Тъй дълго обич търсих по земята
и нищо - само болка там съзрях.
Ранена днес е може би душата ми.
да я спася от любовта така и не успях!
Обичах силно, но останах неразбрана, ...
По пътя на разбитите мечти
единствено със самотата си говоря,
вървя, а сякаш в нищото отивам
и пак не знам какво да сторя.
Сълзите си изплаках ги отдавна, ...
Превръщам се във звука на китара,
щом някой някъде в нощта засвири.
И нося се сама- песен неразбрана
сред вашите души сънливи.
Превръщам се в докосване на цвете, ...
Дайте ми доза силно изчервяване,
налята във чаша пълно безсрамие.
Дайте ми похот без капчица свян,
разгулни дела, изпепеляващ блян.
Дайте въздух да дишам със съсък, ...
От днес съм малка черна точка,
която няма да си има име.
Свършвам се, преди да се започна.
Стапям се по теб и няма да ме има.
От днес съм някой без лице - ...
Нека вземем за пример едно дърво - то консумира вода и минерали от почвата също и слънчева светлина и произвежда кислород. Сега да си представим, че хората сме дървета, които живеят в пъти по-малко от истинското дърво. Консумираме храна и вода и се нуждаем от светлина. Да се запитаме какво произвежд ...
Никога преди не съм обичал така.
А съм имал точно толкова връзки, че да не бъда наричан лекомислен, а просто мъж с опит. Последната дори беше доста сериозна, продължи почти половин година, но тогава се появи тя и разтърси из основи безметежното ми съществуване. Мислех, че съм щастлив и влюбен с жена ...
Дали да те събудя... не, не искам
в мига, във който търсиш ме в небето
и в синьото на прилива разплискан,
и в тайния копнеж на ветровете.
Да ме сънуваш искам, моя ласка, ...
- Дядо, Байрямът почна ли?- попита Ясемин развълнувано.
Синята басмена рокличка бе прилежно изгладена, всяка къдричка седеше като колосана на мястото си.
Двете тюлени кoрдели на главата ù изглеждаха като цъфнали божури.
Юзеир бъркаше с ръце триците за кокошките в дълбокия алуминиев съд, който някога ...
...И още плава дървеният кораб в синьото,
и още скърцат тежките весла край мене,
но в борда плискат не вълни – плющят годините,
а гребените им горчат.
И са солени! ...
Времето неумолимо дреме пред вратата ми...
И то е тъй абстрактно както любовта.
Робуваме му кротко, непохватно..
Илюзия била целта.
Когато доверим му се и литнем, ...
„Amor fati”, увиснах тялом на Живота.
Сега ръцете му държат ли моя дух?
Тежат тъги, но аз ги хвърлям като котва
в морето черно от катран и сива слуз.
Не ми е тихо (сякаш че денят е свършил). ...
АКО ИМА УТРЕ
Ако знаеш, че утре няма да можеш да ходиш,
новите обувки би ли дал на някой?
Ако знаеш, че утре няма да можеш да виждаш,
марковите очила би ли дал на някой? ...
Любов ли бе да го опиша, или наказание от съдбата?
Това е една приказка с нека го кажа с по-мили думи - с неразбираем край!
Един слънчев ден момиче с душа чиста и сърце голямо се влюби в едно необикновенно голямо момче. Тя бе крехка и мила, а той беше голям и искрен.
Запознаха се по необичаен начин. ...
Навън всичко беше смълчано. Чуваха се отминаващите звуци на далечни автомобили по булеварда. По него нямаше кестени. Като цяло в неговата София липсваха дървета, дори в парка. Беше сякаш преди столетия, когато отиваше да играе с баща си в близкото училище или да играе с децата на другите двойки на п ...
През полукръг от сини ленти
аз търся своя път,
защото благодарна съм за всички разядени сметки,
подписани с мойта кръв.
Всеки мой ден е вятърна мелница, ...
Различна ли?!...Добре, така да бъде.
Решил си да ми слагаш етикети…
А аз си сплетох мислите на върви,
мегдан премерих с мъдрите поети…
И не, че го умея, но когато ...
СЪМНЕНИЕ
Дойдох да те целуна в брачното ти ложе,
когато си заспала под ласките на някога любим човек,
макар да знам, че е безумно и безбожно.
Страхувам се единствено и само да не стане същото със мен, ...