Небето сиво ме подтиска...
И дъжд край мен барабани,
а колко много ми се иска,
духът ми да се съхрани.
И тъй потънал в полусянка, ...

Имам кола. Една симпатична Дедра, толкова стара, че отдавна е време за подмяна, но толкова комфортна, удобна и спокойна за управление, че ми е жал да я сменям. Неведнъж съм си мислила, тези мои сантименти кога ли ще ме изстрелят до най-близкия автосервиз.
Имам шофьорска книжка. Мога да управлявам ко ...

Той ще дойде такъв -
по-различен от всички.
И за миг ще ме стресне дори.
После тъмно, по дяволски ще ме обича,
чак додето и сам изгори. ...

Не знаех
Не знаех, че и мъжете на 50
може така да ги боли от обичане.
Когато тичат подир мечти и копнежи.
Когато времето онемява и в тишина ...

През времето
на съучениците от ХІг
Днес сякаш времето е спряло
и ме е върнало назад,
когато всичко бе начало ...

Джейн седеше облегната на кухненския прозорец, голите й лакти се отъркваха о перваза. Гледаше навън към настъпващата съботна вечер, към притъмнялото небе на запад и странните форми на облаците, създадени от вятъра. Небето се златисто и розово, а малката уличка долу-сенчеста и жалка. Еднакви сгради с ...

Отново е вечер. Като онези предните, в които не виждаш никакъв смисъл. Просто стоиш и гледаш в една точка, сякаш не си тук, но и не знаеш къде точно си. Объркан си. Иска ти се да си някъде другаде, и онази предателска надежда ти шепти, че някой ден няма да си тук. Че ще си далеч от всички и всичко. ...

Вятърът развяваше косите ѝ и това не ѝ харесваше. Преди дори се наслаждаваше на това, но сега дори от това се страхуваше. Мислите ѝ бяха насочени само и единствено към изхода от този свят. За нищо друго не отделяше толкова време. Усещаше бързината, с която се движеха и не ѝ се искаше да бъде на мяст ...

Един ден човекът ще разбере, че може да стане Бог,
но преди това друг ще е попречил.
Той, другият ще е осъзнал, че човекът не бива да става Бог,
че човекът има стойност единствено като творение на Бога.
И този друг ще е човек.

ДРАСКОТИНА
Понякога съм толкова досадна
на другите, на себе си дори!...
Ала не мога да обичам хладно,
когато вътре в мен гори! ...

Пуснаха обявата най-сетне. Обявиха Къщата за продан. Това беше едно от най-трудните решения в живота им. Къщата, която пазеше ревниво толкова много спомени. Техните спомени и още много преди тях. Дълго време отлагаха това решение, но веднъж взето, нямаше връщане назад и те изпитаха облекчение. Сега ...

Глава дванадесета
От сутрин до вечер радиото предаваше съветски военни маршове. Руски песни и речи на нови политици огласяха ефира на България. “Лили Марлен” беше изхвърлена от репертоара и заменена с “Катюша” и “Калинка, Калинка”. Борис Симеонов сега четеше комюникетата на Главното командване на Не ...

Опитват се да ни подравняват, приятелю.
Ей тъй на - с тримера, покрай бордюрите.
Да не им се оплитаме,
ако може, в краката им.
По-зеленички и еднаквички. ...

Една достолепна дама ми зададе въпрос:
Кога пишете и на кого посвещавате красиви
любовни стихотворения?
Любовни стихотворения се пишат когато
Сърцето пее, лети в небесата и сваля звезди, ...

Ама Врана неразбрана!
Кой каквото да говори -
тя обратното ще стори!
- Слушай, Вранчице! - й рекох. -
Не прелитай на червено, ...

Пълнолуние...
(триптих)
1.
Кой запали над Земята
магнетичната Луна?... ...

Кафето ми кипна!
Но какво за кафето?
То изкипя ми душата
от извряли нежни слова -
разсеяни пáри в небето ... ...

Майка
На залеза студената жарава
вечерникът раздухва във искри
и някак неусетно свечерява
над тъжно-замълчаните гори... ...

Всичко се повтаря отново и отново. Лъжливата сигурност, че светлината от лампата ни пази от сянката в ъгъла, че затворената врата на килера държи заключен скелета вътре, че залостената врата и включената аларма държат неканените гости вън от нашето малко убежище. Домът е мястото, където всички се чу ...

Никога не исках да науча
името на другата жена...
Но един ден просто тъй се случи,
че прочетох как се казва тя.
Име - не. Но като нож прониза ...

Писмо по вятъра сега
изпращам ти, момиче мое,
днес дъжд в душата ми валя
от твоя глас и поглед зноен.
По-напоителен от сън ...

РАДОСТНО ПРЕДЧУВСТВИЕ
Кажете ми, не е ли нелепо,
аз, беднякът, да се радвам, че живея
в най-прокълнàтите степи
и по средата на многовеите? ...

Вълчиците
Предем кълбото с бялата луна
и всеки път ви даваме забвение –
на смъртния ви жребий, на греха,
на малките ви бягства и измени. ...

КУКУВИЦА
Колко жени като клон ме превиха,
гнездо всяка свиваше в мен.
За тях написвах по няколко стиха
и бързо бягах от женския плен. ...

Късно е. Рано за изгрев. А аз искам у дома,
където очите на мама и татко са винаги топли.
Дворът зад къщата още ме лъже, че мога
крепости от сняг по гърба му да издигам.
Искам там. Но е тъжно, защото е познато, ...

Чувствата ми, ако можеш, унищожи ги,
ако можеш и спомените ми изтрий.
Аз не искам да те помня и желая
такава, каквато отдавна била си.
По-силно е от мен и сам не мога ...

МИРАЖ
Да усещаш мириса на морето и да знаеш,
че никога няма да достигнеш дълбините му.
Неговите вълни да се разбиват
в големите скални върхове, ...

Изпращам внука си до самолета.
Той пак до Франция лети.
За нас е пак раздялата проклета...
Тя гледа строго под очи!
Във Ница се засели дъщеря ми, ...

Като някоя голяма, тъмна Хала,
гониш ти от мене радостта
и намирам се в голяма зала,
със владетелката подлостта.
И когато дойдеш ти при мене изведнъж, ...

Превръщам се в импресия,
атлазен кон съм яхнала,
река буйна съм нагазила,
водни пръски ме изгарят.
Превръщам се в илюзия, ...

Семейство Мирчеви вечеряха заедно за пръв път от месеци насам. По предложение на главата на семейството – Стоян Мирчев. Неговият син Станимир се чувстваше странно в компанията на родителите си, освен това изобщо не бе гладен, да не говорим, че бързаше за среща с гаджето си, с което се бе запознал пр ...

В поляните, по стръмен път,
с тояжка тръгвам към Давидица
в оброка там, за кой ли път,
до боровата тъмна ивица.
От чучура в зелен сокак ...

Другият свали ми
всички звезди от небето,
другият иска
да съм щастлива с него,
аз мисля как да се ...