В ръцете си стиска стара икона,
на пейката в парка превита седи,
а вятърът бърза, не чака покана,
да среше косите й - бели следи.
Спрях се за малко и се загледах, ...

Едно горещо лято край Созопол
морето бе излято от стъкло!
Пясъкът бе фин и страшно топъл!
Едно момче на плажа бе само.
А недалеч - едно - добро момиче ...

В лилави сънища живея будна,
животът ми и суховат, и строг,
предава ми поредния урок,
съвсем от мен горкичкият е луднал.
Ту музика гърми, ту весел смях, ...

На стената тиктака тишина,
а времето безмълвен път чертае.
Една стрелка се връща към мига,
другата напред и не прощава.
Но има часовник без вчера ...

Мнозина нямат сърце да обичат, но имат всичко останало, за да мразят.

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава двадесета
Ангарски дела
- Какво?! - препрочиташе Мъдреца за пореден път известието от информационния балон, пристигнало в началото на четвъртата декада от пролетта:
„Единиците от кулите ни изненадаха - гласеше то. - С някакво непозна ...

Блуждая из спомени,
забравени.
Забравени от теб.
Когато луната се
събужда аз се връщам ...

Ще се приклещиш сам на тясно.
Със много хора е така.
И съвест люто ще те жили,
Ще бършеш гузен сам сълза.
И трудно себе си издържаш. ...

Светлината няма сянка. Светлина бъди!
Създавай цветовете. По земята ги реди.
Вземи със себе си звездите. Нека да са те.
Огледала ще са ти на лъчите. Светлината ще расте.
И разливай надалече всеки свой копнеж, ...

Бях приятно изненадан, когато моя позната ми предостави да прочета този текст, публикуван в Швейцария. (Предлагам го със съкращения. Преводът е мой.)
Българският писател Иван Петров е известен главно в немскоезичното пространство (Австрия, Германия и Швейцария), както и в родната си България. Писате ...

Имало гъба
Няма я вече
Мъдрият народ
сам я изпече!
Гъби големи ...

Днес празнуваш с Ангели бели-
На трапеза с небесна покривка.
Надявам се душата ти да е с усмивка-
Тук изнасяме за теб-да ти се намери.
Торта има, но е без свещите- ...

Днес празнуваш с Ангели бели-
На трапеза с небесна покривка.
Надявам се душата ти да е с усмивка-
Тук изнасяме за теб-да ти се намери.
Торта има, но е без свещите- ...

Ти знаеш ли сега какво ще пишеш?
Не.
А пише ли ти се?
Да.
Защо? ...

Отива си лятото вече,
оставя своята златна следа,
птици сънуват пътя далечен,
вятърът носи тиха тъга.
Аз скривам във скрина дълбоко ...

[Verse 1]
With a shovel in my hands I dig the ground.
With pain in my soul I will die.
Where does the wheel come from,
to stand here and suffer? ...

Искам да се спра на някои аспекти на използването на Изкуствения интелект (ИИ).
Имам Фейсбук страница и понякога между постовете се появява и пост с Христос и Сатаната, целият в зелено, застанали един до друг. Казват, че картинката е направена с помощта на ИИ и сигурно е така. Христос държи една таб ...

Нощта
Време е за сън,
вече тъмно е навън,
няма светлина,
нито слънчев лъч в нощта. ...

Свикнали сме да свързваме радостта и щастието си с някакъв вид условие. Това условие е различно за различните хора, спрямо идеите им за това какво искат и това, което чувстват че им липсва. Обикновено тази радост не трае дълго, дори да получим това, което желаем. Чувството на неудовлетвореност и нед ...

Да, тук. Точно тук стоиш ти, с твоята вяра.
Тук си, за да повярваш.
И не в това, което ти казват, а в това, което ти самият чувстваш.
"ТИ" си магическото дете,
"ТИ" си част от пъзелчето ...

Иванчо протестира:
- Две плюс три било пет, осем минус три било пак пет. Различни сметки с еднакъв отговор, как така?
Марийка констатира:
- Не знаеш ли, че математиката не е точна наука!

Усмихни се, прелест ненагледна,
огрей ме със своите лъчи.
Усмихни се, дар природен,
накарай сърцето ми да затупти.
Усмихни се, самодива горска, ...

Сънувам приказни герои,
не виждаш ли? Изгря зора!
Те бдят във светлите покои,
аз още вярвам в чудеса!
Сънувам феи как се реят ...

"че сменям мъката за кал"*
В едно село, в едно друго време, живял един много беден и болен младеж. Името му било Калчо.
Но това не били най-тежките му проблеми. Не стига, че бил сакат и едва ходел, но имало една жестока групичка от хора, която непрекъснато се подигравала на бедите му.
Но с течение н ...

той е влюбен в него до второ нареждане
докато войските не отстъпят
и сенките не разцъфтят в неподходящи за целуване цветя
изрисуваните гълъби в витража
в тази църква не престанат да се блъскат ...

СЕЗОНИ
Вишните отдавна прецъфтяха.
И узряха.
После ги обраха.
Лятото дойде и си замина. ...

[Verse 1]
С лопата в ръце земята копая.
С болка в душата аз ще умра.
Къде му излиза колаят,
тук да стоя и да търпя? ...

Глава десета.
Неделна литургия.
Днес отново седим с песа Ники пред лагерния огън, докато моите войскари се занимават със своите си неща, чакайки кашата в котлите да стигне до фаза готовност за ядене. Невена бае ранените. Кашеварите се стараят, но-о иска време. Преди това бяхме на църква. Днес е неде ...

Гласът ми тих е все по-слаб и слаб,
и песента заглъхва недопята,
и ставам просто мравчица в полята,
отронена трошица, клисав хляб,
понесла, свела поглед към земята, ...

Портата се отвори с трясък. Оглушителни крясъци изпълниха двора. Фани погали сина си по главата. Целуна челцето му. Постави пръст пред устните си. Отвори вратата на килера. Милен влезе вътре. Сви се в мрака и зачака. Писък раздра тишината. Миризмата на тютюн изпълни тясното пространство. Милен поста ...

Евровизия замина
на морето край Бургас!
Столицата се размина
да запее с мощен глас
нова, чудна Бангаранга, ...

Преди да се събуди светлината,
когато нощта още пази тишина,
човекът остава сам със душата си
и пита: „Кой съм аз и накъде вървя?“
Дали сме пътници в чужда вечност, ...

Техни "Величества"
Еднодневки пръкнали се, от Мрака,
управляват днеска планетата,
лишени от адекватно, истинско знание
стискат до припадък щафетата, ...