Не съм от тук,
не съм от тази стая...
И не напук,
без корис ще призная:
"не съм от тук"... ...

* * *
Във тая жега, в този ранен час,
бих пийнал със приятели студена бира,
защото леко почвам да слънчасвам аз –
дойде по бански музата и ме шокира!

Oтиват си любимите жени,
които тъй и не познах изцяло.
Не помня ни коя ми измени,
ни с дух коя съм търсил. Или с тяло.
Отиват си една подир една, ...

http://www.vbox7.com/play:483dad0d
Специален поздрав за всички, които преживяха и този фатален Петък...
:)
В дълбокото сякаш се криех,
дванайсет предишни Живота, ...

Подскача
покрай мен врабче.
Промъква се
на едно краче.
То водичка ...

***
Една бреза разтвори клони -
слънцето горещо я прегърна.
Лист от нея се отрони
и тя нагоре се обърна. ...

Раздадох се - до голо... Последната си риза
сега простирам тук - на ешафода,
на кладата от думи. Безцветен е ескизът
на сцената - цветът не е на мода
във този неудобен, ненужен свят. Не пасва - ...

При теб...
Небето е високо. Много високо.
Но в птица ще се преродя.
При теб да мога в този миг
с цялата любов да долетя. ...

"Приятелко", подай ми ръка!
Ела, застани до мен и ме прегърни.
Нека си спомним с усмивка за предишните дни.
Когато ти беше до мен и аз бях до теб,
когато заедно крачехме напред. ...

"Кой, аз ли? Тук съм оставила само сърцето си. Духът ми лети и ще спре тогава, когато си отида от земята. Детенцето ми, детенцето ми, само то ми остана."
Калина вървеше, залитайки ту на едната, ту на другата страна и гласът ù сякаш висеше в пространството. Вятърът го подема и понася там - горе.
Валь ...

Тази сутрин съм оранжево добра,
топло алена и синьо хладна,
късно есенна от самота,
сиво скучна и за обич жадна!
Тази сутрин огън ме гори, ...

Музика и изпълнение: Иван Дракалиев
Амстердам
11.07.2012

Мога ли да бъда толкова щастлив,
че да изгарям в радостта си?
Да бъда сдържан, търпелив,
когато мачкат гордостта ми?
Това е дар, това припомня, ...

Колко пъти искаш да ти кажа,
че съм паднала по теб?
И с колко жестове да ти докажа,
че с моя интерес отдавна си проклет?
Защо ти трябва да го правя - ...

— А-а-ф! Хей, прочети ми за Белия Зъб!
— Мълчи и заспивай! Студено ми е!
— Моля те! Така приемното семейство ни приспиваха с Петърчо. Четяха разни историйки. Ех, като се сетя! А бях само една топка от косми.
— Защо да го правя? И без това ме боли лицето.
— Навик. Тъкмо се бяхме привързали към навъсе ...

Ако сбера всички дни,
всички двайсет и четири часа раздяла,
всички минути безкрайност,
когато си в другия край на света ми,
и когато те нямам, ...

Човече
Чупи и разкъсвай яремете стари!
Лъжата на пух и на прах направи.
Ти в хората имаш верни другари,
които ни жалят, бунтовни глави... ...

Мими събира листо след листо.
Мими не знае числата до сто,
но упорито листата брои:
„Едно плюс едно, плюс едно, прави три.
Три плюс едно, плюс едно прави пет. ...

БЕЛОТА
Ако дойдеш при мене – смутена, уплашена –
ще те срещнат два стола, легло и огнище,
маса, книги и четири дървени чаши*.
Още – четири голи стени. ...

Разходка край брега
Как приятно е в тиха вечер
да се разхождам край брега.
Гларуси да пеят моята песен,
влюбени да виждам за ръка. ...

По пътя нещо се изгуби,
по пътя нещо отлетя...
къде остана това,
което бленувахме,
къде остана това, ...

Леко изписка вратата на стаята
Тихо се плисна вътре обзорът ми
Две малки гръбчета лятно разголени
Без да събудя завих в одеялцата им
После се върнах прескочих кучето ...

Не съм за теб дъга след облака,
и вече аз не съм самата същата.
Премиха ме годините и съм безоблачна.
По листите съсухрени жарееща.
Във мисълта ти вече няма ме. ...

„Ще умра без небе –
не виждаш ли, че съм птица?”
Ст. Пенчева
Спят крилата ми прашни в килера.
Южен вятър в стъклото повя. ...

С бръснарско ножче
ще изрежа всеки ъгъл
на моята наивност
и всеки къс разочарование.
Ще отхапя и спомена, ...

Нощта беше топла и влажна. Тя застана в мрака, направи крачка, втора - спъна се. Изруга под носа си, по-ядосана на себе си, отколкото на необятната тъмнина. Облегна се на перваза на прозореца и се загледа в небето. Звезди, звезди, звезди! Спомни си всеки път, когато със стария дядо Матейчо отиваха н ...

Закономерен е светът за човека
Закономерен е тоя свят
за човека на земята.
Няма връщане назад,
има начална и крайна дата. ...

Писък за начало. Първо с нисък, после с повишаващ се печален тон. Кандидати много, подходящи само един.
Ридания навместо припев, повтарящи се след първи, трети и последен стих.
За края тишина, подбудена от хладно изумление.
Главен изпълнител е човекът; основен свирещ инструмент - крехката душа. Музи ...

Сърца растат, сърца умират.
В тъмна юнска нощ се взират
черно гарванови пипала.
По тялото ми път намират,
пълзят и ме притискат, ...

СЛЪНЧОГЛЕДИ
Още когато ми казаха, че една моя бивша ученичка ме търси и чака в стаята на психоложката, вече знаех коя е... Диана, хубавата Диана... Усетих леко свиване под лъжичката и безпокойството, което ме обхващаше, се засилваше с всяка крачка по коридора. Все по-близо, все по-близо до нея и все ...

Камо грядеши, Родино мила!
(гафът преди ерата на тройната коалиция)
По времето демократично
се случи нещо неприлично!
Кам Върха, като стоножка, ...

Забрави ли какво е да ме няма
Забрави ли какво е да ме няма?
На клада да разпънеш съвестта си,
повярвал в романтичната измама
и щастие в очите ми да търсиш? ...

ПЕСНИЧКА ЗА РАЯ
Всичко е с начало
и си има край.
Живото звучало
като в месец май. ...

Напиши ми писмо
Напиши ми писмо – не с компютър, а в плик –
колко дълго ще стане - не гледай...
Изрисувай със ласки покоя велик –
от душата си думите вземай! ...