Пак ли ти, Любов,
под ново име
в мислите ми скиташ?
Пак ли болка
идваш да ми носиш, ...

Забивам нокти във пръстта корава,
буца в гърлото ми мисълта забавя!
Свещта запалвам, питам и се моля:
„Добре ли си сега там, Татко... горе?”
Мрежа влажна погледът разпръсва, ...

Не се привързвай, не погубвай себе си,
не се сбогувай с твойта самота,
тя може да твори, да те обсебва,
да раздаде от теб и на света.
Защото самотата е самотност, ...

Ето това така и не можах да го разбера - да носиш маркови обувки, дрехи, аксесоари и още куп неща си е привилегия. Еми, добре. Очевидно човечеството дотолкова е оглупяло.
Нека си припомним какво е предназначението на дрехите - да не ходиш гол и да ти е топло през зимата - най-просто казано. Същото в ...

Преигра. Игра себе си. Лошият.
Драматичен и сложен герой.
Отговаряше с чар на въпроси -
откъде и кой всъщност е той.
Наживя се. На сам и напук. ...

прегръщаш мечето си и заспиваш
излизам от последния сън и утрото ме събужда
сънуваш приказките от детството си
отпивам горчивия вкус на времето в чаша чай
стигаш края на последната приказка ...

Балада.

Още едно парче от компилацията боса нова експерименти с тънък морски привкус :)

Чико Чиков прави революция
/продължение/
Землянката стана негов дом. Пешо Шмайзера – пръв приятел, а цицата на Манка източник на революционен патос. Животът в отряда му напомняше за неговото детство. Живот сред природата, законите на стадото, йерархията в общественото устройство, всичко беше едно къ ...

This is Gospel
This is gospel for the fallen ones
Locked away in permanent slumber
Assembling their philosophies
From pieces of broken memories ...

Опъната като струна -
душата ми плаче нечута...
В човешкия хаос безумен
като плаха светулка се лута.
Загубила пътя тревясал, ...

Стоя на брега, свита на кълбо,
замислена мълча, ти покрай мен минаваш - буйна река.
Подаваш ми ръка - ,,Не ме е страх''
казвам си и я приемам.
Повличаш ме нанякъде в райски земи, ...

За тебе аз съм като нощна пеперуда,
ти си светлината в мрака, способна да погубва.
Знам, че ти се струва странно и безкрайно чудно,
но просто се нуждая от нея до полуда.
Ти си моето истинско спасение, ...

... Това, че неразбрано говоря, не значи,
че човек съм различен, който не крачи,
заедно с теб - приятелю мой и любима,
заедно в ден и беда обозрима.
И аз като тебе съм, просто човечец - ...

Сълзите на камъка в тънките вени,
като в пясъчник бавно пълзят...
Може би ще отминат сърцето на времето
без да капнат и без да заспят...
Сълзите на камъка виждат промените, ...

Милион и една години осъзнавам света
и в бутониератана живота кича
безброй слова.
Опитвам да се догоня, да се настигна,
но като кучешка опашка се изплъзвам. ...

След години
Копнежът ми детински появи се.
Бе станал мъж - от кръв и плът.
Докосна ме. По бира пихме...
разказахме си своя път. ...

- Марийо, лудетино, къде се затри ма? Зер цял ден викам подире ти!
Баба Анка беше ситна жена, чевръста, оправна и сладкодумна. Преди две години дядо Йордан се спомина, ей тъй в съня си. Жилав старец беше, но на село жените държат повече. Сега сам-самичка се справяше с имота. И бостан гледаше и голям ...

И докато да търся някой
да ме поведе
и "направи свободна",
срещнах тебе
(след някакви си ...

Две очи,
притъмняли от досада,
две очи,
горещ пустинен вятър,
две очи, ...

Още веднъж за Любовта...
(мисли на един информиран)
А виждаш ли, забравил съм, не помня
последен път кога те пожелах,
защото като мелница огромна ...

„Сбогом мое море, сбогом мое море”
Валери Петров
Сбогом мое море, сбогом мое море,
моя котва за дъното впита!
Щом към сушата тръгна от теб, ще замре ...

ЧИКО ЧИКОВ ПРАВИ РЕВОЛЮЦИЯ
Небето над Балкана беше намусено. Черни облаци, като вкиснала разбита сметана, бяха обвили Мургаш. От време на време заблудена гарга нарушаваше въздушното пространство на отряда. Часовите не им обръщаха внимание, докато една не се изсра на темето на бай Пешо Шмайзера. С оп ...

СВИКНАХ ДА МЕ НЯМА В СЪРЦЕТО ТИ
Свикнах да ме няма в сърцето ти.
Там празна дупчица от мен стои.
Кажи, не е ли болка?
И не липсвам ли за миг дори? ...

Цял ден беше ми приятно
с настроение приЛятно.
Правих опитчета жалки
все за мимоЛетни свалки.
В „Гларус”– непреЛетна птица ...

Това сърце е толкова крехко,
че никой не можеше да го
съживи, докато не се появи
той, с букет цветя в ръка и
поглеждайки момичето, което ...

Винаги съм посягала към свободата.
Преследвала съм я.
Обладавала съм я.
Но никога докрай не я постигнах,
защото по средата на страстта ...