"...Ако некой ден ме закопат до тебе, че станем, че си земем камико и че отидем да легнем у другио край на гробищата..."
- - -
Научиха ни на омраза без остатък,
(макар че къс е земния ни път)
така че щом преселим се Оттатък, ...

Правим се на мъдри и добри,
но доколко е това така?...
Има ли ги в всичките ни дни
добротата, а и мъдроста?
Каква е дозата им във делата, ...

Чарли слезе от магарето и веднага се олюля, подпирайки се на него за опора. Направи няколко несигурни стъпки с една ръка върху него и когато се увери, че няма да падне, завърза юздата за младото дърво до входа на пещерата. Надяваше се сянката да пази Шаро от слънцето. Също се надяваше проклетата пещ ...

Искрица-звездица, брилянт от сълза
въздишка замира, смразява нощта.
Загръщам се в плащ от смолисти лъчи,
какво крия в мене не ще проличи.
Дворец от снежинки, небесен и бял, ...

Ти си звезда
и съм звезда.
Ние сме две от многото звезди в безкрайната вселена.
Ти блестиш, когато си с мен,
аз блестя още по - силно заедно с теб. ...

Изчаткаха дървените подметки на емпуса по мраморните плочи на атриума в Симеоновата Кръгла църква. Джъд пусна разбърканата му грива, плъзна се по люспестия му гръб и скочи долу. На мястото на чудовището се появи Разнобрад със сламената шапка и торбестата роба, а грифонът кацна до него и също придоби ...

Аз мога да си се обичам
от тебе по-добре.
От себе си не се отричам
няма кой да ме спре.
Мога да си подарявам ...

Още месец преди Коледа разбрах, че децата са ми подготвили изненада – отпразнуване на Коледа в Лас Вегас. Не мога да кажа, че новината активизира въображението ми като изригващ вулкан, но потърсих информация за този най-гъсто населен град в Невада. Трайно се запечатаха в съзнанието ми две определени ...

СТИХИЕН МЪЖ
… когато си отидеш някой ден, самин ще зъзна в ледната постеля,
ще ти сънувам блузката от лен! – и как на теракота ще я стеля,
как шнолата от твоите коси ще я свлека с несръчните си пръсти! –
и – ако слезе Бог да ме спаси? – дано за теб и мен да се прекръсти, ...

Трябвало е да измина километри, да минат години,
Да се сменят различни сезони – и в светло, и в мрак,
за да те открия тук, в тези красиви градини
край мюнхенска гара, малко преди последния влак.
Ти с четка рисуваш, аз - с думи, и в стихотворения, ...

В сряда, в 9 часа Емил Стоев излезе от златарското ателие, затвори вратата и сложи кутийката с медальона в джоба на сакото си. Със сивия костюм сега беше му добре, защото майското утро бе хладно – синоптиците обещаваха от утре рязко затопляне.
Стоев бе четиресетгодишен, среден на ръст с кестенява ко ...

Един едър български шопар
на вилаета дунавски е цар!
Без резерви някои му вярват,
но и турците ще се опарват!
А той за властта драпа, ...

Сутрин рано ти ме будиш от пожара на таблета си.
През деня се чудом чудя с колорита в тоалета ти.
Кожата ти - кадифе из протритите ми длани.
Устните ти - с вкус на дивото кафе зряло из далечните савани.
Снагата - катедрала за молитва и разтуха. ...

По "Картини от една изложба"
Затръшвам входната врата и тръгвам нанякъде.
Накъде? Не знам. Значи наникъде?
Щом си тръгнал нанякъде, дори да не знаеш къде,
си е пак нанякъде! Все ще стигна до нещо, ...

Сърцето ми говори, тупти,
обича теб. Толкова силно
те желая, че друг не бих
пожелала. Ела, целуни и
прегърни ме, ела и не се ...

Кълбото е таралежено тяло,
опряло се до камък сив.
Посягам да го погаля,
но бодлите ехтят.
Елхите и тревите греят, ...

