Ще дойдат по-различни времена.
Внезапно ще прогледнат всички слепи,
бащите ще се върнат от война,
ще бди сред простосмъртните Асклепий,
Горгоните ще дават свойта кръв, ...

Пак започвам да ти пиша,
след секунда пък преставам.
Пак по теб въздишам.
Ах, колко глупава съм само!
Пак си взимам телефона ...

Ако утре повече не дойде?
То ще дойде, но все пак, ако...
Ще заспя ли тази нощ спокойно
във удобното си сигурно легло?
Ако знам, че няма вече мъка, ...

Как да се отървем от сегашното бреме?
Как да си върнем старото време?
Когато хората не се мразеха, а се обичаха.
Когато не само парите ги привличаха.
Светът защо така се променя? ...

След всяка мъка следва мъка,
когато нямаш право на усмивка,
съдбата е отчайващо жестока,
когато иска, взима всичко,
и сякаш иска да умреш прерано, ...

...
Наречено бе и се случи.
Валеше дъжд, а не сълзи.
Ти дрехите на крал облече,
аз гледах на шута с тъжните очи. ...

Във люлката на Твоята загриженост
заспивам и сънувам чуден сън;
една ръка със толкова обгриженост
и глас като далечен топъл звън
с такава обич галят мойта плаха същност, ...

Изглежда роден съм с джоб за тъга,
това не пречи понякога да се веселя,
а в джоба бъркам нощем със ръка -
поне от там сълзите да си изцедя.
Защо да късам джоба, друг си нямам, ...

Не искам да чувам за тази...
за другата... за следващата.
Не искам, не го ли разбра?!
... Каква искаш да бъде,
каква е била. ...

Не ни е време още за умиране...
Не ни е...
Не ни е време да си тръгнем от света...
Та колко грешки още
има да стопираме... ...

О, стане ли вече на възраст Човека,
очакват го хиляди малки беди...
И дните пред него се тътрят нелеки...
Докато Животът не го повали!...
Натрупа ли много лета на гърба си, ...

Когато чувствата
се смеят лицемерно,
когато ги погребват,
а са живи,
от тях се пръкват ...

Сълзите бавно по бузите се стичат,
сърцето едва тупка и плаче,
крещя силно, че те обичам,
но пред мене само мрак е!
Къде си, търся те наранена, ...

Дори мечтанието ми понякога страда,
ранено от безкрайните илюзии
и лъжовността в този свят.
Страда мълчаливо.
Пише. ...

Ти сърдиш ли ми се, когато кажа,
че обичам те, кажи?
Ти сърдиш ли ме си, когато се опитвам да докажа,
че единствен си за мене ти?
Ти сърдиш ли ми се, когато ти показвам ...

Без да исках, открих любовта в теб,
без да исках, изпих я.
В очите ми пламнаха сълзи,
сега съм пияна от любовта.
Пияна съм от любов и не ме боли, ...

Исках да бъда писател, това е.
А сега стоя пред белия лист, триейки всичко, което напиша.
Ден без муза ще кажеш ти; но аз съм алергична към тях.
Исках да съм способна да покажа всичко.
Исках да опиша красотата, отвътре и отвън, такава, каквато я виждам през цветната си призма. ...

Няма никакъв Бог.
Няма никаква милост отгоре.
Няма име, с което гнева си да можеш да кръстиш.
Колко грешни въпроса зададе?
И кой те събори ...

“Леглото е общо.
Възглавницата – не...”
Янош ПИЛИНСКИ, “Доживотно”
Делим едно легло десетилетия,
един чаршаф, ...

Уморих се да засаждам мечти
и да съхнат в душата ми тихо -
мъжкото семе в бразда да кълни,
за да връзва цвета си на стихове...
Уморих се да наливам с очи ...

Само думи
В душата му бушуват
обич и омраза...
Сърцето ми умира,
но сутрин пак се ражда. ...

Тази нощ луната пак е цяла,
връхлита властно в моята душа,
разголена като пред огледало,
остава тя без грим и суета.
В стаята е светло като ден - ...

Вълкът във мен е кротък, непробуден...
Вълкът във мен е единак.
Вълкът във мен, макар и все изгубен,
намира начин да остави знак.
Вълкът е силен, може да го крие, ...

(на дъщеря ми Виктория)
Очите ти като звезди блестят,
като морето сини са
и в синьото море се отразяват.
Усмивката ти искренна сияе. ...

РАЗДОРИТЕ МЕЖДУ ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЪРКВИ СА ПОД ДАВЛЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
Всички християнски учения са създадени да учат хората на добро. За да има контрол по отношение на човешките взаимоотношения, през вековете са се зародили и съществуват и до ден днешен редица християнски учения. С течение на в ...

В един град край морето, в самия му център, на малка, тиха уличка, потънала в зеленина, може да се види стара, изоставена къща. Изпочупени прозорци, олющена мазилка, хлътнал покрив; двор, завзет от бурени, на който се валят всякакви ръждясали и счупени вехтории. А някога... тук кипеше живот...
На вт ...

Лято
Лято - привечер гореща.
Срещнат поглед - Любов.
Плаха покана за среща
до крайбрежния мост. ...

Мое време, изстрадало неми въпроси,
затова да вървим - на къде?
Мое време, преглътнало тежките сълзи
на жестоко убито дете.
Мое време, потънало в страх и боязън, ...

Остави принцът белия си кон,
със който през шубрака бе пътувал.
Оставил бе назад богатство, трон –
принцесата да търси и събуди...
И ето че реши накрай пеша ...

автори: Венцислав Янакиев (magnum) и Даниела (danda)
Blue
Луната тъгува – без теб нали дишам,
и изтънява във синьо до скъсване.
Сърцето – отдавна във тебе излишно, ...

Освободи се от безлюбие
от мисли отрицателни
от всякакви различия
от измислени величия
При извора се завърни ...

Когато нощем затворя очи,
виждам как до мен си ти.
Виждам те и заспивам до теб.
Със затворени очи съм, но реално виждам те.
Толкова е хубаво така. ...

Нощ е вече в гората,
но под звездите и луната
никой в тоз момент не спи,
а всички правят куп пари!
Кумчо Вълчо, сводник стар, ...

Веднъж в гората връхлетях на гьол.
А в него жаби, жаби, жаби - бол!
И аз нагазих,
без да се събувам,
и всяка жаба почнах да целувам. ...

Години. Толкова години,
че няма кой да ги брои.
Той ту по хоризонта мине,
ту във съня ми се яви.
Ту каже нещо близо. Ту ми ...

Get over yourself - Вяра Иванова
I went walking out last night
People partying hard wouldn't let me get no sleep
Oh, I felt so hard done by
At one point I thought I was losing it ...