Живеем във фалшиви времена.
На никой не му дреме,
че сме ,, леко " заблудени.
Какво ли занапред ни чака?
На власт дошъл е днес Простака. ...

Туптейки,
сърцето -
„Обичай!“ -
зове те!...

сърца очакват
РОЖДЕСТВО - лелеят и
благоговеят

На пàранормалното взряна остро в мъглата,
най-ясно вижда парàта.

Сините очи
Ако вятърът докосне
нежно моите коси,
сините очи ревнуват,
знам, че ме обичаш ти. ...

Една женица млада - покрита цялата с воал,
изпросена монета, там - под дрехата си скри.
Тя бе творение създадено от шепа тъмна кал,
за рожбата си просеше пред райските врати.
Добро да вършат, ангелите бързо я подминаха. ...

Когато песента на цикадите засвири,
тръгна по нечии дири познати.
В спокойствие, ти в тревата потъна,
а къщата в жегата спретната рязко подгъна.
Остави си вещите скъпи, ценни във нея, ...

Ех, че весело е тук.
Чува се навънка звук.
Дядо бъдник май сече.
Баба питка ще пече.
Мама меденки реди. ...

Тази страна на медала е дяволски тежка.
Колко надежди погреба, усмивки смрази.
Беше неволна, безпочвена, глупава грешка.
Но не пропусна целта, всичко живо срази.
Пàри до болка и с времето се окопава. ...

в столицата Киншаса на Заир се състоя една от най-великите битки в историята на професионалния бокс, в най-тежката категория, между Мохамед Али /известен още и под името Касиус Клей/ и Джордж Форман. До тази среща Форман е без загуба и с лекота нокаутира своите съперници, благодарение на изключителн ...

БЛАГОСЛОВ
… каквото ми е дадено от Бога, със него си живея цял живот –
торба със рими мъкна в изнемога – и сигурно изглеждам идиот?
Във всичките възможни психиатрии ме вписаха в графата „Много луд!“
А аз в кълбо надежди необятни търкалям се във бездни черен студ. ...

не се надява
на успехи съвестта -
а на забрава

Такава съм. Не спирам да греша.
Обръщай гръб и тръгвай. И не питай.
Обет си дал, но беше в младостта.
Света вода не станах ненапита.
Загубих си невинната страна. ...

Правосъдието куца, много е кът,
затова мошеници, за пореден път,
дошли у нас, незнайно от къде,
един да лъже, друг да краде.
Тайно са пирамида построили, ...

Кой вратите на злото ще затвори...
и на доброто път отвори!?
Кой ще каже стига и защо злото
в светлината намига?
Преструвки и тихи потайства ...

Стригани политици – щавена политика
(Идентифицирай ги!)

Към Коледа отново в мене ври
желанието в дрешки на Снежанка
да си облечена пред мене ти,
една мечта в мечтите мъжки ярка...
И аз червеното ти облекло ...

Всички мои прегради аз зная отново-
само с стих,само с дух,само с воля,
ще издигна по-здрави и от твоето слово-
вероятно,защото го мога.
И дори да си вярваш, ...

Възрастната жена плевеше градината си. До нея стоеше съседското момче. Детето имаше угрижен вид. Нещо нетипично за крехката му възраст. Накрая проговори:
- Бабо Мийке, може ли да те питам нещо? Ама няма да ми викаш.
- Да, разбира се. Защо да ти се карам?! Няма лошо в това да задаваш въпроси. - усмих ...

Изпращам и тази поредна година
и пълна е моята чаша пак с лед –
сипѝ ми догоре да пия за теб!
Усети ли ти как набързо отмина?
Какво ще започнеш начисто от утре? ...

Добрата жена
Една мила, усмихната и добра жена
живее в малко селце в планина.
Сама живее, но никога не е сама,
с близки, съселяни и приятели е тя. ...

Такава съм, ето ме, бяла и чиста.
Опазих се. Само за тебе.
Прогарят безсънни копнежите листа,
Сърцето изписва: Потребен.
Такава съм, ето ме, мъничко луда, ...

В едни зимен ден ... или Първият зимен ден на 2024-2025 година
/ откраднато от Нета,... от неизвестен поетес /
'' Тихо си сипах ракийка една
галено шипе гърлото тя...
Бавничко на плота режа мезе ...

реката бяга
между двата си бряга
стои си все в плен
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема „София Филипова” 2024 и не спечели награда.

Аз пак съм тук, защото обещах ви.
Очички любопитни в мене гледат.
Те в пясъчника скочиха със щастие,
но накъде ли трябва да поемат!
– Заоблен си и лесно се търкаляш, ...

най
важи какво
твори се - пред
което Бог диви Се

Времето – тънка струйка в часовника.
Песъчинките скърцат в зъбите,
влизат в очите, дращят душите ни.
Изплъзващи се мигове ни
връхлитат след време, ...

Усетих синя птица в сърцето си..*
и изхвърлих Буковски.
Моите сини птици
не летят... и не питат....
не задават излишни въпроси ...

Грешките – те са нашите вечни уроци,
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка, ...

Дъждът от снощи сам се укроти…
И Облакът си пръсна козирката,
зад хълма, край смълчаните скали.
Сред глухите въздишки на тревата…
Зората се показа – изведнъж ...

Не може все да чакаш тук,
останал сам на тази гара.
Настръхнал, посинял от студ,
оставил нейде прокълнатата си дарба.
Знаеш сам, последният вагон ...