Най-хубавата жена
е горестна, ничия и на есен,
докато танцува смъртта си по краденото грозде,
меси циганско лято
със сълзата на дете и любовница... ...

Обещай, че няма да си идеш,
че ще останеш завинаги тук,
за грешките ми не ме намразвай,
да обичам не мога никoй друг.
Никога не ще забравиш как залезът обля ме със лъчи, ...

Видения
В страната Видения на призрачно-чист плаж на Слънчевия остров лежаха Момичето и Момчето, слети в безкрайна Любов. Наслада, пърхащи цветове. Небесно-синьото и пясъчното, ярко-зеленото и слънчевото искряха в бягащи фотони. Някъде там играеха бели делфини и птича песен, акомпанираше на вълните. ...

Беше хубаво като насън,
като блус на слепец и китара.
Ти ме срещна случайно навън,
аз обикнах те, без да желая!
Щом те видех, за мен всичко друго ...

Щях дя бъда толкова самотна,
ако можех да изпитвам самота.
От толкова приятелки съдбовни
истински една не ме разбра.
Не познаха моята природа, ...

Ръка не вдигна
и не ме удари,
но казваше
едничка дума само,
когато тръгвах ...

НА ПЕТДЕСЕТ...
Жена на петдесет е буря скрита –
на огън още жив затляла жар,
и пòвей нежен пръсне ли искрите,
в кръвта ù лумва в миг на страст пожар: ...

Щурият хлапак Слънце се препъна в търкулнато от Време камъче, стрелна го парещо и се изправи повдигнат от непоправимия бохем Ден. Провесиха платното за Залез, връчиха му по една четка, намигнаха окуражително и бодро закрачиха на запад. Приглушен и топъл, Здрач им помаха, придърпа завесата на вечерта ...

Инструментална миниатюра.

Всичките ми вярвания,
събрани заедно, се разпръснаха
като стъклени топчета
по гладката действителност...
И погледът ми минава ...

(криминален сюжет
за безкраен сериал)
„Седем(десет) часа разлика”
Идеята е всъщност много проста: –
измисляш себе си и госта. ...

Но...
Заключих портата
за спомени излишни.
Чаках нещо ново
да се случи, ...

Забързаното време ме завлича
и ми бележи съдбините.
То даже тясна дреха ми навлича
и трудно ми минават дните.
Макар че всеки ден е нова радост, ...

Къде си
Знам, че нейде съществуваш,
там, на други небеса,
а напомнят ми за тебе
днеска твоите деца. ...

Надолу...
... нощта ще приседне,
черна послушница, всеопростено
да вземе от мен каквото
е смела в ъглите ...

Миналото бавно се завръща,
пак носи със себе си тъга.
Студена есен ме прегръща,
а топла нявга беше тя.
Топлеше я първата ни среща, ...

Дъждът студени сълзи рони -
пред първи сняг последен дъжд.
Във огъня припукват клони.
Лежа в прегръдката на мъж
и няма нищо на земята, ...

Странник
Аз съм онзи странник, свободният
Който нахално наднича
в дните и в нощите ви.
Който тичам подир мечти и копнежи. ...

Любовен шепот
Вълшебен миг - морето шепти.
Любовта към брега признава.
Танцуват лунните лъчи.
Любовна песен му дарява. ...

На Д.Т.У. - недей!
В началото те гледах
и сякаш, че не виждах.
Обръщах се и мислех
как всичко ми е ясно. ...

Любов за продан
Продавам любов за нежна милувка,
за топъл допир, за поглед дори.
Давам всичко за сладка целувка,
за омайно вълшебство, за искрящи очи. ...

7.50$ на час
***
Тишината не го притесняваше, напротив, напомняше Му за безкрайния мрак на космоса, където се бе родил. Вселената бе свободна от илюзорни божества и всичко бе възможно. Една единствена негова мисъл проектираше нови светове, изменяше посоката на времето, създаваше нови закони, но сега ...

Докато си бъбреше с кмета, Тертер внимателно крепеше под мишница ценните книги, които по чудо бяха оцелели след мародерската разсипия на родния му дом. Но английската реч подейства твърде странно на младия учен - той изведнъж се оживи, с ловко движение постави съкровищата си между две дъски от стобо ...

До гуша ми дойдоха много хора.
Не искам да се срещам вече с тях.
Настъпи в мен Сезифовска умора...
От тия хора и аз остарях!
Общуването ми със тях бе мъка. ...

Да можех само
Да можех само сили да намеря
и да се усмихвам на всеки ред,
покой в душата ще намеря,
ще напиша поредния си стих. ...

ТИШИНА
Няма свое име храмът строг
на замислената изначалност,
в който Безглаголното е бог,
а Покоят тих – изповедалня. ...

Обичай ме, каквато съм, такава,
без много обещания за вярност.
Звездите без друго ги познавам -
безброй увяхват в бялата ми ваза.
А аз? Аз от нищото се случвам ...

“България е велика страна. Страна със славно минало и красиво бъдеще” – това са думи на автора на статия във вестника преди четири години.
“Лекарите стачкуват. Цените се повишават. България е в криза. Как ли ще се измъкнем този път” – част от статия в днешния вестник.
Виждате ли разликата? Тези две ...

Държах в ръцете си малък катинар-сърце, завързан за верижка. Изглеждаше стар и ненужен. Ръждата отдавна бе покрила по-голямата част от него. Кой ли щеше да го носи вече такъв грозен? Той пазеше много тайни, много съкровени спомени и блянове и въпреки това сякаш времето му изтичаше като пясък през пя ...

Натежа ми небето в очите,
а звездите ме боцкат за сън,
сини песни ми пеят птиците
и заспал е животът навън.
Кадифето на топлата вечер ...

Поглед... и втори... и пак...
Копнеех и търсих очите ти.
Тайничко мислех си как
искам да бъда в мечтите ти.
Усмивка… и дума… и две… ...

Тази не е като теб...
Нито тази, нито предната...
Тя е просто за статистика –
една от всичките, поредната...
Тази не е като теб... ...

На Д.
Прости ми, че "нарочно" в теб се влюбих.
В живота ти се вмъкнах без покана.
Каквото имаше да губя – губих.
Една сълза от обич ми остана. ...

Понякога си мрачен и студен
и рязко ме отблъскваш,
друг път тичаш подир мен
и нежно ме прегръщаш.
За един ден мой си, ...

Пожелах любов,
беше само болка -
протакване,
очакване,
тягост... ...

Отново се нося като вятър в пустошта,
търся сърцето си, заровено в пръстта.
Искам да го открия,
за да мога чувствата си да скрия.
Поглеждам към телефона и се чудя ...

Локомотив с вагони три,
нашият влак в тунел се скри,
това е мое хоби, занаят -
да пътувам със следобедния влак.
От прозореца в купето ...

На дъщеря ми
Сама съм във къщи,
отново те няма.
Отрано позна любовта.
Моята скъпа, мила отмяна, ...