А ти си моята развратница...
онази, чакаща ме във леглото вечер,
където няма ни омраза, нито паника...
при която се завръщам сред поредната ми "среща"...
Ти покриваш тялото ми със ръцете си, ...

Ти знаеш, в джоба на поет
хартийки няма с воден знак и нишка,
a само чернови и молив клет,
по листа свикнал да въздиша...
Зачерквам често - ред през ред, ...

В празнотата на нощта и в сивотата
на умиращото утро те намирам.
Кървав спомен ми донася тя, Тъгата,
заедно със него аз умирам.
Мъртвите не чувстват уж, не чувстват ...

- Какво ти е, татко? – попита разтревожена Наталия. – Ако трябва да се обадя на бърза помощ?
- Не, недей, дъще! Само ми прилоша, ще се оправя! Вече съм по-добре. А и морският въздух ме освежава.
Всъщност Стефан се чувстваше значително освежен; само дето му дойде много и най-вече вълнението беше знач ...

Станах мъдра. Спрях на завоя.
Огледах приятели. Враговете ги знам.
Задгърбих и клюка и злоба -
станах ли мъдра, не знам.

Журналистиката на Бойко служи сервилно.
Гледа да го представи най-атрактивно.
Когато във фейсбук се даде информация,
която засяга цялата нация,
че Ботев няма да се изучава, ...

Всяка любов пролука си има.
През нея надничат тайни неща,
тихи въпроси, надежди без име,
звездно разсъмване, слънце в нощта.
Сто колебания, трепети верни ...

Сама съм и боря се с всичко.
Нима не знаеш колко струва ми това?
Дори да се държа съвсем безразлично,
нуждая се от нечие рамо в нощта.
Няма да забравя онзи ден, ...

Билет за 18 етаж
***
- Как мислите? – попита облечената в бяло, ниска и тантуреста жена на средна възраст .
- Рано е да се каже.
Отговорът дойде зад бледожълта папка, в която се взираха две уморени очи, скрити зад огромни очила с рогова рамка. ...

Вълшебница
Невъзможното става възможно,
ако с пръсти докоснеш го ти,
и смирено, искрящо, тревожно
ми дариш от онези мечти, ...

На всички приятели откровенци
с благодарност
всеопрощение
и клада
и сакралност ...

И понеже съм нетърпелива
да чакам тази наша прегръдка,
нека да я измисля!
Като всяка красива мечта,
тя е много вълнуваща, ...

Ville morte
Albert SAMAIN (1858-1900)
Vague, perdue au fond des sables monotones,
La ville d'autrefois, sans tours et sans remparts,
Dort le sommeil dernier des vieilles Babylones, ...

Една светулка плахо се провря
под клоните на нощните дървета.
И сякаш под воала на нощта
запали грешно огънче в сърцето.
И в дива страст, отричана преди, ...

Земята се върти.
Ти си аз и аз съм ти.
Ти си север, аз съм юг
- екваторът вълшебен ключ
по пътя към безкрая.

Защо когато ти се смееш,
аз роня истински сълзи?
Или когато тъжна пееш
смехът ми волен ще кръжи.
В любов когато ми се вричаш, ...

Мишленца две – надълго и широко,
се хвалели в дълбокото мазе
как свързали опашката на котката
към кучешка колиба със въже.
Как кучето залаяло жестоко, ...

Пламтящо тàнго – всеки тон бе жив и топъл...
Днес този звук умира сякаш в бандеона –
сподавен стон, а може би последен вопъл
лежи на дансинга - подобно миг отронен.
Любов ли? Не – макет на вавилонска кула – ...

~ ~ ~
Днес ми е синьо. Пеперудено синьо.
И морето в краката ни тихо се смее.
Опитва да влезе в чашите с вино.
Сяда до нашата буна на кея. ...

ГРЕХОВНА ЛЮБОВ
Виновна ли съм аз, че ти събуди
в гърди заспали младежка страст
и сладък сън далеч прокуди,
за тебе мисля напрестанно аз? ...

IV
Шатрата, която служеше за щаб квартира имаше вид на старо въшлшво куче. Размерите ù не бяха кой знае колко впечатляващи, беше разпокъсана и никой дори не си бе направил труда да я заърпи. Беше сива, макар някога несъмнено да бе имала друг цвят, миришеше лошо, а що се отнася до въшките и бълхите.. ...

Недей ме гледа
Недей ме гледа,
моля те,
недей ме гледа.
Все още ...

На свойта душевна трапеза те канят,
по стар ненаписан закон!
Тъй както се кани рожденната майка,
нали сме и ние от твоята плът...
А ти си на всички ни общата майка, ...

Как внезапно си отива това,
което е било
и без това плаващо...
бързо отлита
птичката, която ...

Лунна обич
В нощ единствена една - той изпълнен е с вина,
имайки сърце от мраз - виейки със пълен глас,
срещу нощната луна и забулен в тъмнина,
беше вълка единак - скитащ пак като сирак... ...

Сама сълза
Животът не е в мъртва поза.
Нито е в онзи грозен смях -
под маската, когато ти се плаче.
Не хленчи никога от страх ...

***
Между лятото и есента-
някаква умора тиха.
В странно чувство за света,
тъга и радост се преплитат. ...

Надзъртат от лозата сталактити,
а лятото променя своя цвят.
Изсъхнали, мустачетата впити,
щом първите оси се появят,
сбогуват се с окапващите листи, ...

...и без да съм малката руса принцеса,
живея на друга планета.
Говоря на мои си, странни езици,
най-често с душата си клета...
Сама съм си роза, сама се поливам, ...

Като две мастилени
петна
очите ти попивам
с душевната си
тъкан... ...

Красавице, красавице,
виждам те обляна в златиста светлина.
Ти си моят ангел-хранител,
караш ме да се усмихвам
и да не чувствам болка и тъга. ...