Животът влюбен е в смъртта
Тя обича го и го приема
Умирам и се раждам на мига
Това е всъщност моята дилема
Когато стигна до целта, ...

Гневен съм, бесен съм даже.
Дразнят ме много, много неща.
На всяка крачка срещам идиоти
и питам се накъде върви света?
Ядосва ме какво става в страната. ...

Любовта ми, силната,
Искам да я изкрещя.
Ала спирам се и чакам.
Ден, два, месец, година.
Не сега, сега съм друга – ...

Отдавна тя не пя и не летя,
от дъх по-лека, от сълза по-тежка,
сама си е любимата си грешка.
И лъже – не обичала цветя.
Отдавна не отглежда небеса, ...

Вие, които до мен досега сте били –
неизвестни войници безброй.
И до моята стрела летят вашите стрели.
Аз не влизам самичък във бой.
Не, не пиша за вас... Аз си зная защо. ...

В бяла утрин тихо диша зима.
По прозорците се стича хлад.
И в зениците възхита има
в призрачния нежен маскарад.
По стъклото си криле рисуваш. ...

В бяла утрин тихо диша зима.
По прозорците се стича хлад.
И в зениците възхита има
в призрачния нежен маскарад.
По стъклото си криле рисуваш. ...

Няма и ден, без да мисля за теб,
няма и ден, без да желая твоето същество,
няма и ден, без да изгарям от желания по теб,
няма и ден, без да те желая в обятията си,
няма и ден, без да събудя с мисълта за теб, ...

Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...

Да допуснем, че цената на петрола не пада.
Сякаш ако падне, ще ми падне... настроението.
Да помечтаем, че у нас няма картели и че дори Комисията за защита на потребителите работи, а също и онази загадъчната – Комисията за защита на конкуренцията, дето е платена.
Да екстрапулираме дори, че има държав ...

Тъжно е, няма я пътечката в снега,
няма кой да разрине, угаснала в дома е всяка светлина.
И коминът вече не ще да пуши,
искрица от миналото, не ще запали пламъка отново.
Колко тъжно е, порутена отстрани стои постройка, ...

От бурята изкоренени,
брутално повалени, покорени...
столетници лежат в пръстта!
Лежат и бавно се сбогуват
с отминалите си лета! ...

Да бъда лястовица бяла искам!
В копринените си крила
Земята да обгърна искам
и в миг света да изцеря!
И да настъпи белота всемирна – ...

Отидоха си
кротко, тихо и
спокойно
във слънчев ден,
така бяха си мечтали. ...

Не мога да ти обещая
да дойда аз накрай света,
дали ще устоя не зная
на бурите и на страха.
Не зная аз дали ще мога ...

Я случайно наткнулся на это видео в интернете и решил добавить гитары.
Жаль, что я не знаю текста песни, иначе я бы сделал гитару более ритмичной.
Слева Мария Холодовская, а справа, к сожалению, я не знаю её имени.
Надеюсь, вам понравится мой эксперимент!
Добавленные звуки не предназначены ни для ка ...

(на дъщеря ми)
Ветровете вънка спряха
и снежецът пак вали,
сто камбанки отзвъняха,
спи, дете, заспи! ...

Обиколката на император Никифор за набиране на войници от Тракия се проточи повече от месец[1]. Напуснал столицата в началото на май, той се завърна едва през втората седмица на юни. В общи линии беше доволен от постигнатото. Превозът на стратиоти от източните провинции вървеше в срок, а числеността ...

Любов, Любви и Love,
Забравена, оплюта, принизена!
Непотребна сякаш,
А толкова безценна!
За нея пишат древните поети, ...

2026
Дотук добре, момиче.
Дерза, мечта и чака.
А след месец пак ще цъфне бялото кокиче,
Готова ли си да разкъсаш мрака?! ...

Във онзи дъжд
със теб танцувах
и бях ти мъж
от погледи ревнувах.
Във онзи дъжд ...