Тема, която е предъвквана с години, но аспектите в нея са безкрайни. Всички сте чували фразата "Раждаме се сами, живеем сами и умираме сами.". Това е пълна глупост, както в материален така и в духовен смисъл. Помислете, ако едно бебе се ражда само, на тази земя би просъществувало живо броени минути. ...

Елизабет нахлупи плетената си шапка по-ниско и потръпна в сутрешния хлад. Радваше се, че в Рива вече е есен и не изглеждаше съвсем нелепо с нея, палтото и шала, макар да си бе спечелила няколко странни погледа, откакто пристигна тук преди седмица. Порталите бяха забранени за ползване, докато магьосн ...

Здравейте, дядо, бабо
зная, обещах ви да не плача,
но кажете ми
как да се усмихвам аз
щом вече не сте до нас?… ...

Аз крехка, синя сенчица незрима
в съня ти пак нашепвам стих,
с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.
И непростимото простих! ...

ПРОШЕПНАТО В КРАЯ НА ЮЛИ
Раздялата от сол нагарча –
досущ като угаснал въглен.
Раздуха вятърът изгърбен
пуха на лунното глухарче. ...

КОГАТО СИ ЗАТРЪГВАМ ОТ СВЕТА
... невям ще взема нещо от света на тръгване из росната тревичка,
от залеза последните злата ще си скатая в пътната торбичка,
дъха на хляб, на огънче в кюмбе, на мама, пекла две тавенца чушки,
ще пъхна във бездънното торбе и томчето със стихове на Пушкин, ...

ГЛАВА ТРЕТА
ВЛЮБВАНЕТО В КАРОЛИНА
Ню Йорк
18,00 ч.
След три месеца скръб и тъга по изчезналия му баща Вези реши да отиде на партито организирано от благотворителна фондация Бъди добър, на която майка му Беатрис Бронксли беше член. То се провеждаше всяка година и събраните дарения от присъстващите го ...

Приличам аз на дядо Слави.
Той майстор е, от нищо нещо прави.
Реших и аз (защо да крия)
да изобретя космическа чиния.
Планетите една подир една ...

Дано не е атлет
министър или кмет,
че от афинитет
към хазарт
и разврат ...

Мила моя мамо,
хич не ми се спи.
Какво ли става горе...
там, сред всичките звезди?
Хайде с теб и татко ...

... пък общо имаме
миришем по различен начин
дразнещи за някои традиции други
вярата не една и съща
пък не сме едни ...

Речта на президента приключи, а часовниците в цялата страна удариха 0:00 ч. Новата година влезе с гръм и трясък напъждайки старата. Навсякъде почнаха да се гърмят пиратки, цветна заря озариха небето, от някъде гърмяха с пистолети, пушки даже с автомати. Радостта навсякъде бе пълна. Но не съвсем! В е ...

- Е, колеги, ето задача. Инфлацията е нараснала с 30% за година. Заплати и пенсии не са увеличени. С колко е спаднало жизненото ниво?
- С 30%?
- С 40%?
- С 50%?
- Не! Верният отговор е – с 3%. Не питайте мен защо… ...

Този вой - ще продължава.
Вечно някой ще реве:
Много хора в таз държава
искат руско дередже.
Искат, тук да стъпи Путин ...

ВЯТЪР БЕЗ ЮЗДА
... скитах трезвен, сам и кисел в крайнините на града,
има ли – се питах, – смисъл? – времето да ви крада,
да ви пея тъжни песни, да ви пиша стих след стих,
аз – един прочетен вестник! – във следобеда ви тих, ...

Беше следобед и слънчевите лъчи влизаха през широките прозорци в стаята на ръководителката на Спелтън и багреха всичко вътре в оранжево. Лиза и Грен бяха легнали, голи и прегърнати, под меките завивки на леглото, като жената бе сложила глава на гърдите му и ги галеше нежно. Воинът пък милваше лицето ...