Нощта на мойто откровение...
е всяка нощ, когато си сама.
Обгърнато от сянка на забвение,
то носи призрачна и бяла тишина...
Разпада се, посипва се по пода, ...

Толкова се радвам, че творя,
така ще остана млада завинаги,
така ще докажа, че съм се борила,
че била съм поет- до дъното истинска!
Понякога мисля, че мразя света, ...

От болка вцепенена съм.
Не помръдвам.
Само мрак виждам.
Въздухът не ми достига.
Задушавам се. ...

ВЪПРЕКИ ВСИЧКО
Въпреки всичко,
въпреки хомота –
сърцето самичко
обича живота… ...

Щастийце мое, где си сега, дълго те търсих по света. Щастийце мое, где си сега - няма те и у дома. Къща празна без светлина, щастийце мое, ела си у дома, стопли къщата празна, дай ù светлина. Щастийце мое, върни се у дома, щастийце мое, празник е сега, теб те няма и аз съм сама.

Мили Дядо Коледа!
Пиша ти малко по-отрано, за да получиш писмото ми навреме. Така че да можеш да изпълниш желанията ми!
Много се вълнувам, защото вярвам, че изговореното, а в случая написаното, става реалност, след като човек го изговори или напише. Аз съм си такава.
Не зная колко желания можеш да и ...

Не си красив,
дори си грозен
с оная, "грозна красота",
която ме плени
и в теб се влюбих ...

Летя, летя!
Над много друми и светове в безкрая.
И собствен свят си построих.
Далеч от всички храм си сътворих!
Бял и лек като коприна! ...

Дъното ми се пропука,
а на палубата ми боли.
Мачтата ми не блещука,
а и котвата ми сол покри.
Юнга млад и верен нямам ...

Искам пак да бъдем двама
като миналата вечер.
Искам те, а теб те няма -
самотна съм,когато си далече.
Искам в твоята прегръдка ...

Мислите погубват се във тишината.
Свещени бяха те за порутения храм на душата.
Добре дошли са в мрака.
Където сърцето, във бръшлян увито,
дълбоко във пръстта е скрито. ...

Фаровете отразени в локви,
уличните лампи под вълни от сняг.
В облаче пренесе се дъхът ми, дрехите са мокри,
горещи са ръцете, но сърцето ти препуснало е в бяг.
Блоковете наредени по конец, ...

Не ще разцъфна сред увехнали цветя...
не ще изгрея и сред залезите тъжни...
Не ще успея да пробудя любовта,
във вече твоето сърце ненужно...
Не бих могла леда да разтопя, ...

Човекът е човек, не когато
е бил безгрешен и не е грешил,
а със сърцето си пребогато
той чужда грешка лесно е простил.
Щастлив е този, който не греши. ...

Да обичаш или да мразиш,
това е въпросът, нали,
да живееш или да мреш
зад затворнически стени?
Да отвориш сърцето си ...

Загледана в безкрая
Загледана в безкрая на морето,
се чувствам толкова малка,
като малка златна песъчинка,
изхвърлена от бурята на живота ...

Прекрасно е, когато си обичан!
Поглеждаш на света с грейнали очи.
И всяка трудност с лекота приемаш,
не може тя да те сломи.
Защото има някого до теб, ...

Тишината мълчи в сноп искрящи лъчи
и над хълма потрепва заспало.
В златен пясък – мечти, до море без лъжи,
отъркалва се времето спряло.
Ситни пръски вода, заблестели едва, ...

Скъсай ме, не ми пука.
Разделяме се и какво?
Сърцето ми разби, заслужих си го,
но помни - аз няма да съм тук вечно
и няма да ти простя.

Далечен вятър в мен бушува
и няма слънце в моя ден.
Капка дъжд ме пак целува,
и тя – нещастна като мен...
Слънце изгрява. В очите ми блесва ...

Потънали в очите на зората...
Отчаяно ще жънем страхове -
потънали в очите на зората,
ще плащаме горчиви грехове -
заровили мечтите си в земята... ...

Вълкът е властелин и повелител на нашите гори. В днешно време обаче е все по-трудно да се открие вълк в горите ни. Няма го, изчезна властелинът. Сега горите са пълни с чакали.
Чакалите са винаги там, където вълчото племе е на изчезване.
Вълк – обругаван и мразен, страшен и жесток, преследван и изтре ...

Вятърът, когато беше Добрият вятър…
… или: Ще се уморя ли да чакам южняка…?
Вятърът е същият. Насън
още ме докосва с топли пръсти.
Буди ме, повежда ме навън, ...

Стаяваш дъх... Аз миговете гоня,
душата си във тяло въплътил,
рисувам в тебе изгрева на зноя
и вятър съм, косите ти развил...
А ти не знаеш колко си далече ...

В този роден дом отраснах,
в майчините длани аз съм бил,
и мама с целувка я дарявах
и със слънцето я сравнявах.
Знам, че ден ще дойде, ...

Свободна ли съм? - мисля си на глас,
задавам си въпроси, но не отговарям,
души ме споменът за неутихнал бяс
и зад стени хартиени душа затварям.
Със стъклен катинар се закопчах, ...

От няколко дни Методи Рачков като че живееше нов живот. И боица по лицето доби, и искрици в очите се появиха, че и гримаса, подобна на усмивка, започна да прави, нещо, което отдавна сякаш бе изчезнало от битието му. Труден, много труден път извървя той за тия 72 години, но напук на всичко оцеля. Нес ...

"И в природата не всичко оцелява"
Голямото дърво на воля пери
разлистените си
могъщи клони.
А малкото не може взор да впери ...

Не можахме, не си подхождахме,
не допаднахме, не успяхме с теб ние да продължим.
Сега тъжни страдаме, ридаем,
ала със сълзи на очи ние пак мълчим.
Гордост беше между нас, ...

КАКВО ИСКАМ
Палто от сребърни лисици аз не искам.
Злато пастелно не ме блазни.
Вино искрящо, радост да се плисне
и пътешествия и срещи разни. ...

Омръзна ми от лицемерие и пошлост,
омръзна ми от фалш и лъжи.
Омръзна ми от безгранична подлост,
омръзна ми от несбъднати мечти.
Нима си мислиш, че да унижаваш е красиво ...

Навярно
снощният ти сън е бил тревожно кратък.
Днес очите ти са непонятно други.
Залезът се дави в халба бира
и размазва с мазни пръсти по баира ...

Осми ден без теб и твоя глас,
защо отново ме раняваш,
Защо загърби всичко между нас,
защо и мен отново ме предаде.
Аз на колене ти се молех, ...

Отново съм в окопите на самотата...
прояждаща е тя надеждата последна моя.
И пак във плен съм аз на тъмнината...
насочил мисълта си към душата нежна твоя.
За поред път обгърнат съм от тишината... ...

Човешка душа
Изкачвам стъпалата на дните,
множат се годишни спирали,
сребреят неусетно косите...
По-мъдър ли съм?... Едва ли! ...

Пак камъка във гърлото тежи,
а ти замислено се кръстиш...
и само вопъл - „Боже помози!“...
Цигара мачкаш в своите пръсти.
Във думите неказани се спъвам. ...