Размисли за книгата на Даника Максимил
ПИСМА ОТ МЪРТВИЯ ЛЮБИМ
излязла преди месец на книжния пазар
„Живея в теб” или „Писма от мъртвия любим” е една нестандартна книга, некомерсиална, каквато и най-запаленият любител на любовни истории трудно би разбрал. Защото няма хепи енд. Защото въобще няма сцен ...

Дъждът е хеви метъл тази вечер!…
И свири – като за последно!…
Решил е да скъса вратните жили на Небето!
И никак не се шегува!
Още с първите си акорди кара публиката ...

МОЛИТВА ЗА БЯЛОТО ОБЛАЧЕ
... живея в бяло облаче, което по цял ден обикаля над света,
понякога се спира над морето или хвърчи над летните жита,
на неговото светло ръбче сядам и гледам отминаващия свят,
туй облаче с душица белобрада на мене ми е повече от брат, ...

Тръгвал ли си сам в нощта,
когато от страх кожата настръхва?
Загърбвал ли си себе си,
за да бъде друг щастлив?
Борил ли си чужди страхове, ...

Защо се връщаш минало,
не ти ли омръзна вече?
Заспи дълбок сън някъде необятно далече.
Защо ти е да се повтаряш като цикъл - грамофон си повреден.
Повтаряш стара песен с болния си глас. ...

И двамата сбъркахме много
и спорът е вече излишен.
Творба да напиша не мога,
сега ти си твърде себичен.
Защо пак се гледаме строго? ...

СНОПЧЕ СВЕТЛИНА
… аз благославям всеки земен миг, във който Бог ми даде да живея –
посрещам всеки изгрев с „Чик-чирик!“ – или си грача с чайките на кея,
тропосвам по напуснатия плаж – побратим на безсънните мелтеми,
със тях натрупах доста трудов стаж – да пишем оди, стихчета, поеми, ...

Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...

След краткото очакване се мръква.
Един след друг прозорците угасят...
Надеждите от раклите измъкват
сънища, в които ни унасят.
Повеждат ни по пътища незнайни ...

Всички гледаха в захлас към спускащите се от небесата водопади светлини, преливащи един в друг, разделяйки се на потоци, сливайки и разплитайки се на множество нишки от познати или невиждани тонове и гами на цветовете – атмосферата на планетата караше лъчите на слънцето ѝ да се разграждат и преминав ...

Светът, какъв то е,
Да се приеме трябва.
Своя свят да изгради
Човек е нужно.
Към предметите ...

Препълнен е с лято тефтерът на тази градинка.
Написани слято са думите „радост“ и „зима.“
Разчиташ драскулки от мравки, пчели, бързолети.
Римуваш ги с юли и вдишваш до залез небето.
По спомен рисувал е някой портрет на тревите. ...

Злото сечем, болката режем на Лиляна! - шептеше баба и само
аз чувах думите, които изричаше.
- Злото сечем, болката режем
на Лиляна! - повтори пак и хвана бебето за двете голи крачета, повдигна ги и сряза с малката ножичка невидимата нишка под тях.
Стаята, в която бяхме от половин час, миришеше леко ...

Къде е мястото ми в тоя свят разнищен?
Потя се от въпросния кошмар.
Рядко се усмихвам, често мисля,
а всяка мисъл е жесток шамар.
От покорени върхове не трупам слава. ...

Казват, че на Коледа се случват чудеса…
Силно се надявам на това и аз!
Че ще се отворят тези сини небеса…
и от тях ще се посипе благодат тогаз!…
Нали всеки сътворил желаната молитва, ...

Изгря най-чудна светлина,
в света суров и гневно мрачен.
Видя в потискащата тъмнина,
видя веригите, които влачим.
Извика във сърцата свобода ...

Тази нощ да забравим какви сме били и свещица да палнем за утре. Тази нощ е по-свята от многото дни… Божи син се роди!!! Да спаси и богати, и бедни - от омраза и страх, от безумство и гняв… за да бъдем по-добри.
В навечерието на коледните празници, Представителният женски хор „Златна лира“, с дириге ...

