарно във мен зазвуча.
Замълчаха гласове, във душата ми спорещи -
съзерцателно, тихо сърцето примря.
Излетяха със устрем ято патици диви, ...

Какво е осъзнатостта? Тя е функция на ума, проявяваща се чрез волята. Осъзнатостта е способност на интелекта да идентифицира мисловни модели, които ни държат в ниските вибрационни нива на емоционалната скала, обозначени понятийно като: страх, съмнение, тревога, вина, отчаяние, гняв, омраза, желание ...