На пода пред леглото ми луна
чертае път, блестящ като слана.
Повдигам взор към лунния чист лик,
отпускам взор – и мисля за дома.
II вариант ...

Текст: Павло Тичина
Музика: Олександър Билаш
Изпълнение: Наталия Шевченко
Дочухте ли липата как шепти
през пролетните нощи лунни? ...

ГОСПОДНО АГНЕ (АГНЕЦ ГОСПОДЕН)
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Господ едновременно ни докосва
с мълнията, която събират зениците ни,
и с дъжда, който се шири през цялото време. ...

ЧАСЪТ Е 7
.. най-смислените мои часове започват вечер – някъде към седем,
натискам си моливчето "Б-2"! – монах, върху хартията приведен,
вторачен в отлетялото си днес, записвам невъзможното си утре –
и ви изпращам светлата си вест през windows-а на вашите компютри, ...

НАЧАЛОТО НА ВСЯКО СБОГОМ
Свещици сме и Бог ни е запалил –
през мрака пътят му да бъде светъл.
Догарящи с мъждукащия пламък,
опиянени, че сме нечий център. ...

В косата ми вятър танцува,
докосва ме люляков цвят,
сърцето ми пак се вълнува
и носи се син аромат.
Реката ми пее вълшебно, ...

В този сайт няма нищо различно
от живота във наш’та страна:
Някой драска романи - трагично,
друг пък пише чудесни неща.
Много търсят с творбите си слава, ...

1.
Иван закопча ципа и се обърна към чешмата, за да се измие. После погледна тоалетната чиния… Брех, щеше да забрави да спусне капака! А това означаваше яко стържене…
Сети се за стария виц: „Всяко удоволствие се заплаща“, казал си един, когато му поискали пари за погребението на тъщата… Ама ако чове ...

В ЛЮЛЕЖА НА СВЕТОВНОТО МАХАЛО
... започвам да се влюбвам във мига – такъв, какъвто идва и си тръгва,
във изгрева, избухнал над брега, във залеза, повел луната кръгла,
във писъчето: – Мамоо-о! – на момче, ожулило през тръните коляно,
в девойката, която се вречѐ, че с обич ще ме буди – сутрин рано, ...

Че на любовта
е щастието
и стремежът,
и копнежът,
сърцеведите ...

Отново чука
на вратата
моето грешно минало.
Търси тука
из нещата ...

Мечтата заприличала на пришка
за истинската родна свобода,
със свободата вързана с каишка
какъв ли разговор да проведа.
Безсмислен и безличен, несъществен, ...

Самотни очи в огледалото гледат.
Сълзите броят в самотната нощ...
надеждата отдавна загубили,
дори малката надежда за живот.
Тъгата, самотница, майка любяща, ...

Силата на словото е тайнство.
То възкресява или убива.
Над нас са звездните пространства.
Под нас земята не заспива.
В нея греят светли чувства. ...

На хорските прищевки не робувай
и слуховете превъзмогвай с чест.
Когато друг скърби не тържествувай,
съпреживявай всяка тежка вест.
На хорската трапеза не присядай, ...

Някои ще кажат, че е банална история, и може би ще имат право. Вероятно за мнозина няма да е интересна. Но описах това пътешествие, защото през 20-те години на 21 век, екскурзиите из Витоша имат съвсем друг характер. Може би за някой ще бъде интересно да прочете как са живели младежите през първата ...

Нещастно беше слънцето,
помоли ме да го спася.
И аз в ръцете си неистово го носих.
Води, гори преминах, планини,
в оврази крих го, ...

ПОЕТИТЕ КРАЙ МЕН МЪЛЧАХА В ХОР
... с угаснал фас на долната ми устна и смачкания от дъжда каскет,
преминал бос през всичките изкуства, не вярвам да приличам на поет? –
живея си – космически клошарин, в дактил и ямб, и рядко във хорей,
среднощна пеперуда във хербарий, стърча – забит на варненския кей, ...

ЖЕНА С ГОБЛЕН НА СКУТА
... нали съм за последен път момче, а ти тъй топличко ела! – ми каза,
дойдох да дишам в твоето стайче с червеното сакъзче на перваза,
със губера връз твоето легло, с пътеките – в антрето ти застлани,
и снимка от Триградското ждрело, която с тебе щракнахме си лани, ...

Акълът ми е на малко дете -
свободен, безгрижен и смел.
Животът приказки ми чете
и щастието е моята цел.
Не гледам годините минали, ...

ЧОВЕКЪТ КРАЙ КАЗАНА ЗА БОКЛУК
Искам вечер със хлебеца мек и със мравката, дето щипука,
да прегърна горкѝя човек! – който рови в казана с боклука,
да му кажа сполай ти, братле, че ми даде очи да прогледна! –
за какво ми е контрафиле? – щом ми зъзне душичката ледна, ...

Менят се навън светлините,
покой обещава нощта,
над Ловеч са ярки звездите,
блестят с красота над града.
Припомням си първата среща ...

Живот назаем - 7
В лоното на уморената Памет
полягат искрящи, блестящи шедьоври
от музика, мисъл, поезия, багри,
зестра за Великата Сватба на всички народи. ...

Иска този пресмел
Макрон Емануел,
като Нерон,
да запали и изгори
с война Земята. ...

Значи имало. Какво?
Имало и как.
Е има и защо.
Прост човек или чудак.
Простото понякога е сложно ...

Тихи крачки споделени,
вятърът танцуващ във тревата,
две сърца щастливо озарени,
и нещо случващо се във душата!
Кукувица кука, ето! ...

Аз съм мъничко глухарче,
на човека съм другарче.
Пролет цъфвам на поляна,
с' слънчева глава засмяна.
Щом ме видят там децата, ...

В разнищеното крайче на небето,
безсъние втъкава нежен стих
и кръстопътят води докъдето
стоя си между бих или не бих.
Сама съм, нощни птици няма даже, ...

Скитникът арменец 54
Скитникът си е скитник, независимо къде ще скита. То си му е в кръвта. Дето казваше баща ми, “ти имаш червеи отзад”. Дали из Африка или Америка, дали из Италия или Мароко, дали по улиците на лондонското Сохо, или по тъмните, обвити с мистерии, улички на старата Коньовица, скитни ...

Кой не иска топлина, любов, уют,
топла гозба, къшей хляб във скут...
нежна песен и спокойна реч,
щурчов звън, скъп поздрав отдалеч...
под небесен купол кротко да заспи ...

Не идвай, докато те чакам,
в съня ми не ровѝ нахално.
В тъмата черна птица грака,
звездите светят неутрални.
И няма светлина... И помощ... ...

Сага за двата бастуна
/ епизод 72 /
Единият става от масата в кафенето и казва:
- Наборе, трябва да си ходя! Жена ми заръча да се прибера по - навреме, че имало някаква работа да се върши.
- Щом трябва, наборе, тръгвай! Мъж, който не слуша жена си, все се е развел, или казано накратко - непослушание ...