Нещата са такива, каквито са,
без да се съобразяват с нашето мнение,
потънало в гъста илюзорна мъгла,
от която много трудно е да излезем.
Да благодарим на въображението ...

Ветрец тихо стене.
Болни вести разбиха мечтите му.
Свидетел на скръбна картина.
Ридае приглушено - шепне в мъка.
Пчела кацнала на нея - на любимата му роза. ...

КОТАРАЧЕТО МИ РОНИ
... котарачето ми Рони все опашката си гони,
вместо да лови мишлета, пак в долапа шета.
И от вехтите фотьойли все ме пита: – Няма кой ли
да ми купи стек с гранули? Бягай бързо, чу ли! ...

Живейте
в разкоша
на бездушните
си вещи,
а беднота ...

Всяко едно дете
има си сърчице.
Да. Някой различни са,
но в това се крие смисъла.
И винаги най-боли ...

Не искате, но време е.
Хайде да си вървите, време е.
Нощта ще ви запомни, време е.
Е, вярно, желаете с добро -
вървете си с добро! Време е. ...

Прозорецът сияе в златен залез,
лъчите запремигват като сън,
преди да скочи светлото във подлез,
преди да да дойде тъмното отвън.
Заслушва се във този миг вселена, ...

От каквото направи душата ми -
прах и пепел, вълни и калища.
Стъпвам боса, помитам перата
и ги хвърлям назаем в огнището.
Ще разтребя след твоята истина. ...

Нощ
Нощ, навън е само тишина.
Нощ! Такава синя красота!
Нощ! Ти си далече, не звъниш.
Нощ, а може би и ти не спиш? ...

Мъжка работа е да се чешеш по топките,
да се хвалиш от дивана до масата,
да обсъждаш на съседката екстрите,
да объркаш мезето с украсата,
да теглиш по майна на всички, ...

Не мисля, че вече те обичам. Прекарах доста време опитвайки се да не те, и си мислех, че би било облекчение да не те обичам. Но ето ме тук и сега, когато вече не изпитвам същото. Когато се случи беше тихо. Бях сама в стаята си и слушах музика, докато слагах спирала бавно и внимателно. Сякаш няма да ...

Когато сенките на времето тежат
и дните се превръщат в спомени сълзливи,
когато трудничко краката ни вървят,
тогава идват думи, прости и горчиви.
Децата ни, във свойта младост устремени, ...

Крачихме бавничко със сър Уйлямс из тревата с чаша уиски с лед и сода.Поспираше се да ме попита за някое дърво, храст или статуя. Опитваше се да изглежда като познавач.
- Интересно ми е Питър, как разходваш средствата,които Мис Луиза ти е оставила по банкова сметка - скептично подхвърли той
- О, аз ...

По уличките снежни на града
се носи дъх сладникав на канела.
Вечерницата спуска светлина
и сплита за сестрите си дантела.
Приветливи прозорчета блестят ...

Обичам неопределеността, когато зимата закъснява и есента отдавна е преминала през късния си път, когато сутрин въздухът изстива,а гръдта на земята е още топла и идва времето на мъглите.Те изпълзяват бавно отнякъде и полягат в ниското.Тогава слънцето като оранжева топка започва да плава в млечно-бял ...

Не те намерих, за да те изгубя,
Нито съдбата пак да ни раздели.
Теб търсех в сенките на всяка лудост,
Теб чаках сред безброй съдби.
Не те прегърнах просто за утеха, ...

Ангелите могат ли с черни крила да летят?
И политиците с крила бели да се въздигнат!?
Или просто Светът е такъв, да тъпче...
Туй що не е гнило. Мисли на болен психар.
Реката дали търси морския бриз!? ...

Обръщам се
към Вас –
господа
угоени!
Няма да ...