Ах... Защо?!.. .
Прочувствен пее соло:
Защо?! Защо?!... Защо?!
Остави своето легло?!?...
Та аз да чезна в Самота... ...

В началото на двайсти век,
векът на истината многолика,
векът на борба за чест,
белязан е с войни велики,
войните на България. ...

Опушени прозорци в мрачна кръчма-
светът се е събрал в бутилки ром.
Проскърцва подът във тоналност "мъка",
очите сведени говорят мълчешком.
Под гредореда - лампи "Аладин"- ...

След любовта остават телефонни номера. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в "кафене" и учуденият поглед на сервитиорката, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси ...

Живота мой във двете ми ръце събран,
за някой може би богат, за други беден,
от всеки по различному разбран,
самата аз нарекла бих го - меден...
Живота мой си е изцяло мой... ...

Нараненият ден отминава.
Мълчи и градският шум.
Отново на ум си броя парите.
Пристъпвам упоен към големите лъскъви сгради,
а всеки блясък - стъклена стрела в очите. ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Чу малкият Гошко как баба му Пена
на дядо му Гьоре говори:
"Бе гледам, от вчера върви нажалена
онази кокошка из двора. ...

Приятели, участници сме в най-значимото събитие в историята на човечеството – Великият преход. От срещите, които провеждам, разбирам, че по-малко от един процент от образованите хора имат представа какво се случва и какво поведение трябва да имат в това съдбовно време. Затова написах тази малка книг ...

Ти прикова пак мойте сетива
и ме плени със твойта красота,
тъй ярка като Коледна звезда,
ти озаряваш мрака на нощта...
За жалост, в плен със примка на врата ...

До болка чисто е небето
и няма облак, нито прах.
Запали слънцето кюмбето-
в очи лъчите му събрах.
Денят потъна в мойте вени. ...

Не гледай в мен с тези очи -
напомнящи безсънните нощи, щастливите дни.
Ненавиждам ги!
Донесоха само сълзи.
Ярост в мен кипи, ...

Човекът е трошица от вселената –
миниатюрен, жалък и нищожен,
човекът толкова елементарен е,
а животът – твърде сложен...
Човекът е прашинка незначителна, ...

Днес е празник и празнувам,
чуствам се душевно богат,
защото днес, на този ден, роди се
най-хубавият и страхотен брат.
И му пращам поздрави далечни, ...

БЕЗСЪННА НОЩ
Гледам през прозореца нощта,
докосвам с поглед тишината
и този път не мога да заспя,
не спят и вятърът, и тъмнината. ...

Човек след себе си следа оставя,
но само ако с душа е бил.
И никога не го забравят,
ако е нещо ценно сътворил.
След себе си следа за да оставиш, ...

Шегите на "Времето" 6
(животоописание)
Продължение.
1972 година.
Как заминах на работа в Куба. ...

Стихът е в отговор на:
С пола раздърпана била съм значи,
миришела съм на яхния с лук.
Не знам къде избяга любовта... обаче –
с обидите и забележките – дотук! ...

Усещам се понякога сама и малка,
обзема ме и странно чувство на вина,
което боцка ме като игличка, пробужда
съвестта.
Досадно ми е някак и студено, изгубена ...

Религията е окачена на врата на атеиста.
Носи я със себе си, дори без път.
Като воденичен камък му тежи на шията.
В огъня му се привижда Страшен съд.
Който е безгрешен, пръв да хвърли камък ...

Вълшебство от красота
Небе от слънце.
Изгряла тишина.
Дъх на минзухари,
въздухът трепти в тази гора. ...

* * *
Андромаха, Андромаха...
С мека, бледа светлина
лунен лъч прорязва мрака.
Млад левент си конче яха, ...

Сега брегът е тъжен и самотен...
Отидоха си босите ни стъпки.
Отидоха си шарените бански.
Отидоха си зрелите смокини,
ухаещи на нощната луна. ...

Откровено…
на любимата съседка...
Усмихната, но малко строга
видях те в нашта махала.
Помислих си: Таи тревога, ...

Южно море
Сънувам нощем южното море
със острови - причудливи грамади.
Огърлица зелени хълмове,
обграждащи изумруден залив - ...

В тази спяпа нощ,
когато мракът е вече пристъпил,
аз губя своята мощ
и се надявам идният ден да пристъпи.
Денят бе зъл, мрачен ...

***
силен вятър
в локвата обрулени
звезди и орехи
04.10.2012 год.

Всяка крачка към твоята стая
е поредна частица умиране.
Празна вече e. Пуста е, зная...
По стените тъга е бродирана.
Сутрин плахо вратата отварям ...

Упорита и стара,
посивяла от думи,
тежка като проклятие,
страшна като безумие,
омотана във дрипи ...

И Меча Гладиус Той изкова в Райските Пещи от Стоманата яка за Райски Сърца.
Меча Той вложи го в Сърце, калено в Огън, готово да отвори магазин за Райски неща.
И ето - магазинът отвори врати и работи. Заповядайте.

И двамата сме остарели,
макар и същите сега,
косите ни са побелели,
обичаме се, но с тъга.
И мъчим се да се измамим, ...

Ако едно сърце
тупти до твоето
и някой с Любов
ти постила легло,
значи си докоснат ...

Когато зимата е черна,
дантелата в края на дивия ми шал
е безкръвна и оскърбена,
недоочертана е всяка музика,
в мен се превиват, куцукат ...

Кълбото на съдбата
Понякога боса в нощта се скитам,
не усещам пареща болка в нозете,
вървя напред и нищо не питам,
само ударите чувам на сърцето. ...

... а мама ми говореше по скайп
и исках да я галя по ръцете,
върху които двойка паяци
годините ѝ в мрежа вплетоха.
И исках да ѝ кажа как ми липсва, ...