Не искам дните ти да притежавам,
нито пък сънищата уморени,
аз само мигове споделям
във нощите усамотени.
Не искам да подреждам вятъра, ...

Луната изгрява отново
и пак е неделя следобед,
и пак е потънал в олово,
светът, в поредната пролет.
В Русия се бият руснаци, ...

Макар че знае да обича!?
Не знае как любов да задържи.
Защото щом шума паричен,
между пръстите звучи...
Готов е тои на всичко. ...

Молитвеност
Благословен денят след петък и тринайсти,
след пълната луна на назиданието,
след сблъсъка на гордостта и мерзостта –
да бъде светлина с аура бяла, отче православни! ...

Дишай, мой миличък, моля те – дишай!
Нищо, че може да е за последно,
нищо, че всеки твой дъх ми прилича
днес на затишие страшно над бездна.
Не за мен, миличък, не за мен, пухчо – ...

Ако можех да рисувам - щях.
Но не мога. Само цапам, цапам...
А след мене пръски цветен прах
като сълзи в тъмнината капят.
Ако можех да танцувам - бих. ...

Обичай ме
винаги
болезнено много
с пълна
и почти избледняла ...

Тревата под краката ми е мъртва.
Косена е във безпощадно време.
Пелиновият дъх сега накъртва
и тази смърт не мога да приема.
Из нея още мърдат безнадеждно ...

Не е пригодено за слушане със слушалки.

Животът пази
правилните отговори,
а подозирам, че такива няма.
Цвете, залез, топла длан...
мама!

Ще просвиря тишини
със изящните ти звуци...
Ти цигулка си от плът,
а вибрато е духът ти.
Ще събудя ветрове... ...

Стоях си в къщи уморено,
загледан в близкото дърво,
от мене нявга посадено
фиданка моя е било...
Аз виждам то размахва клони, ...

От ъгъла на твойта тишина
измервам най-далечно разстояние,
без птицата на твоите крила
не се завръщам... даже и в стенания!
Във въздуха без твоя дъх ...

първо моята бира
после и бирата на жената
от съседната пейка
опита се да ги отмъкне
без да ги разлива ...

Времето преся ми с въздишка
пясъка в очите от мокрите сълзи!
Захвърли го небрежно във вихрушка
и после за раздяла отворих си очи!
Да можех пак отново да потъна ...

Добър вечер, мили граждани,
с хиляди писма изпращани,
с хиляди истории разправяни
и будни нощи прекарвани.
Добър вечер и на теб, страннико поел на път, ...

Поглеждам снимката... Сълзи
в душата ми валят отново.
И пак въпрос. Защо реши
от този свят да тръгнеш скоро?
Защо премина ти на екс ...

Прегръдката ти нежна ме плени
и сърцето ми бързо започна да тупти.
Погледът ти омайва ме постоянно,
усмивката ти привличаме ме безкрайно!
Красивите ти очи, ...

Стихотворението е част от подготвян цикъл от стихотворения "В дебрите на нощта".
Нощем в гробището
1. Щом покривалото на мрака света покрие
и гробищата притихнат в чернотата,
а облак мастилен Луната закрие ...

Последните прозорци догарят
в очакване на следващия ден.
Лепкавият мрак разтваря
сянка на бездомник заблуден.
Тихо нощни силуети ...

Шейсет и четири
черно-бели
квадратчета
ме предизвикват
да играя сам ...

Безскрупулно брули ни
вятър преломен...
В душите ни вече,
дори няма спомен!
Обрулена дюля ...

Свободни
Искаш в шепи да ме хванеш?
Никога не ще успееш!
Позволи ми да остана
и легло да ти постеля. ...

Родопа във вълшебната си люлка ме люлее
и бди над моя сън.
Потоците й бисерни целуват челото ми.
Зелената й тишина вибрира във косите ми...
по тялото ми. ...

Големия усещаше, че са му скроили номер. Беше го яд и му идеше да откъсне главата на някого. Подозираше кой е инициаторът на шегата, но не беше абсолютно сигурен. А и да беше сигурен, какво? Онзи можеше да прави каквото си поиска. Нали беше шеф.
Големия беше висок 207 сантиметра и тежеше 146 килогра ...