Тез дни върти се в главата ми,
стих от детска песничка една,
"Как на кон от злато
ще дойде огненото лято".
Този кон ако го хвана, ...

Ако някой си ранил
без дори да подозираш,
неволно си подценил,
че с тъга сърце раздираш.
Потърси отново път ...

Нормално лято? Има ли такова?
О, всяко по е лудо от преди.
Морето го настига пак, отново,
порасло в изгрев с розови следи.
Щастливо, неочаквано, свободно, ...

НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ
Като ми млъкне цял ден джиесемът,
от паламуд на сухо по мълчи.
И – дяволите нека да ме вземат! –
след теб останах вече без очи. ...

ЗВЕЗДНИ ПРОЗИ - 2
Капела.
Тя е мистериозната мадама във файтона. Светлата ѝ жълта рокля е внимателно украсена с ледена дантела, а над кафявите къдрици като ореол нежно криеше лицето ѝ жълта шапчица.
В скута имаше малко агне, което тя с дългите си и бели пръсти галеше по главата, все едно ѝ беше родн ...

Изгубеният ангел в теб се свива
почти забравен и почти прекършен.
Очакваното в своя миг несвършен
проблясва още със духовност жива.
Илюзия безсмислено пенлива ...

Грен извади оръжието си от трупа на огромния терв и се затича към Дък и коня му. Животното бе мъртво и затиснало ловеца, който лежеше на земята в безсъзнание с рани по лицето и разкъсани на места дрехи. Останалите тичаха към тях с изплашени и пребледнели лица. Когато и другите стигнаха до ранения си ...

От обич със какво не играх,
от обич лъгах, плаках, проклинах,
от обич замръзвах, горях,
от обич изграждах и сривах.
От обич се смях и в тъга, ...

Годината е 1882, денят – 28 декември, градът – Вайле, а държавата – Дания. На тази дата в това неголямо населено място се ражда Eйнар Могенс Вегенер – талантлив датски художник. Той рисува забележително красиви пейзажи, които му помагат да се прочуе сред ценителите на художественото изкуство в своят ...

Да бъдеш влюбен само в мен
На лятото усмивката вълшебна
докосна ме със любовта
и аз рисувах вдъхновена
такава лятна красота: ...

В кривото огледало на душата ти
образът на другия.

Кой приема този свят
с виждащи очи вълшебства,
не съди кой е беден, кой, богат,
не страда от морално късогледство?
Приема всичко за една игра, ...

.
Проломът бе със стръмни, почти отвесни брегове и реката се виеше като гъвкава змия в основата им. По склоновете бяха накацали самотни ябълкови дръвчета и люлякови храсти. Тази година зимата се проточи, снегът се разтопи едва в началото на април, затова и сега, в средата на май най-после бе дошло и ...

В един безпаметен кадрил,
прегръщам юдите край мене.
Броил е който е броил,
до трийсет. Сребърник безценен.
Коя съм вече и не знам, ...

Мира нямам!Мира не виждат очите ми!Пожари не гаснат в душата ми!
Това не бяха дела и екзекутирани съвести!?Не случайно Сократ изпи отварата с бучиниш,за да докаже със смъртта си вината на завистта в крепостта на овластените архонти!
Колко ли от нас се поучиха от човеколюбието Христово,че Синедриона ...

в памет на Радой Ралин
Поетът не вървя с властта.
Нима овластените са глухи
за реквиема на любовта...
И колко ли от нас го чуха? ...

Една целувка - щастие от рая.
Ръцете ти - най-нежната завивка на света.
Очите ти - ме карат да мечтая,
за любов, за страст и за кафе.
По тялото ти да се разпилея ...

Мечтаеше любов да нарисува -
картина пурпурна за вечността.
Сама, когато в нощите будува,
скицираше сто алени слънца.
Как искаше в картина да запази ...

Такава съм си нямам мира,
презирам пътищата лесните,
в сърцето ми живеят песните
и по-голямо от Всемира,
е то. И трудно за обичане, ...

Когато мисля за смъртта и за Нищото изпитвам едно и също - особено чувство за страх - суеверно и свръхмистично.Знам, че веднага ще ме попитате - а как мислиш за Нищото? Смъртта е все пак нещо, макар и много особено. И изобщо човек може да мисли само за съществуващото. Как тогава ще мисли за Несъщест ...

Забравих да дишам от погледа ти,
когато за първи път в него бях…
Забравих да дишам от дъха ти,
когато за първи път го вдишах.
Забравих да дишам от нощта ...

В нощ на пеещи рапани сгъвам корабно ветрило,
може би го дипля грешно и прилича на хвърчило,
с квас от облаците правя дъжд за чудо и за приказ –
тайната е в капки пресни от узрялото мастило.
Яко се напи морето, дреме в роговата къща ...

САМОТА
... денят върху бучащото море,
надянал черен облак за сетре,
из туфите тръстики се повлече.
По нервите мелтемът ми пили, ...

БЕЗБРОЙ ФЕНЕРИ В ПУСТОШТА
Разбрала съм, че няма път назад,
когато си пресякъл хоризонта.
Блестящ и чист си – сякаш на парад.
Но тъмнината е така огромна. ...

ДЕВОЙКИТЕ СЕ ВРЪЩАХА ОТ ПЛАЖА
... в прозореца на светлата ми къща бая натрупах воайорски стаж –
красивите девойчици се връщат през парка – от напечения плаж,
в съня ми шляпат с леки еспадрили – и цяла нощ в мечтания летя,
люлеят се – прекрасни бели лилии, с навървените бански на цветя, ...

В този сайт няма нищо различно,
от проблемите в тази страна;
някой лъска бастун неприлично,
друг пък търси под бика, коза.
Много плачат за “вечни” любови, ...

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ВАПЦАРОВ
Днес няма да напиша нито ред.
С жестоката държавна карабина
в тунела не застреляха Поет.
В тунела цял един народ се срина. ...

Моля ви,мила госпожо!Престанете да ми четете
листата!Животът е възможен да съчетава и двете:
уиски с лед,бира,топла храна!Пейзаж от морето...
И в зноя със синият взор на жена!Живее момчето,
макар че годините с взлом душата му не щадиха! ...

Една очаквана новина прелетя през океана. На станалото за посмешище чучело Байдън беше заповядано да се оттегли. Марионетката тутакси изпълни заповедта на своите началници от военнопромишления комплекс на САЩ. По-чер от Сатаната, Обама разхвали за последно разпадащият се от старческа деменция презид ...

Крещи, Боже, крещи...
в мен тишината крещи!?
А в лунната нощ... сърцето тъжи.
Лековерници!?Кой ,кого,наранява?
Тишина, сблъсък, мъгла... ...

Днес е пак на мода да си фанатик,
мисленето трудничко ни се отдава.
Страстно се делим и всеки е критик,
човекът в антагонизъм е удавен.
Другарството е крайно неудобно, ...