По вятъра
Приятно ми е да гледам,
да чувствам, като говориш.
Простор виждам у тебе,
свобода топла и истинска. ...

Пада като огън
от раменете ми.
Горещо е.
Дълбоко е.
И в тишината се оглежда. ...

Обуздана мъка
Отново бури кръстят небосвода,
светкавици прицелват се към мен,
отново ме предават близки хора,
душата ми е рана, а духът сломен. ...

Мерилин Менсън - Турникет
Тourniquet
She's made of hair and bone and little teeth
and things that cannot speak
she comes on like a crippled plaything ...

Легенда за Калиакра
на Корнелия
На фона на залеза странно разпален
изваян е белият твой силует-
пред близката нощ образ тъй нереален, ...

Може би, защото бе Поета,
искаше да вярва, че блести,
може да говори с ветровете,
също да отключва и души?
Сплиташе умелите си рими, ...

Depeche Mode - Strangelove
There'll be times
When my crimes
Will seem almost unforgivable
I give in to sin ...

Emeli Sandé
Clown
I guess it's funnier from where you're standing
'Cause from over here I've missed the joke
Cleared the way for my crash landing ...

Светлина в Душата!
Живота ни е тъй устроен -
да търсимe, да вярваме във Любовта!
И всеки миг за нас да е достоен -
застанали пред огледалото на Съвестта! ...

Оптимистично за Есента...
Тежи небето с аромата
опияняващ на дъжда,
танцува Вятърът с листата
опадали във Есента, ...

Всеки път когато съм самотна,
от миналото спомени отключвам.
За мене е присъда доживотна –
себе си във него да заключвам.
Щом настоящето за мен е празно, ...

Когато в очите ми свети
пъстрооката нежна луна,
ще пеят звездите в небето
за влюбена в тебе жена.
Когато във мене се съмне ...

Дядо Стефчо, не че не обичаше да си говори с хората, просто не виждаше голям смисъл от това. Имаше си своята тридесетгодишна, продънена кушетка за любовница и телевизора си NEO за другар. Стана фен на телевизията още в зората на демокрацията. Другите хора вдигаха революция, деляха се, събираха се, а ...

Веднъж както си вървях,
загледан там в далечината,
едно детенце аз съзрях,
проблясък в тъмнината.
С две протегнати ръце ...

Запейте с мене - нощ безлунна,
ти, зимо, зла и безчовечна,
раздрана от войни плането,
за този, който слиза до сърцето ми.
Той идва да превърже раните ...

Ти си там, но не ми пука.
Какво ще направиш, за да повярвам отново?
Не ме касае вече за твоята любов.
Фантазията, тя те промени.
Когато се събуди звярът, ние всички бягаме. ...

Лятото си тръгна, ей така на шега
и крачейки босонога в пороя,
се изгуби в тая гъста мъгла,
предвещаваща белотата на зноя.
А споменът топъл, в мидичка скрит, ...

Снега със нокти ще разчопля
да търся пролетта под него.
Едно кокиче да ми стопля
студеното на мойто его.
Една тревица да докосна, ...

Ден, нагазил във дълбоки преспи.
Непреходен и мълчалив. И непонятен.
Безизразният мъртъв храст подсеща,
че безценният живот се е обезценил ужасно.
Всеки клон – ...

Времето за нас е спряло. Защо ли въобще е създадено? За да има нещо, което да идва, да се случва и да отминава? Може би... Сега обаче, просто е спряло. Потънал съм в дълбочината на Твоето Същество и се оглеждам като в Огледало! Какво виждам ли? Една Безкрайна Космическа Любов и... Светлина, много Св ...

Очите му в очите ù се спряха -
зелено, синьо - истинско море,
вълни от страст и нежност се разляха
от неговите в нейните ръце.
Потънаха. Небето се разтвори. ...

Налага се да се тревожим,
да се вълнуваме, да мислим.
Покоят сит е невъзможен,
покорството пък е безсмислено.
Да тръпнем с тъмните неволи, ...

Бюджетът за тях ще е фаталистичен,
а те наричат го реалистичен.
Коланът пак ще се затяга.
Пак ще стигнем до просешка тояга.
Ами направо държавата да закриват. ...

Ще стигнат ли всичките земни реки,
когато, там в утрото лумне пожарът
и в сляпата ярост, ти Господ кориш,
затуй, че бил дал ти любовна отвара?
А после повярвал си в чувствата... Те, ...

Бях студентка първи курс, когато ми се случи това, за което само бях слушала, чела и гледала по филмите. Говоря за любов от пръв поглед.
Още от ученичка, като върла фенка на розовата литература, не само бях теоретично много подготвена по тоя въпрос, но и колко пъти мислено съм я изживявала!
И сигурн ...

Поредната сълза
попивам със въздишки.
Още ден в самота.
Още ден сам сред всички.
И сякаш виждам светлина ...

Дъждът превърна се във мокър сняг
и в миг донесе зимна красота.
Покри със нежност влажната земя
като художник с вятърен замах.
Посипа леко жълтите листа, ...

Там под овехтелите капаци
старец тихичко стои,
гледа втренчен есенните знаци
и листата бавничко брои.
По лицето времето оставя ...

Не, аз не знам какво е ревността,
но знам - насила няма да обича,
щом тропаш с крак и викаш: „Ха, така!
Сега те хванах! Някога се врича.“
Е, може някой и да е пророк, ...

Черно-бели снимки
Безкрайно
дълъг
път
поех ...

Тя беше сама на алеята в парка
със бледо, изпито лице,
на слънцето имаше сянка,
но нямаше в нея сърце.
Къдриците бяха красиви - ...