Не унивай, когато пред тебе чернее земята,
ветрове изсушават последната капчица влага
и превръщат в дрипава циганка цъфтящото лято,
а дъждът все не идва, посърнал го чакаш на прага.
Не унивай, когато те смазва забързан животът, ...

Взирам се в твоята снимка,
чакащ и вярващ, тя да оживее.
Умът ми казва, че е тясна примка,
но сърцето да се откаже не смее.
Кога за нас ще бъде късно, ...

В етични времена живеем,
но етикета не владеем:
с произход ли си благороден,
щом нямаш герб – си старомоден!
Сервилните ни политици ...

Терзания.
Молитва.
Кажи ми, мили Боже,
от Лошотията си
как да се опазя? ...

ОТНОВО
оня
дълъг път
към теб
отново ...

Сухите пръсти погалиха тънката ленена материя. Имаше нещо тъжно в това докосване, което го караше да диша учестено: спомените.
Разстлано върху леглото, грубото одеяло скриваше изхабените чаршафи. Затвори очи и опипа крачолите на панталона, чакащ да бъде изгладен. От допира панталонът се изкриви и па ...

Пак трия сълзи,
напират в очите ми.
Все гледам назад.
Вървя напред с обърнати
към теб очи… със сълзи. ...

Да, прави сте -
животът учи,
предаде му урок,
след тежките години,
които преживя на улицата, ...

ПРИКАЗКА ЗА БЕЛОКОСИ
В нощ лунна сънувах сън. В море от светлина
летях, бях птица бяла, чудна,
но мина някаква си черна сянка една,
всичко трая миг, и аз - будна ...

Дни и нощи има, във които
усещането ти е… че не си сам.
Чувстваш се във Щастието инкогнито,
двамата сме във един - и ти си там.
През времето това минаваш – като на парад. ...

Млади влюбени за любов жадни
Там, където вълните с плясък
полягат на златния пясък,
между храсти и треви,
алея крайбрежна върви. ...

Галеща тишина, упойващ аромат на билки, на смола и на първа любов, вълшебен, покоряващ трепет от съприкосновение с научни открития - какво повече би могъл да желае Тертер, за да се почувства щастлив?! Всичко това сега го имаше на Боровец, но сякаш нещо не му достигаше. Така копнееше за чудото – за в ...

“Ето ме тук накрая и все още”.
Росарио КАСТЕЯНОС, “Парабола на изменчивата”
На дните ми по незатворената крива
и моят хвърлен камък стръмно слиза
натам, където времето се срива – ...

„Ах, этот сумасшедший дождь....”
Дъждът съвсем се е побъркал.
Захвърлил всякакво приличие,
в очите с водни пръсти бърка,
измива гняв и безразличие. ...

Стоя с ръце, напъхани във джоба...
Опитвам се и аз да съм добър,
но вътре в мен напира страшна злоба -
акъл ми дава някакъв "катър"!
Говори ми на "ти", вместо на "Вие"... ...

Звездно небе
Звездите, като огън нажежени,
сипят своята красота.
По една безкрайна усмихната пътека,
по която все вървя. ...

Великден бе един от най-големите и почитани християнски празници в Папаз дере. Особено тук, високо в планината, където цивилизацията и нейните високи технологии, нямаха особено думата, празниците бяха истинско щастие, а всеки намираше място за своята радост. Почитането на Възкресението Христово от х ...

Тази история е по истински случай и предварително се извинявам на Вас, читателите, за нецензурните изрази в статията!!!
Голяма част от Вас са запознати с някаква част от моя житейски път. За тези, които все пак нямат идея за какво точно пиша... скоро ще разберете. В много редки случаи мога да опиша ...

Лека нощ
Безлунна нощ ме утешава
с приспивна песен на щурци,
но да заспя не се решавам,
че няма кой в нощта да бди. ...

Любовта е празна дума,
пълна с много смисли,
когато се изчерпа,
започва отначало,
когато си отиде, ...

Още влизам в съня ти, нали? Още в спомените ти върлувам
и по устните още боли оня огън, със който целувам.
Още носиш онези следи от внезапните мои усмивки.
Като млади, нахални лози в твойте мисли са мойте извивки.
Забрави ме! Та аз съм Лилит и под черна луна съм родена. ...

Ангел бях, а може би и дявол, не знам аз сега, но със сигурност видях как едно подобие на мен с ангелска душа, в летния зной на деня, приседна на камък под дебелата сянка на вековното дърво с името Любов. В ръката си държеше роза и галеше я нежно с поглед, а тя разцъфна до няма и къде. В миг реши, щ ...

Едно бозуки пее във нощта
и от гласа му вечността замира…
А вятърът с очите на жена
най-южната посока пак намира.
И се стаява плахо на брега ...

Селена и Ендимион
Звездна нощ на желания,
в която думите излишни са.
Единствен и шумът от вятъра -
шумът, с който шепне града. ...

Преображение
(9 август...)
Преметна шарени поли и свърна лятото
след ромския катун и хребета на юг.
Земята затъгува – лехуса морна, ...

Не е депресия. Безсилие е. Умора е. Тотална, безгранична, всеобхватна. Вече и тъгата отшумя, и болката залезе. Дори омразата се умири. Ден след ден всеки се изправя, надянал невидима броня и тръгва към поредната битка – със съдбата, със себе си, с всички останали. А войната измаря, изцежда силите ти ...

Какво си ти, Любов?
Танцът на пеперуди в стомаха -
това ли си ти?
Очите, които виждат
един-единствен човек в целия свят - ...

Вият се бели брези;
с отскочила съвест
се гледам отгоре
и търся причини
за неуспешните полети. ...

три писма се забиха
в сърцето ми
трогателни са буквите
още
умират ...

Дилемата...
Едно Предчувствиие неясно
и трудно да се обясни
виси във въздуха безгласно
във летните последни дни... ...

U2 - Stuck In A Moment You Can't Get Out Of
I'm not afraid
Of anything in this world
There's nothing you can throw at me
That I haven't already heard ...

Well, it's one for the money,
Two for the show,
Three to get ready,
Now go, cat, go.
But don't you step on my blue suede shoes. ...

My Darkest Days
– The World Belongs To Me
Светът принадлежи на мен
Аз гледам в небето, но никой не гледа.
Оставям назад всичко самотно и забравено. ...

Сенки от миналото
Бай Манук беше единственият часовникар в този малък провинциален град.Той беше много полезен на всички в града. Казваха, че за него няма непоправим часовник, бил той стенен, настолен, джобен или ръчен. Познаваше всички механизми и можеше да отстрани повредата на кой да е часовник з ...

Целуни ме
текст: Мила
музика и аранж.:
Пепи Попов (Атлас)

Един живот, тъй кратък...
Изпълнен с множество радости, падения...
Но ти му внасяш сладък мирис на любов,
в лирично, тихо откровение!
Един живот, тъй безлик и неусетен, ...

Животът е една мелачка -
такава, като за месо...
Щом винтът почне да те мачка,
излизаш през решетката тесто.
Омекнал, лигав и олекотен, ...

Щъркелчо ти дългокрак,
май за път се стягаш пак?
Ето - забелязвам даже -
вече стегнал си багажа.
Имам аз една мечта - ...