Отново сама. За кой ли път?!
Дори и в теб аз срещам самотата.
Едва ли празните очи и тази плът
ще запълнят в сърцето празнотата.
Защо ли съм със теб?! ...

За правилната рима – не иска даже питане,
че римата я има, когато е в душите ни.
Когато вдъхновение от смисъл сме почерпили,
когато битието си докрай не сме зачернили -
с телеца на мамона, с рушащо властолюбие, ...

ГРЯХ
Намерих на земята лист хартия,
извадих химикалка и реших
да пиша, от ума си да изтрия
къде и как с тебе съгреших!!! ...

2.
В продължение на няколко седмици в Кант течеше оживление. Цялото градско население се изсипа на погребението на принца, бабките проливаха по някоя друга сълза, мъжете завистливо гледаха лъскавите брони на рицарите, а децата, които съвсем не ги беше грижа за принцове и погребения, гледаха с интере ...

опит -
отчайващ
и отчаян,
стъпка
неуверена и колеблива... ...

Самозаблуда и заблуда на врага
Красива съм по своему, признавам,
и не по малко крива –ха!
Признавам си, че всеки уважавам,
щом е приятелски настроен - да! ...

Лекари*
Тая наша тревожна
и безсънна професия
без любов невъзможна е-
както обич без песен!.. ...

Darkseed – Forever Stay
The hours are slipping by
I stare into the night
Into my deep blue sea
Of unforgotten memory ...

НОЩ В КИТЕН
ИЛИ
Среща на Чико Чиков с творческата интелигенция на страната.
Тъмна доба. Тук и там, за смях и срам, все още танцуват вампири таласъми. Но Чико е веч на крак и стяга куфарчето пак. Отива Чико на море, да топне дупето маймунско в Черното море.
И ето ги на път за там, цяла сурия яхнали н ...

Има вечери като тази... Не можеш да заспиш и мислиш за спомени, които са заседнали в съзнанието ти, усмихвайки се, обаче насълзяваш очи... Спомняш си хубавите мигове с хората, които вече не са до теб, поради безброй причини... Едни заминали в чужбина, други отишли в Рая, а трети просто решили, че ня ...

♥ ♥ ♥
С тебешир по стената синът ми рисува лунна пътека.
И до болка е светло.
Разплакващо.
Нямо. ...

Сякаш в град, в който плъзва ужасна зараза,
с теб разминахме в хладната утрин глави.
Като гущер с опашка до корен отрязана
твоят шал по пътеките нейде изви.
И когато сред хора и птици далече ...

Нима пак в тъга си посърнала днес?
Нима си забравила на играта ни правилата,
че от обич усилия – вложени с чест,
ще платят най-висока цена – без остатък?
Нима и лъжата ни вечно ще трае ...

Под миглите на спомена заспива
сълзата на безсънната мечта.
Вината съвестта нежно завива
със наметалото на радостта.
Усещам те във всяка моя клетка, ...

Не ми се сърди, любов
Не ми се сърди, любов, моля те! Не!
Ще те оставя навън, пред дома ми да чакаш.
Аз когато те търсих, ти къде беше? Къде?
А сега си дошла при мен, по вратата да драскаш... ...

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - част трета
***
Синът на Христо, Костадин, е бил около 22 годишен момък по време на преселването. В родното Ипчелий бил сгоден за красива девойка – черноока гъркиня, но тя починала преди войната. Тъгувал младият Костадин за милата си годеница, за погинал ...

Стъпала
Откъде се взе тая виртуозна енергия в мен, не мога да кажа. И то за някакви камъни. Все едно ми бяха откраднали жената, проклетите цигани!
Нямам нищо против ромите. Играл съм с тях, пари назаем съм им давал и са ми ги връщали... но виж, срещу крадливите цигани, ако ще и българи да са – имам! ...

Скок-подскок,
хайде всички на урок!
Зайо скача на тревица
и поклаща своята главица,
че във неговата дупка ...

Присъда
И плаках, и плача, днес
иде палача, oсъдиха мойта
душа. Заклеха ме без спомен
да крача, без лъч светлина. ...

На Рафе
Понякога нещата се стичат така,
че поетът се дави в най-плиткия стих,
а актьорът внезапно излиза от роля.
Противен, почти отвратителен факт. ...

Остана ми надежда само -
да те срещна и да изгоря.
Горейки да изтрия рани
и със сълзите да се изпаря.
Денем в душата ти да тлея, ...

Ничия.
И толкова удобна.
Прости ми съня,
който влиза неканен.
Прости ми и мислите, ...

Аз и ти
Вървим по улицата двама
и ядем си сладолед.
Аз преструвам се на дама,
а ти по-сладък си от мед... ...

Когато ти, безсилна вече, освободиш гнева си - бесен,
когато удряш силно и с всичка сила ти пищиш,
от писъците ще направя песен,
и дори лицето ми да посиниш,
в прегръдката ми нежна ще се отнесеш ...

Аз съм далечен
като вятъра вечен,
вълшебникът скрит, непознат,
търси ме, открий ме,
с целувки покрий ме, ...

Жарава бе студеното море,
вълните му – от камъка родени.
Оловно-сиво, тягостно небе
се сипна като ястреб върху мене.
Скали крещяха дяволски слова, ...

От коренът нагоре ще вървя, всяко кътче ще погледна.
Под черната земя се крие всяко начало, оттам ще тръгна дате търся.
По стъблото ще се катеря бавно, нокти с сила ще забивам в кората ти дебела.
Ветровете и бурите, които те накланят, ще търпя със тебе.
Някак до върха ще стигна, до сладката корона з ...

Докосвай цялото ми тяло.
Разпалвай огъня в мен.
Виж как радостта в очите ми прелива
и любовта изригва в мен.
Целувай устните ми зажаднели. ...

Момиче с китара
Пееш за любовта.
Пак ли в съня ти те докосва?
Сърцето - скитник все след нея тича...
Нежно струните ръцете галят, ...

Всяко утро с нещо...
може да ни изненада.
Нощта си бе бая горещо -
на съседската, правиха ù серенада.
Хмм - Мисля си...: „ Ретро - даже много! ...

В тунелите на разума е хлад.
Жалко само, че е доба...
Сред несигурност и страх –
признаци на зла тревога.
Някои сцени са недосънувани. ...

Прокъсани дрипи от стари любови
смутено висят в гардероба.
Кошутата своите стъпки зарови,
сърцето прескачаше гроба.
Обичах и страдах. Почти безутешно. ...

Навсякъде пукнатини и нещастие,
навсякъде лъчи и блясъци,
черни мигли под очила,
розови нокти - самотна дъга.
Но той не чува, не разбира ...

Умира залезът в червена рокля.
А вечерта е като блудница.
И обещава пак да бъде моя,
разпуснала косите дълги.
Чакам я! ...

Кой съм аз? Какво съм и какво ще стана?
Повтаряйки безмълвно "аз съм във всичко и всичко е в мен",
дадох клетва пред света, че ще вървя ръка за ръка с всички,
защото знаех, бях изпратен с кодираната своя мисия
и трябваше просто да позволя на душата и тялото ми да полетят в едно... ...

Сън ме не хващаше. Въртях се в кревата и мислех глупости, мислех глупости и се въртях от една страна на друга, докато отведнъж скочих и навлякох анцуга. Неслучайно го бях натъпкал в раницата тръгвайки за село. Още от бабино време си знаех, че лете без дрешка не се ходи. Изведнъж реших, че трябва да ...