Знам на пръсти почти този път – и трънлив, и потребен,
всяка пропаст за мене отгледа луни и звезди.
Всяка мълния лятна бе болка... безмълвен молебен.
Чудесата посях сред безплодни и криви бразди.
Сто плашила роди и на крушата висна обесен ...

Provided to YouTube by DistroKid
ВЕЧЕ ЗНАМ ЧЕ ИМА БОГ · Kiril Palazov
ВЕЧЕ ЗНАМ ЧЕ ИМА БОГ
℗ Asta Music BG
Released on: 2025-11-28 ...

С какви очи ме гледаш, аз не знам
Очи, в които виждам цветен океан
С привързаност дълбока като брат
Или като приятел, търсещ своя бряг
А може би, очите ти засмени ...

„Да запомня паролата?“
Няма да я помниш, бе!
Няма!
Колко пъти да ти го повтарям, кретен силициев!
Аз си помня паролата, ама той не може да запомни, че не искам той да ми я помни и всеки път ме пита. Вече кликвам върху „не сега“ без да чета въпроса му. Някой ден така по инерция ще отсвиря някоя фейск ...

Добър да си всуе,
а на крачка разкош
и надут да си пуяк,
давай име за грош.
Само тихо си вземи ...

Пра-БСП дължи на обществото самокритика, че го разболя от схоластическа катаракта отдавна и трови с рел(игио)нац(ионал)изъм сега.
Ленинизъм е персинификация плюс безсъветска власт.
Иновация -
консервация.

Ноеври си отива,
декември се задава
и зимата разлива
в мен бялата си слава.
Дали ще бъде снежна, ...

Тиха среща с Оня,
рогатия! Изскочи ненадейно пак!
Всичко светло той подгони
и дойде отново мрак!
И страх! ...

Живяло отдавна, много отдавна едно племе. То населявало прекрасна ниска планина, която имала диви гори изпълнени с живот и обширни поля, огрени от слънцето, които раждали много жито. Племето се чувствало богато и щастливо. Хората били трудолюбиви и будни и природата щедро ги дарявала за техния труд ...

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков
Предварителни бележки
Здравейте! Както някои от вас знаят, даскъл по философия съм. По възможност възнамерявам да си остана такъв поне до пенсия, без при това да ставам професионален писач. Ето защо определям романа си, който ще начена да „раздиплям“ ...

Обеща ми отново да тичам,
да догоня шума на дъжда.
С лудостта на ранило кокиче
да промуша чело над ръжда.
Не признаваш, че беше обичан. ...

И светя аз, невидяла.
И светя аз, остаряла.
И светя аз в най-мрачния ден,
като фар в океана.
​Блясък имат тия вълни, ...

МЪЖЪТ В БИСТРОТО (Васил Иванов):
Денят бе слънчев, топъл, беше май.
Бистрото ме покани най-учтиво.
От кошница в далечния му край
фиксираше ме котка мързеливо. ...

Поезията на символистите е като обособен свят в света на лирическото слово – свят със свои характеристики, знаци, „съответствия“. Свят, в който звуци, съзвучия, думи, изрази, стихове… хармонично се повтарят и това повтаряне е естетически значимо, носи красота. То е като безкраен празник“ на словото, ...

Тиха нощ... врагове много!?
Очи в тъмнината блестят, какавиди.
На всеки десет лъжци един
търси голяма облага.
А електоратът, Бога ми, зъл е. ...

Да, аз съм луд, прощавай лудостта ми –
мен цял живот кошмарен ме наричат,
разкъсващите сцени в паметта ми
как мразил съм! Но повече обичал…
Прощавай, че не съм изсечен в камък, ...

Показа ми я. Хубава кутия. Имаше и етикетче.
– Годна ли е? – попитах.
– Не.
Отвори я. Миришеше хубаво. Консерва като консерва.
– Нападай! ...

Kad' krene život nizbrdo‚ tad' krene‚
do praga prate te svirači.
I ni da pevaš‚ ni da sečeš vene.
Zato si i od smrti jači.
Kad' bude teško‚ stvarno teško bude ...

Искам да започна отначало
в сребърно предчувствие за сняг
да изгрее истината. В бяло.
Не разбирам смисъла двояк,
на прикрити в делнична гълчава, ...

Как зная,
Че си ти.
дори в сънищата.
Лицето ти да липсва,
Първа ми мисъл е; ...

Красивата есен си отиде, дойде зимата,
през ноща над селцето пухкав сняг заваля.
Земята покри се отново с бялата черга,
цветната есен смени се с снежна белота!
Пак изненада всички снега сега, ...

Ето ги хората всеки бърза
гледа сърдито, мрънка си под носа
за обувките, които ще се намокрят
за студа, който е днес.
Сърдити са за снега, който започва ...

Християнство - извращение
на Христовото учение.
Само живото може да мисли.
Изкуственият интелект мисли.
Следователно той е жив.

Нека бъдем болни
от любов и добрина
и повече доволни
от нас и от света.
Повече прощаващи да бъдем ...

Оловни небеса съвсем прихлупени,
предзимно сив, опушен, тъжен свят,
а из града ни плъзнали са лумпени
и злобно на децата си крещят.
Клошарчета. От вечност непогалена, ...

Къде си ти? Къде си ти?
Виж - навън е снежно, виж - навън вали!
Зимата разстила
своята снежна перелина.
Къде си ? Ела заедно да посрещнем ...

Дъхът ти есенен по мене пламва,
на устните разлива се горчиво,
трептя в очакване, гореща лава
из вените препуска диво.
Разрошва вятърът коси от нощи ...

*Не бъди ехото...
А гласът!
*Не бъди жертвата...
А спасителят!
*Не бъди, просто за да бъдеш... ...

Целуваха ме нежните снежинки,
на устните оставяха следа.
Копринени, ефирни и капризни
те приказно танцуваха в нощта.
Как исках с тебе в кафенето старо ...

Жена към мъжо си:
— Скъпи, яде ми се шоколадче, моля те, иди ми вземи...
— Мързи ме.
— Ама много ми се хапва...
— Виж, какво е времето. Вали та се кине, никъде не отивам. ...

Вместо заключение или за „шепотите“ на вечерните вълни
Понеже сутрините няма високи вълни, разказвачът започва да ходи на брега вечер. Правил го е неколкократно, ала - уви - морето си остава гладко като стъкло. Навремени само някоя и друга едва надигнала се вълничка „набръчква“ повърхността му, „бър ...

Изкуство е да се времето
Запълва и да се пространство
Люби и владее.
Всеки поглед, всяка крачка,
Всяко на ръка протегане ...

словоизява
душѝте на думите
сърцевселя̀ва