ПРОСТРАНСТВАТА, КОИТО НИ РАЗДЕЛЯТ
Нима приключи всичко вече
и неусетно сякаш изтъняват
дъхът на прасковена вечер,
цветът на тъмноликата тинтява? ...

Хубава си беше нашата малка, криволичеща, весела уличка в покрайнините на София. Къщите бяха все още със септични ями, а старият водопровод се пукаше често и водата избиваше през асфалта, в малки ручейчета, които като вени се събираха и разделяха, вечни, неподлежащи на поправка от тромавото ВЕиК и н ...

Поканих те в живота си - последният.
Защото няма вече да се преродя.
Пак разговарям само с ехото - поредното
и с боровете черни на нощта.
За бялата ти шия аз мечтая - ...

МЪЖКИ ПОКЛОН
Ако ти си вода, аз съм въздух, вихрушки и огън.
Заора през пустини паметта ми за обич и род.
Аз те викам за свяст и за съвест – без дъх, в изнемога.
Аз те искам – ела – да дадеш на духа ми живот. ...

Ти..................!
Красива си! Поне,до сутринта.
Не бързай.Нощ е - цяла вечност.
Ела,тъй съвършен е с теб съня
и пълно с вяра чувството копнежност. ...

Енергия
Изтръпвам когато те докосвам земя родна
и усещам пръстта ти в мойте груби ръце.
Обичам те, покланям ти се, искам те свободна
и прекланям се пред теб, падам на колене! ...

Къде е свободата, ли? Не зная.
Тя, няма дом с блиндирана врата.
Няма снимка за да я позная.
Чувал съм, че често е сама.
Понякога се крие без причина. ...

Тя идва по пътека от мидени черупки,
и стъпва много тихичко, едва,
като видение, с копринени обувки,
с разпуснати коси, и сам сама.
Огряват я лъчи от нетърпение, ...

И каква стана тя,...изведнъж сатенената завеса се скъса и къде боси, къде с цървули тръгнахме из Европа без визови ограничения, а само с мерак и идеи . Дръж се Европа идваме, Шенгенската забрана остана в историята.
Предстояха три дни празнични, църковни, държавни и е събота и неделя, ще забравим как ...

Нима мигове--заблуди
будят часове различни?
Този цикъл пълнолунен
шепне с устни на обречен.
Току облаци се юрнат! ...

Небето се разбуни и сви вежди...
Все от Дионис ритон и посипа всичко с капки за пир...
Листата, извити в своята изяшност се окъпаха в този благодат...
Дърветата се олюляха замаяни в сладка омая...
Чадъри като брони се опълчиха на облаци сиви... ...

Очите ми за нови начала
проглеждат с изгрева на чудесата
и светъл лъч сега като стрела
в сърцето ми се впива с топлината.
Проглеждат с изгрева на чудесата ...

в надпреварата
към добротворство - в БОГ
укрепва вярата

Живее тоз
безбожен Божанов Нотариус
в абсолютен комфорт
и стил недостижим,
с авторитет ...

От брътвежите, заканите,
пулсът в гърлото ми чука.
Знам ги наизуст капаните
на етап съм – не ми пука.
И ще хукнат окрилените ...

ѝма ли
любов -
живот е -
няма ли -
човек ...

Хапе мартенският вятър, чупи зъби в скалите
дрипи в шума е размятал, мери висоти с орлите.
А под снежните потоци пролет диша с топла пазва
в минзухарите се крие, с кукуряка си приказва.
Младост в тънката тревица, сили сбира, слънце пие... ...

Нищо не е сигурно
Когато я видя изтръпна. Тези черни къдрици и сини очи, които го гледаха магнетично! Не можеше да се опомни. След влизането ѝ в стаята, всички други му изглеждаха безцветни и безлични.
Ангел беше на рожден ден у Силвия – негова състудентка.
–Това е Мариела, моя приятелка, запознайте ...

Хапеща...
От страст и ревност!
То по-силно е от теб,
сякаш някаква потребност!
Мила дума, жест на нежност, ...

Този свят... гадно ме гледа...
Злобно смръщен над мене виси.
Аз усмихвам се вяло и бледо,
и говоря му... той ми мълчи...
Само с зъбите трака зловещо - ...

Магия? Разсмивате страшно. До сълзи!
Недейте игра си със сили незнайни!
Играчката-плачка ще стане тъй бързо,
когато разровите чуждите тайни.
Какво да ви кажа за дивия огън? ...

И утре ще съмне.
Ще се усмихне слънцето над хоризонта.
Птица в полет нейде ще тръгне
и ще го има светът, въпреки хората.
Ще се завръщат щъркели напролет, ...

На вратата ми почука щастие -
отпратих го, помислих, че е грешка.
След време пак се върна то. Проклятие!
Не можеш точно мен да следваш!
Продължи да настоява, аз отричах. ...

- Дааа! - каза ветеринарят, докато надничаше в разтворената уста на коня. - Работата не е добре! Личи си, че му е минало времето. Зъбите са изхабени и не може да се храни. Няма да го бъде. Гледай да го държиш на паша или сено, защото зоб вече не може да дъвче. Яздиш ли го?
- От есента не го бях осед ...

Усмивката ти
е опорната точка,
а очите ти лоста,
с който качваш
сърцето ми ...

Раят слиза на земята,
с добрината във сърцата,
прошка, който получава,
сладостта му възхищава.
Колко просто, колко лесно, ...

Моето момиче е разцъфтяла роза!
Моята Любима е слънчев летен ден!
Може би защото безумно я обичам
копнея я да бъде до края все до мен.
Моето момиче с мен е толкоз нежна ...

В понеделник отидох 5-10 минути по-рано на работата си, личната карта в джобчето на бялата ми риза, закопчано с копче, в ръката букет карамфили и голяма кутия бонбони с панделка.Зачаках мадам Натали.
Трак, трак, трак, отривистите й крачки. Стори ми се по-хубава от всякога. Поздравихме се, отключи, д ...

ПОЕТЪТ Е ВСЕЛЕНСКИ ЛУД
Ще те разказвам някой ден,
на Господа ще те разказвам,
несвестен – градският кретен –
със изфирясал мозък – язва, ...

Не ме остави, ни за миг дори,
и на яве и на сън ме имаш.
Със сладък дим сърцето ми гори,
и всеки миг покой ми взимаш.
Свята болка в моите гърди, ...

Когато погледна небето и видя две ярки звезди,
във мене сякаш се взират твоите красиви очи.
Когато погледна морето кипящо от буйни вълни,
представям си сякаш развяти са твоите кафяви коси.
И лекия полъх на вятъра напомня ми твойто дихание, ...