"...И не знаеш,
защо със коприва,
превързваш си раните.”
~Endless~
И понеже мълчиш, и понеже ми липсваш, ...

Искам да съм гола до сърце –
там каквото имам – да се вижда,
в старата ми ризка на каре
вятър и вълни да заприиждат –
в нея стихна не един прибой, ...

Изкусен ухажор и перфектният ласкател,
чаровен покорител на женските сърца,
със завладяваща усмивка - ти си нападател,
твоят лик оставя у всяка онази ярка там следа.
Не носиш ти доспехи, нито пищна шапка с перо, ...

Автопортрет
Зная, нямам си снимчица в профила мой –
снимки бол, но не в цифров формат.
Ще са нужни пособия – джаджи безброй,
а за тях аз не съм тъй богат. ...

Аз не съм анонимна
и не съм вече ничия,
защото си събрах парчетата
и ги приших към крилете си,
онези малки, безлични ...

Потъвам в свежестта на приказното утро,
ефирен ветрец милва косите ми,
лятна омая влиза в очите събудени,
слънцето ме гали с лъчите си изгревни.
Понасям в шепите си зрънце надежда, ...

Чак сега осъзнах, че всъщност не ти
ми липсваш -
а думите ти - омагьосващи!
Чак сега осъзнах, че не лицето ти искам -
а гласа ти - толкова нежен! ...

Когато се завърнеш бос и гладен,
ще ти подам парченце от мечтата си.
Недей да я отблъскваш с жест досаден -
ще стигне да нахраниш самотата си.
Последното парченце ми остана. ...

Д В У Б О Й
Ще го хвана за гушата аз този ден,
че от него ми идва до гуша!
С остарели забрани е пак применен.
Режисьори не иска да слуша. ...

Писмо без адрес
Няма вече писма да ти пиша,
няма ти да ми сваляш звезди,
оглупяла след тебе да тичам,
ти смутен да извръщаш глава! ...

Не те обичам и не мога вече,
отдавна забравих чувството горещо.
Спрях да се надявам и да чакам вечер,
от теб очаквах друго нещо.
Не те обичам - пред теб ще изрека, ...

Омръзна ми от праведници чисти,
живеещи естествено по Божи правила,
разбира се, единствено теоретично,
когато трябва си хванат някой будала.
Дали са чували за „заповеди Божи”, ...

КОЛКО МАЛКО МИ ТРЯБВА
На ZAPP (Запрян Колев)
Колко малко ми трябва да бъда щастлива –
приятелско рамо, усмивка добра...
И се чувствам отново свободна и жива – ...

Животът, той е най-важен!
Понякога ти стига,
че го имаш, че го живееш
по свой единствен и неповторим начин.
И си благословен да чувстваш, ...

НЕКА
Нека ми завиждат –
аз съм мъжът на богинята!
Аз, презреният и нищият,
човекът с дамга от вериги! ...

Пиша стихове, дори не знам дали имат художествена стойност, но продължавам да ги пиша, защото така виждам душата си на хартия. Спомням си, че в първи курс в университета чичо ми подари едни тефтер да си записвам лекциите. Но аз лекциите си ги имах напечатени и целия го издрасках в рими.
Отнесох се.. ...

La soledad Самота
No vengáis a mí con desamor. Не идвайте при мен с омраза.
¡No me llaméis bueno! Не ме наричайте добър.
No sé como recibiros. Не зная как да ви посрещна.
Seguid vuestro camino y buscad Вървете в пътя си, търсете ...

Няма сън. И няма обич минала.
Скрита е в отиващата младост.
Ти не си за ласките изстинала,
още си за погледите радост.
Шлейфът си понесла на комета, ...

1 МЕТОДИКА
Той има безсмъртна
методика стара,
с която до днес
безотказно я кара... ...

Тече реката на живота ми,
тече и отминава...
И никога една и съща
изтеклата вода не се завръща.
Преглътнати усмивки, ...

Вдъхновено от скорошните събития на бургаското летище.
Нарисувай ми криле от огън.
Съгради ми от души олтар.
И нека от самотна свещ
превърна се в красив пожар. ...

ТЕРОРИЗМЪТ И ЗАКОНЪТ НА МАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ
Законът на материалния свят действа пагубно върху духа на човека. Властта и материалните блага са примамливи за всеки един от нас. Всичко е борба за материални блага и власт. Всяко едно престъпление е свързано с това. Ще кажете: Да, това че някой прави измами ...

“Орах в морето...”
Симон БОЛИВАР
“Оранта никога не е била напразна.
Дори и да ореш в морето.”
Мигел Отеро СИЛВА, “Освободителят” ...

Прости ми, майко
Прости ми, майко,
ако нещо пред тебе съм сгрешила,
прости ми от сърце!
Твоята любов и сила ...

Звезди копнежни небосвода озаряват
и тихичко и кротко листата шумолят.
Светулки късни в бледа светлина догарят,
а птици нощни във въздуха кръжат.
Отново чакам, поседнал на тревата, ...

Мак
Сред полята зелени
едно цвете заблестя.
Сред тревите засмени
ален мак разцъфтя.

Ти луд ли си? – отекна във ушите ми въпрос...
Дори сезоните се плашат от въпроси сложни.
Но само твоят глас във котешки нюанс ми отговори:
"През лудостта ще се намерим някога във тишинa... и без въпроси!"

Сякаш е било отдавна,
сякаш е било преди...
а след това
си толкова
различен, ...

Ще дойдат по-различни времена.
Внезапно ще прогледнат всички слепи,
бащите ще се върнат от война,
ще бди сред простосмъртните Асклепий,
Горгоните ще дават свойта кръв, ...

Пак започвам да ти пиша,
след секунда пък преставам.
Пак по теб въздишам.
Ах, колко глупава съм само!
Пак си взимам телефона ...