Непременно Коледа
Коледа е. Непременно чувам звън,
на гласчета, на камбанки,
на снежинките отвън.
Коледа е. Непременно ще искрѝ ...

Когато бягаш –
оставаш там,
където трябва да бъдеш.
Път за никъде.
Премръзнал, ...

Само ти ми остана. И мирисът на кафе сред утринните слънчеви лъчи.
Седим двама с теб и се усмихваме. Май сме щастливи. Готови сме да посрещнем предизвикателствата на новия ден заедно - какво по-голямо щастие от това? Гледам те и се смея, толкова си красив - как отпиваш на малки глътки кафето си, как ...

Clues are leading
To a chilling feeling
Words are crumbs
Of light on the ceiling
How much should you ...

A little time ago, we said goodbye
But my tears still ain't dry
Every hour, every minute you're in my head
Whether i'm at work, or laying in my bed
I didn't treat you right... ...

По Коледа стават чудеса...
„Тиха нощ, свята нощ...”
... Светът е притихнал в очакване на Коледа.
Нощта отдавна прегръща земята, а навън е някак светло... тържествено... Снегът искри весело по клоните на дърветата и всичко изглежда по-чисто, и дори някак вълшебно. Вече не вали, но по небето се гонят ...

Любовта красива, стройна и велика
през плета отсреща по обяд ме вика:
„Ти ела със мене, долу на реката,
да ми носиш коша пълен със платната,
дето с мама месец цял ден сме тъкали, ...

един ден ще отпътувам за пеща – (Зоран Якимоски, Р.Македония)
(превод от македонски)
един ден ще отпътувам за Пеща
тогава ще препрочитам Ласло Наги
и ще мисля за това колко хубаво би било ...

Ден 1 (22.12.2014) – Липси.
Сещате ли се за онези моменти, в които страшна мисъл ви удря по челото изневиделица и оставате без ума и дума. Честичко ми се случва на мен. Днес така ме удари мисълта за недостатъчността. Винаги нещо не е достатъчно. Парите, дрехите, любовта, акъла… Най - жалко е, когато ...

Когато те покоряват други очи
Ще оставя някой друг да ти каже всичко, което не можах.
Да помоли за прошка, да поиска пощада...
Да ти разкаже за земята, за цветето и... синьото...
Ще му позволя да те убеди колко грубо и банално било е всичко преди Сега. ...

ЧРД на Jonkatа!
Подир Човека, преди времето.
Между надежда и покруса.
Избързали и закъснели.
Животът сън. И в него - друг сън. ...

Белязан от душата си да страдаш.
Опитваш се да бъдеш истински човек...
И в пролуките житейски,
опитваш се да трупаш опит!?
И шанс нормално да живееш. ...

Затварям очи и те виждам -
млада, нежна, красива.
Бивша спортистка -
животът в бинтове те зазижда.
Защо? Какво се случи? ...

ПОДЗЕМНИ МИСЛИ
Честно казано, това Северната тангента и Южната дъга са големи лотове. Ако станем газов хъб на Балканите, ще зашуми Марица. А от Искъро пак нема да има по-глибоко.
Чувам, че по примера на Варна, и в София кофите за боклук ще минат под земята. Закъсняваме – хората отдавна вече са подзе ...

Отвори с усилие очите си и се огледа бавно. Беше сам в малка бяла стая, захвърлен, отписан от живите. Чакаха го всеки момент да се пресели в отвъдното. Плачеше му се, а не можеше да отрони нито една сълза. Никой не влизаше при него и никой от близките му хора не го посещаваше. Наистина беше напълно ...

Никога пак коледен сняг
Гарванов грак порграка сред лунния зрак:
Ще има ли сняг както нявга? Вече Нивга пак.
Няма празник, няма делник, само сивота,
ни следа от зимна белота. ...

Посети ме нощем
когато спя
с разпилени коси
и с мисли
витаещи ...

Лъки скочи от долапа
и навехна свойта лапа.
Понакуцва - няма как -
аз си го обичкам пак.

УТРО!
Супер! Точно в "най-подходящото" време! Проклет да е денят, проклет да бъде и тъпият ми стар телефон!
Как изобщо забравих да изключа всекидневната си аларма за събуждане?
Е, така ли и иначе съм будна. Станах и изключих малката проклетийка и погледнах наоколо. Пред очите ми отново застана позна ...

Безумен би екнал смехът,
вопъл сподавил на болка.
В небето отправен, отвъд,
утихнал би скоро. И толкоз.
Величав, би увиснал обесен. ...

Дъждовно ми е...
Обичам да обичам своите следобеди, когато са пролетно мързеливо-дъждовни.
Толкова дъждовни, че ритъма на капките те унася със своята песен.
Обичам да обичам своите следобеди, когато в тях витае аромата на прясно изпечени хлебчета с риган.
Толкова топли, че масълцето върху коричката ...

Историята, с която започвам е една от малкото, на която не съм свидетел лично. Ще я преразкажа по думите на очевидците. Избрах нея като начало на серията разкази, тъй като ми се струва апотеоз на усилията на моите приятели в изкачването на върхове. А какви точно върхове ... прочетете нататък.
Участн ...

Два щърка си направиха гнездо,
до тях наблизо щъркелка и щъркелица.
Е, хубаво живеят си, но трака - трак
не могат да си създадат дечица...