Es stehen unbeweglich…
Heinrich Heine
Неизменни са звездите…
Хайнрих Хайне
Es stehen unbeweglich ...

Бягах цяла вечност,
за да избягам от тъгата,
намирах път в безкрая,
за да напусна самотата.
Търсих цели нощи, ...

Понякога е тъжно
тъжно и острожно
искаш да живееш
искаш да се смееш
но във нашата страна ...

Песен на разбойника
Лес вековен разбойнишки,
тъмен открай време.
Остър нож, затъкнат в пояса,
тежи като бреме. ...

Ах, тия вечери предишни!
Ах, тия палави задявки!
Седя до теб, а ти миришеш
на шкаф със хубави подправки.
И сладка болка ме омаря, ...

Самотен, стар и окуцял,
съвсем случайно го намерих.
Завих го с някакво одеало,
а после месеци треперих,
дали ще презимува здрав ...

Нощта безличен мрак разстила
в небе от облаци и дим.
На залеза дори простила,
го скрива в пазва невредим.
Блести луната мълчалива, ...

Такива пурпурни изгреви
има само на моя бряг -
пурпурни, ласкави и несподелени.
Не вярваш ли?
Ела и виж! ...

Срещнахме се някъде в сумрака
на плъзгащата се през тялото мъгла.
Ти бе недоволна в брака,
а аз поетът с крилатите слова.
Сутринта ухаеше невероятно, ...

Не искам да боли, ще
затворя очите си...
ще прелетя като птица
в съня ти и ще докосна очите ти,
пеперудено нежно.... ...

Приятел
По уличка тиха със влажния мъх
вървя и броя цъфнали кестени...
Сутрин рано, по зелен калдъръм,
улисан от птичи пролетни песни... ...

Прости ми, любими,
съмнявах се в тебе.
Прости ми! Съмнявах се в твойта любов.
Оставих заблудата в мен да живее,
избягах и скрих се, не чух твоя зов. ...

Така ли ме оставяш - ожадняла,
отпила само глътчица от теб?!
Едва се запознахме - и раздяла.
Едва те заобичах - и билет
за връщане обратно на земята ...

Доброто утро носиш ти "Луна небесна"
и движиш се по своя път.
Секунда... нещо във устата ти проблесна!
Помислих, че е някой зъб.
Шегувам се, разбира се, Любима. ...

– Ела – крещяха сойките – ела!
Ще връхлети дъждът след две минути.
Да има шанс очите му подути
да видиш как раздират се от плач.
Да гледаш ризката му как се стапя ...

БЕЗКРАЕН ДЪЖД
Навярно е разсъмнало отдавна,
но вън е още нощен здрач, защото
вали безкрай.
Дъждът чертае бавни ...

Аз чаткам празната машина.
От пръстите си смуча аз...
За пишещ искам аз да мина,
във пот облян съм в този час!
Горчиво гърлото ми става! ...

Мелодията на сърцето е на плачеща китара. Всичките струни на душата са разстроени от виртуозните пръсти на един маестро. Историята е велика. Няма да преразказвам. Няма нужда от пудра красивото, грозно увиснало като олово в гърлото. И трови. Смуче всяка страст. Нямаше как да ми се размине. Побъркана ...

ГЛУПАК
Преживях те! И времето е хубаво.
Отново синьо е над мен.
Сега се чувствам някак глупаво,
че някога съм бил във твоя плен. ...

Хората с фина душа умират млади
„Аз съм чужда радост прегръщал
и съм плакал – заради чуждия смях!”
Е. Димитров
Обикновено сърцето издънва нещата. ...

любов...
със много лица
и много имена
и много времена
и много пътища ...

Като в сън внезапно появи се
с ореол от слънчеви лъчи,
със затворени очи видях те
и забравих, че в душата ми вали.
С нежен глас сърцето ми събуди. ...

Аз съм като книга - седя пред теб, широко разтворила страници,
но ти дори не искаш и да разбереш историята ми.
Вперил поглед в другите лъскави книги, които са затворени и недостижими.
Ти пак искаш недостъпното.
Опитай с мен, аз съм тук - седя пред теб широко разтворила страници. ...

Не ми казвай защо те боли.
По дългия път е трънливо.
Викай, ругай, ако искаш - мълчи -
ще остана до теб търпеливо.
Да чуя всяка стаена сълза - ...

Ненаситна и щастлива,
непокорна, а и дива,
неподвластна, тя бе жива,
нереална самодива.
Дойде денят, във който осъзна, ...

Събуди я звън на телефона ù.
- Кой си ти... - тя се надигна от канапето и потърка врата си. - А, Синди - отвори слушалката - Да?
- Скъпа, не искам да те тревожа, но ще изпуснеш самолета! Вече е почти седем! Готова ли си?
- Господи! Командировката! Да, да, измивам се и тръгвам веднага. Чакай ме на ле ...

Какво трябва да направиш, когато си безсилен? Крещи ти се, а не можеш да крещиш. Смее ти се, а не можеш да се засмееш. Плаче ти се, а не можеш да пророниш нито една сълза. Задушаваш се в собствения ти свят, този свят, който беше единственото ти спасение. Твоята малка и прекрасна утопия вече я няма. ...

СЪРЦЕТО НА ОХЛЮВА
Пиеса в две части
Действащи лица:
Амалия - на двадесет и осем
Ричард – неин съпруг, около четиридесетте ...

Намерих още нещо в един от ъглите на стария сандък... А може би и в себе си?!
Б.
- Склепни! Склепни барем едньж, бе човек! - Гласът на братовчедка ми - кака Радка, сякаш ме изважда отнякъде… Почти като от дълбокия кладенец в махалата, отдавна загубил водата си, но извечно там - на разкръстицата с та ...

Отлъчил е. От цялата си радост мен светът.
Аз (късче самота) безрадостно сивея.
Презирайки носталгията по своя черен смут.
Безизразно тъжа. Безпаметно - живея.

Зимата отново се завърна,
готова всичко да прегърне
с необятна бяла красота,
но защо? Къде е пролетта?
Нали уж беше си отишла ...