Краят на една муза
Тъгата ме повежда за ръка
по дългите алеи от чемшир.
Във вечна вярност ще ù се врека,
сърце прикрила с рокля в бял ефир. ...

Пак нощ е, тук си, нали?
Като птица под стряхата скрита
и ме чакаш с жадни очи,
като спомен от любов недопита!
А споменът, знам, ще горчи, ...

- Хей! - опитвам се пак да достигна до теб. Поглеждаш ме за миг. Болка. Толкова е болезнено, всеки път, но аз продължавам. Мисля си, че не мога без да те видя дори за миг. Отново боли.
- Хей! - за секунда и тишината пак изпълва мястото между нас.
Поглеждам към небето, сиво и мрачно, носещо невидима ...

Няма как да избягаме от това,
което трябва да стане,
няма как да се разминем,
щом трябвало е да се срещнем,
няма как да избягаме, ...

А бях русалка, неподправена и чиста...
Моряк тъй опитен сломи ме!
С брада, с лула и всички други екстри!
Излъга ме, невернико!
Измами ме, нали? ...

Заплиска дъжд... И пак, и пак, и пак
на тласъци капчуците ридаят
с продран от влага и от мъка глас
за топлия уют на стаята
със аромат на забранен сезон, ...

Усмивка чаровна от лице ти грее...
Тази усмивка пленява за миг...
Красива си... о, боже...
дявол да те вземе... моля,
умолявам, към мен погледни! ...

Очаквах те...
Ти беше миг,
припърхал
във зениците на времето.
И беше полъх - ...

Не разбрах сутринта. Не посмях да погледна в очите ù.
Не посмях да заровя коси във душата ù бяла.
Само скитах без дъх, като в сън, запленен от чертите ù
и от топлата нежност в дъжда и за миг разцъфтяла.
Днес преваля обяд. Още срещам по пътя мечтите си. ...

Как щеше да дочака утрото? Венета седеше в тесния кухненски бокс с чаша кафе пред себе си. Отвори втората кутия цигари. Погледът ù се рееше през прозореца. Апартаментът беше на шестия етаж и имаше хубав изглед Стараеше се да мисли за нещо друго, не точно за утрешната среща, но не можеше. Трябва да с ...

Сложните чувства пораждат сълзи...
да се обичаме, можем по-просто!
Дните отминали днес забрави–
слънцето нека ни дойде на гости!
С милите думи, които редиш! ...

Слънце в сърцата грее, мечта за рай!
О, народе страден, честит Първи май!
Да върнем придобивките обществени.
Това са две неща важни и съществени.
Здравеопазване, висше образование - платени. ...

Живот за двама
Като пясъчен часовник
сезоните се сменят...
Вълшебник ли - чаровник,
дошъл е пак при мене? ...

По стъклото се стичат сълзите на времето.
Тънки струйки, чертаещи път през деня.
Бавно слиза нощта, стъпила в стремето
и подгонила слънцето с бледа луна.
По небето се виждат следите му огнени. ...

Мрак! Тъмно е!
Бавно притихва нощта!
Прегръща всичко с тишината си!
Мастилена нощ! Кучето дори не лае!
Тишина... страшна тишина! ...

Точно днес
съм ранима.
(Моля те, погали ме!)
А очите ти -
с цвят маслина. ...

Вечеряла съм много време
от теб, а тровил си ме бавно.
След тази нощ аз черно бреме
ще нося. Ти тръгни си славно!
И нека скоро да забравиш ...

Заслужено признание
(тост, посветен на баща ми за
60-годишния му юбилей)
По повод трапеза отново събра ни,
„За многое лето” ведно да запеем, ...

Аз не съм ходжа, не съм ясновидец, гадател.
Аз не съм нито Господ - на света създател.
Аз не съм нито пък някакъв майстор-ваятел.
Аз съм просто човек, мога да бъда приятел.
Не искам криле да разпервам. ...

Сетивност...
Мисъл...
Буден съм.
Но очите си не бързам да отворя. Стаил дъха си, те докосвам сгушена на рамото ми, истинска и топла. Усещане, получено и споделено. От слепотата на нощта проглеждам. Срамежлива, че ни вижда зад пердето с потръпващия хлад, зората нежносиня иде. От червеното в косата ти ...

Две добри новини
(виц)
На водещите нации водачите
повикал Бог пред райската врата
и с притчи, там им изтълкувал знаците ...

Когато дъждът ожаднее
и тъжен от жажда заспи на перваза,
когато нощта онемее,
решила сънят ти до болка да пази…
Когато денят се оголи ...