Усещам ледените ти стъпки,
приближаваш се бавно към мен.
От студенината ти побиват ме тръпки,
виждам лицето ти зад воал от сатен.
След тебе вехнат цветята, ...

Лес притвори изморените си клепачи и миг по-късно се потопи в паралелната вселена на сънищата. Пред очите му като от синкава мъглявина постепенно се избистри леко приведена човешка фигура, която скоро придоби отчетлив образ. Лес направи боязлив опит да фокусира погледа си срещу фигурата и макар да н ...

Музика Красимир Кацаров, текст Румен Ченков, изп. дует "Краси и Гери"

За кой ли път съм будна през нощта.
Живота свой във двете длани меся.
И най-обикновените неща
са скрити зад загадъчна завеса
от утрешния ден неизживян. ...

Бащин дом
Почувствам ли се уморена -
оставям да тече през мене
река на спомени... Да ме носи
към детството ми палаво и босо. ...

кротки бели пашкули от спомени
омотани лепливо
прогонени
във гори тилилейски
окичени ...

До утре има страшно много време.
До утре ще остана още чиста.
До утре мога твоя ум да взема
или със сто мечти да те поискам.
И тази нощ за малко ще е моя, ...

Този свят е толкова различен
от света, във младост споделен!
И дали, че силно съм обичал
в делника красив и подреден,
хаосът на мене не приляга, ...

В нощта на страшната мъка
виждам само гняв, сълзи и разлъка!
Облаци страшни и студ вцепеняващ -
свистят клони, вятър смразяващ!
Вопли, стонове, болка, сълзи, ...

Разказваше птицата от юг
за тайната ти среща с мъж,
не съм бил аз, а някой друг,
и че не е било само веднъж.
Разказваше тя всеки ден ...

Гробът на мама
На баща ми, чиято майка изчезва безследно в края на Втората световна война
Къде е, майко, твоят гроб,
къде почиват твойте кости -
не дадоха да търся, роб ...

Hola, que tal?
Thanks
I m fine here
Опитните зайци
Чувствам се удобно и спокойно ...

Не съм по природа робот,
не съм желязо, за очи нямам диоди -
ако след тебе съм на ход,
то съм се уморил от пробни периоди.
Даваш време да проучваш, ...

Щом аз нея зърнах,
веднага очи отвърнах,
понеже тя беше прекрасна,
а аз не исках да се захласна
по нейната красота, ...

Ето ме сега.
Месеци след това.
Аз съм сам в нощта.
Любовта никога не е била.
Поне не и от твоя страна. ...

Искам аз отново да те видя,
дори за миг да зърна твоите очи,
но видя ли ги пак,
аз знам - жестоко ще ме заболи.
Ще те желая пак до лудост, ...

И тази година почти се катурна,
слагам коледните сладки
да се пекат във фурната.
В стаята на елхови клонки мирише,
на мед, канела, лимони. Време е ...

Защо не могат да са като теб?!
Защо поне един не ме докосна,
така, както ме докосваш ти,
един не успя така да ме омагьоса
и като теб с мен да се държи... ...

Тя ме видя и каза -" Здравей",
покани ме в тях, аз казах окей.
Червено вино сипа ми тя,
това се казва жена...
После ме целуна, правихме секс, ...

В стаята влизаше студен въздух.
Улиците бяха мокри и пусти
от изсипалия се дъжд.
Небето беше тъмнолилаво
и разкъсано от мощни гръмотевици ...

Бях с него... Не допускаше, нали,
безценното ти его да погазя?!
Защо тогава толкова боли?!
Защо тогава толкова се мразя?!
Нали поисках теб да нараня?! ...

Шепа прах
Търпя. Усмихвам се. Мълча.
Едва ли ще наддумам светлината.
Заспивам. Не сънувам. Не стърча
над нормите и правилата. ...

Ти започваш отначало и цялото ми тяло сега усеща, че си тук.
Ти, ти правил си го с други, говорил си им думи, които казваш и на мен...
Обърка моя кръговрат, забърза целия ми свят и вече този хаос в ръцете си държиш...
Целуваш ме. Бавно, методично. Впиваш устни в моите така, както само ти умееш. Дори ...

Обичам.
Безпътна, уплашена, променена, тъжна, наранена.
Аз обичам.
Спомените, миговете, усмивката ти.
Затварям очи и ти си тук. ...

В един езически храм
разпилях тотемите на любовта.
Луната се разсипа
по пълнолуние.
Изгоряха тайните, ...

Убий ме вече! Не престана
да ме сриваш със земята.
Зад маска на ласкана
разкъсва се душата.
Надсмиваш се коварно ...

В една притча е казано: ''Щастието е като пеперуда. Преследваш ли го, отлита. Седнеш ли спокойно, каца на рамото ти.'' Съгласна съм с това. Когато ти е скучно или тъжно, ти търсиш щастието. Но като си толкова вманиячен в него, не го намираш, не го виждаш. И вече, когато се отчаяш, то се показва отня ...

Кой ми е крив, че не съм като другите?
Ветрове ме подмятат, където се случи.
Денем и нощем тичам по урвите,
та дано и аз на любов се науча.
Сбирам разум с неразум. Време объркано, ...

Преживях седемнадесет мига
и дузина капчуци разплакани,
но от пролет, която не стигна
за пробуждане, мир и очакване.
Доживях и слънцата да грейнат, ...

На 14 октомври в ареста пристигат
двама полицаи да ме конвоират,
закопчаха ни двама с белезници,
закараха ни при съдебните умници.
Веднага в стая с решетка дебела ...

Нежно ми е, някак си любимо.
Чашата до мен кафе изстива.
Тишина целува ме отблизо,
а навън нощта е тъй красива.
Мами ме със тъмната си сила, ...

Нощта на мойто откровение...
е всяка нощ, когато си сама.
Обгърнато от сянка на забвение,
то носи призрачна и бяла тишина...
Разпада се, посипва се по пода, ...