Вече почнах и да мисля в рими,
а сърцето с тях тактува.
Скачат като дивите делфини,
блеснали в лазура,
някакви приумици случайни. ...

Едно око с клепачи от баири
наведе поглед върху мократа земя.
Стопанинът започна да прибира
света, от светлината разпилян:
на цветовете премечтаното, ...

ПИСМО ДО МАСТЪР ШЕФ
С твоите рецепти все съм пред екрана,
на кулинария уча се от тебе.
Искам да ти кажа що със мене стана.
Като тебе правя всичко с цел целебна! ...

Любовта е глупост, любовта е скок
в бездната на ада като чакан гост.
Любовта е старец, който нощем става,
разпръсва трохите без да признава.
Тез трохи, които обичта му дала, ...

Поклонение е към Същество, не за вещество.
Преклонение пред Всевишен е спазване на закона му.
Космополитизъм е следствие от родителството на Създателя.
Обредност може да наподобява набожност, набожност не може да наподобява обредност.
Бъди питомен сред див свят!

Облече се природата във бяло.
Студът танцува, ръси мрачина.
Гората се покри със снежно наметало,
хо́рата се сгушват, грее снежнина!
И всичко става тихо и смирено, ...

Пазиш ли искрата – светлинката свята,
която те роди и пред тебе подреди земята?
Помниш ли детето, подпиращо небето с длани –
как, щом играе и мечтае, то звездите кани?
Те го прегръщат и се връщат на небето, ...

ЗОГРАФИСВАНЕ НА РАЗДЯЛАТА
Шом приключиш с делата си, време е да си отидеш.
Колко силно си ме прегръщал, трудно е да забравя.
Бог кодира в иконите път за оттатък – невидим.
А без теб се обричам да тлея в безумна жарава. ...

Това е лично моя прогноза за развитието на политическия процес у нас в краткосрочно и средносрочно бъдеще. Разбира се, че написаното/прочетеното може да се тълкува и като предупреждение. Знам обаче, че в неравновесни политически ситуации, каквато е настоящата такава у нас, подобни предупредителни си ...

Моля ти се, Боже!
Мили мой Боже, святий Боже!
Дай ми сила и любов
в тоз живот жесток, суров.
Дай ми обич, блага дума ...

Мъка ми е, мале, мъка голяма,
моето либе при друг отиде.
При друг отиде, мен ме остави,
пуста остана нашта градина.
Сърцето клето мир не намира, ...

Вече не сме в окото на бурята,
торнадото на живота взе думата.
Кой къде и как ще се окаже,
след това животът ще покаже.
Засмяните зайци са щастливи, ...

Бучат бензинови двигатели,
свистят спирачки, светлини
примигват сякаш че приятели
се срещат в градските стени.
Въртят се пъстри урагани - ...

Познат парфюм на ъгъла усетих –
дали е сън в среднощна тъмнина?
Една любов за цял живот е малко,
защото ти си моята Жена.
Вървиш към мен, а времето забавя ...

Обичам си градеца, знай се
и имам много кратък сън,
по тъмно, в седем без петнайсет
съм вече бодра и навън.
А под снега ледът сияй си, ...

Подлуди ме, направи ме на луд,
бъди огънят, който взривява.
Аз съм вече този барут,
който само на теб се надява...
И когато заветният пламък ...

Две очи, изгорени от лава,
от живот, брулил клони без жал.
И ненужна, ръждясала слава
от преплетен в душата морал.
Две очи, просълзени от вяра ...

Днес пиша за теб, но за пръв път не искам да ме чуеш. Не искам да ме разбереш. Днес пиша, защото най-после аз разбрах.
След поредното ти изчезване - онова без предупреждение, без обяснение, онова, което ме оставя да се разпадам сама - ми просветна защо в началото имах онова лъжливо, почти мистично у ...