“Траян Маречков - 26-годишен, Пламен Горанов - 36-годишен, Венцислав Василев - 53-годишен, Димитър Димитров - 50-годишен.
Това са имената на част от хората, които решиха да посегнат на живота си поради безпаричието, в което бяха изпаднали. Тези хора са част от народа. На мястото им можеше да сме аз ...

Писателят задник
Калин Кръстев има красив задник и се гордее с него. Някои хора са го чували да казва, че щом се погледне в огледалото, бисексуалността му се събужда. Няма да се изненадам, ако наистина е споделил подобно нещо. Той много се интересува от психология и затова често коментира такива раб ...

Липсва ми времето, когато съм с теб,
във него се чувствам сякаш с криле
и нека да знаят, обичам те, беб,
с невинната искреност на малко дете.
От небето ще взема една едничка звезда, ...

Ще има ли от мен какво да вземеш
след всичкото, което дадох ти и взе.
От живота ми, от мен самия,
така потребно ми преди и днес.
Допуснах те в себе си, ти влезе, ...

С очи те търся, а устните копнеят,
ръцете молят твойте да докоснат.
Викам те, а думите ми се пилеят
и по стръмния, неравен път аз тичам боса.
Тичам, ала вече закъсняла, ...

С Божанка сме приятелки от деца. Дето се казва, заедно сме се напикавали. Знаем си и кътните зъбки, затова хич не се помаях, когато ми предложи да отидем на Нареченски минерални бани.
- Е какво ще правя, бе Ежке? – кокоря се насреща ù, защото съм чула, че там хората лекуват нерви. А обръщението Ежка ...

Ще застана отново под ореха,
онзи, твоят, увиснал край пътя,
помнещ още как жадно се гонеха
твоят страх във очите с дъха ми.
Ще разголя под него душата си, ...

Глава 5
Ангели срещу Демони
Повече за нея!
На сутринта:
Още щом отворих очи, първата ми мисъл бе за Ейприл! ...

Скоро щеше да стане една година, откакто започнаха да си пишат. Колкото и да е странно, помнеше дори датата, на която за първи път видя снимката ù в онзи сайт. Още тогава му се стори позната, като човек, когото е зърнал мимоходом, а после са се разминали мълчаливо. Но когато започнаха да общуват по ...

Ти имаш право на желания
и имаш правото на свобода,
и с моите сърдечни пожелания,
припомням ти, че си жена -
такава че потайно всеки, ...

Заглавие и идея –
благодарение на comeon (Септември)
Миг вълшебен... С тебе сме сами.
Грях и пламък... Нежност ли вали?
Миг вълшебен... Слепи небеса. ...

Зимна носталгия
Студ и мраз. Стоя сама на ръба на бездната. Студена мъгла сковава тялото ми, лишено от емоции. Довяти от вятъра снежинки като кинжали пронизват кожата ми. Спомените изникват в съзнанието ми като снежни цветя върху леда. Носят тайнствена красота, изглеждат примамливо истински. За моме ...

Не го разбирам тоя делник,
тъй упорито хванал ми се за полите.
А някога обеща ми да е празник,
обеща ми да е по мъничко от всичко.
Не ща да зная и какъв е този празник, ...

... невидимото в тишината
Без лице, без маска и без грим...
Безличен, скучен, прозаичен - сив...
Денят започва с утрото, а после здрача
потапя миговете страст. Дори не чака ...

„А тръгвали ли са си влакове от теб?
От твоя свят. От гарите ти. От душата ти...„
Селвер
Влакът тръгна! Тръгна си и ти!
Останах пак сама със тишината... ...

В суровия, но красив свят на Ктулу, дните се изнизваха един след друг. Самотните звезди осветяваха пустошта. В този безжизнен свят имаше едно момче, което съзерцаваше божествената гледка във всеки един възможен миг. То не познаваше друго същество в това ледено измерение. Неговото любимо място беше б ...

По дяволите тези сънища
Ани обикновено не сънуваше. Тя и не искаше. Сънищата са само натоварващи и после цял ден си мислиш защо, по дяволите, си сънувал такива неща и какво ли значение имат. А имаш ли и проблеми на главата, това усложнява още повече деня ти. Тази вечер обаче беше сънувала. Сънува ка ...

Исках да пиша аз... За любовта,
родена още в майчина утроба.
Че няма как за нищо на света
да бъде заменена тя със злоба.
Исках да пиша аз... За топлината ...

Поема ли да ти напиша, или стих?
Душата ми разделя се на две.
После ден и нощ в едно се вплитат
и всичките ми сетива те питат:
Ти, музата, тези думи предизвикала, ...

Очите на една жена.
Те казват много.
Те казват всичко;
,,Аз мога да мечтая!
Мечтите в реалност ...

Ще се разделя с душата.
Тя над мене надделя.
С вечен спор върху нещата
и глава ми побеля.
Тялото избра земята - ...

Животът е суров,
но аз те любя!
И няма на света
да те загубя,
щом всеки час ...

Страхливците презират любовта.
От верността и истината бягат.
Издигат в култ страстта и похотта.
Лъжливи имена на всичко слагат.
Обвързването е за тях затвор ...

Пред погледа на пламъка
безмълвен силует рисува
недовършени картини
от несбъднало се минало...
Изпивам формите му недокоснати ...

В началото беше тъмнина. Тежка и лепкава. После някой започна да чука по шибаната врата. Бавно и трудно дойдох в съзнание и веднага ми се дощя да изляза от него. Мисълта защо, по дяволите, отново си го причиних, започна да се оформя, но я отпъдих, преди да я формулирам напълно. Чукането продължаваше ...

Писмо до България
Обичам те, Родино моя,
достойно твое чедо съм,
Земята цяла да пребродя,
във сънища и спомени, ...

Как искам да ти кажа,
че много те обичам.
Но сякаш думи нямам,
само името ти сричам.
Как искам да кажа, ...

О, вашите лъжи са
твърде стари.
И аз не вярвам
вече в тях!
Насърбах се ...

Пролог
Преди години, когато магията владееше света, когато злото бе най-силно, оцеляваха само най-подготвените. Нямаше милост, нито любов. Всичко тънеше в мрак и разруха. Всеки се криеше, страхуваше се да излезе. Имаше групи, които убиваха без милост. Но се намериха шестима мъже, решени да променят ...

БЕЗВРЕМИЕ II
Тишината тук е сънна, лепкава и гъста –
вслушаш ли се, вятър в хълмовете дреме
и долавяш как невчесано, лениво и на пръсти
покрай теб минава бавно дрипавото време. ...

– Здравейте! Вие, предполагам, сте Ася? – изстреля усмихнатата жена, която отвори вратата. – Влизайте. Наложи ми се да изляза за момент и се притесних дали ще се върна навреме.
– Нали не съм закъсняла? – часовникът на Ася сочеше точно осем и половина.
– Не, съвсем навреме – пое палтото ù и махна по ...

Ревността е паразит,
който от несигурност
се е родил,
броди
и измъчва ...

Някакво псе разговаря със мрака
и се дави от дългата си тирада.
Като петно от мастило в ученическа тетрадка
нощта се разлива.
Всеки се суети по своята орбита, ...