Моряци, стюардеси, вие се веселете,
без проблем ще видите широкия свят!
Българи, пак вие ще го отнесете,
ще влязат араби, афганци за цвят!
Ще вървим по този светъл друм, ...

Два билета за гдето решите
дайте ми. А вагонът – кушет.
Куфарът ли? Очукан, протрит е,
нося думички в него безчет.
Не пътувам сама, аз съм дама, ...

Днес се събудих в добро настроение. Случваше ми се за първи път от дълго време. И причината не беше, че навън бе лято. Нито песента на птиците, която в друг ден щеше да ме накара да се радвам, че съм жива. Нито дори мирисът на прясно окосена трева идващ от двора на съседа ми, който толкова много оби ...

ГОРАТА НА БЕЗУТЕШНИТЕ ЕЛЕНИ
През поляните мои зелени
мина с босите си ходила.
И във мен зареваха елени.
На очите ми падна мъгла. ...

Такааа… Джони… Фамилията не ме интересува, скоро ще ги отменим. Джони 567/890%... Арестуван сте в магазина заради опита да платите с банкноти…
Да, да, да… Все още са разрешени, не са фалшиви, официално действат…
Но са отменени! Получили сте съобщение, публикуван е законът, вашият банков надзирател… ...

НАПИСАНО СЪС СЪЛЗА
Щом прелистя душата си – влизам в забравена книга
и откривам, че времето никога нищо не трие.
За да съм откровена – прашинка любов не достига,
щипка лудост ми трябва и капка небесна магия. ...

САМО ВЕДНЪЖ
Накъде да вървя? Този град е заключена лудница.
На червен светофар преминава животът ми тук.
И са толкова гадни, еднакви са дните и мудни са,
сякаш аз не живея, а в мене живее ги друг. ...

Нека Обич
ни сурвака
и ѝ щастие
припява,
и светлик ...

Шъ упрегна, любе Маре,
старото магаре
И ш тъ крадна, любе Маре!
Таа нош, та утре!
Недей упряга луд гидийо ...

Тръгнах рано-рано на заранта. Още не се беше развиделило. Не исках да ме спират и сметка да ми дирят разни турци-загърци. Нищо, че носех писмо от баш везиря никой да не ми пречи да вървя по къде и за къде съм тръгнал. Щеше Богданчо ферман да придобие и от самия султан, да се сплуе дано, ала искаше е ...

Аз
Аз съм скапан, проклет и инат,
недовиждам човешките болки.
И съм охра в сивия цвят.
Няма да бъдеш с мене благàта. ...

ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ
От ляво, от дясно, от всички страни
злобата пъпле, без спирка боли.
Спрете! Стъпчете! Отвъд страховете,
змията, която всевластно пълзи. ...

ПОЕТЪТ
Поетът –­ фалосът на дявола и флейтата на херувимите.
Поетът –­ звездният чергарин с разпрегната душа-катун.
В небесния тефтер не вписа ЕТ “Поет, сие и лимитед”.
Но е щастлив, ако натъпче луличката със сух тютюн. ...

Живея в транс дори насън
и вярата ми скоростно нараства.
Аз раздавач на вяра съм за хората навън,
когато спомена за страстите угасва.
И ако нечия изгубена душа спася, ...

АВТОГРАФЪТ НА БОГА
... човек понякога е лош,
а някога е тъй добричък,
за мен световният разкош
е – хората да се обичат! – ...

Художникът съм аз. И всеки ден
рисувам профила ти, който обожавам,
очите, устните, открили в мен
достоен изповедник и приятел.
Рисувам всеки миг от нашия живот, ...

Спонтанност
Изненада е спонтанността.
На себе си се с нея служи.
На духа свой, на свойта воля.
На място се намираш ти едно. ...

Отива си една година,
изплела своята дантела.
Загасва старата камина
и тишината е приела.
Отива си, но знае вече, ...

"Ах, колко си красива!"- мислеше си Едмънд Халей, докато се гъзурчеше над телескопа - "Ах, как ще смая света, като му разкажа за тебе!". Беше открил случайно тази блуждаеща звезда. Всъщност се опитваше да гледа през наскоро изобретения телескоп спалнята на съседката Дейзи Мормона - отколешен негов м ...

Чаках с нетърпение да ти пиша,
Чакаше с нетърпение да спреш.
Чаках с трепет и вълнение да те чуя,
Очакваше да затвориш слушалката.
Аз чаках да те зърна макар и секунди, ...

Копнея да ти пиша, когато си на линия.
Нещо все ме спира... страха ми може би!
Сърцето тупка бързо...препуска към теб.
Пръстите губят контрол...треперят от вълнение.
Липсваш ми... изтривам, пиша го отново... трия! ...

Стоеше на банкета и нервно си чешеше дупето, докато няма коли по магистралата. Много е гадно да те сърби, като си облечена с къса поличка при 5 градуса.
Нещо присветна и до нея беше мъж в бяла роба.
- Здравей!
- Здравей, здравей...
- Идва празник, защо не си вкъщи? ...

Слънцето беше залязло преди около два часа и многобройните останали войници, по стените на Толхаус, начело с командир Щърм, гледаха строената пред тях армия. Редиците на враговете им започваха на около петдесет метра от по-малката крепост, в началото на източния мост. Тази крепост, защитниците бяха ...

Нов път блести пред мен сега
той гладък е и мами в здрача,
към него тази нощ отваря се врата
уверено в година нова да прекрача.
Старият, отъпках си го бавно! Упорито! ...

Разсъмва се,
Разсънва ме бледобяла виделина.
Лай нахъсан на куче накъсва
недосъбудената
Тишина.

Януари е вечното ново начало,
топлина в опаковка от студ.
Свети в него надеждата в бяло,
вярата ни във светлия път.
Февруари, когото пристигне ...

Одрипавяла, гледаща ни тъжно,
годината отива си. Пеша.
Затворила е пътя си в окръжност,
до грам раздала своята душа.
Загърнатата в дрипи просякиня, ...

ШАХ И МАТ!
… защото сме си проходните пешки във този ненормално дълъг свят,
изглеждаме безсмислени и смешни, щом царят е пред очевиден мат,
погинаха ми двата офицера в безброен низ Пунически войни –
и аз живях в измамната химера, че ще дочакам по-щастливи дни, ...

Идва топла, без снежец и хали,
не иска да започне със злини.
След стареца със пълните чували,
тя носи ни надежди и мечти.
Усмихната, искряща и магична, ...

Шест месеца по-късно
Чарли вървеше сред административната зона на града, оптимистично кръстена Вимис на Богинята на справедливостта и на някои места – светлината. Може и да имаше някоя гилдия, която да следва повелите на Богинята, но досега мошеникът не бе попадал на нея, затова и не почувства никак ...