Не живееш,
но старееш.
Че се мре,
кой ще спре?
Дали ...

Бяха на не повече от четвърт ден от Грединг, когато колоната изведнъж спря. Едгар разтвори прозорчето на каретата.
– Какво става там?
– Конници приближават от изток – отвърна му един гвардеец – Капитанът каза да не се тревожите.
– Конници – думата се задържа в устата на Едгар – Какви конници?
Гварде ...

Усмивките си до една събрах,
преглътнати, щастливи, изкривени,
хвърчило пъстро си съших от тях -
да литна в други по-добри Вселени.
Където ще обичаш само мен ...

Да бъдеш здрава и добра!
Орисваме те с красота!
И нека с вдигната глава,
постигаш всичко с лекота!
Късмета да е винаги с теб ...

Аз съм крясъка
на осиротела лястовица,
викаща безнадеждно
родителя си...
но той не долита ...

Вкусовият ми рецептор
преди дни се повреди;
две недели край небцето
нямам вкус и апетит.
Сутрешните палачинки ...

Из поемата „Песен към детството“ от Адунис
В топлата постеля, сред тревога
се пробужда обич в свита гръд.
Хората са стонове към Бога,
слънцето на детството е път. ...

I set out on my way. I just walked, it’s true.
Then I found out — it was a sin, too.
It’s a sin to be the same.
It’s a sin to be apart.
It’s a sin to be an extra. ...

Чекам те на плажа
приказка да ти разкажа,
буя си да ти покажа,
че спасител съм на стража.
Да не се удавиш дебна, ...

Жалки особи зад маски се крият,
неудачите свои за да прикрият.
В очите те гледат и изричат лъжи
с театрална емпатия зад злобни души.
С низост и злост се стремят към върха, ...

На ято глъхнещата песен
далеч на север ли дочух?
Уж бе неприветлива есен,
а се оказа само слух.
А се оказа късно лято, ...

Всички сме лоши актьори
в този забързан свят,
ти и аз бяхме свързани,
ти беше с мен,
но аз не бях. ...

ДРАСКУЛКИ ВЪРХУ ЛЕТНИЯ ПАВАЖ
Рисувам ти слънца по цяла нощ
с надеждата, че ще изгреят утре.
Но изборът ми се оказва лош.
Денят пристига – свъсен и барутен. ...

В сърцето ми – птиче – се ражда дъгата,
над сънно море засияват мечти.
И вятър, подгонил далеч самотата –
любов залюлява. Докосваш ме ти.
И с пръсти танцуваш по моята кожа, ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава деветнадесета
В зрелището на Пахар
Нужни бяха над 50 дни, за да вдигнат дребничкия Калузо и огромната Пампила на крака. Още щом очите му съзряха тази наистина поразяваща с несъразмерността си двойка, старият Пахар (наскоро бе навършил ...

Ветровете от девет страни
си дават среща пред нашия дом,
и ме питат "защо" и "нали"
съм крал детониран - без трон.
Има ли смисъл да бъдеш човек ...

Силни сме! Дори когато слабост
сянка хвърля в утринния праг,
а ние я приемаме за благост -
за вътрешна промяна знак.
Силни сме! Усмивката щом свети ...

You killed me, still an embryo.
Why did you conceive me at all.
I feel a terrible agony.
Bloody is the sharp scalpel.
chorus: ...

В нощ бурна сви се на прага
премръзнал, болен, несрет.
Без обич, без думата блага
носеше рани и хули безчет.
Към луната тихо въздъхна- ...

Кратко есе... тихо е!
От зле по-зле!?
Оправѝя, о не...
затънали до шия.
Е де...

Ако бях облак, щях да избера най-ярките цветове от дъгата.
Ако бях бряг, щях да се разлея в морско синьо.
Ако бях влак, щях да обиколя света за един ден, летейки.
Ако бях лекар щях да спася всички само с едно лекарство.
Ако бях дърво, щях да родя най-сладките плодове. ...

Нощта затиска уморените очи.
Светът е сив, изгубил стъпки и посока.
Сълза изстива в тъмното — дълбока.
Сърцето в мен уплашено мълчи.
Остава само празнота и хлад... ...

– Не мърдай толкова – каза принцеса Беатрис, мъчейки се да среше косата на сестра си.
– Белогушка ме ближе по ръката – оправда се малката Дария – Гъдел ме е.
– Опитва се да те почисти – пошегува се Шериз Хордис.
– Аз не съм мръсна – Дария се обърка – Къпя се всеки ден.
– Като истинска принцеса – усп ...

Пролетни клонки,
мои розово-бели мечти,
как тръгваме,
през горските пътеки
обсипани с цветя, ...

Залез, чисто нощно небе,
само това ми
остана от
любовта ми
по теб. ...

В Brainstorm – ите, канят и хора с неконвенциално мислене. Някой идиот, който ще предложи да извадят потънал кoраб с балончета. Понякога са полезни. За AI често се говори, че е най силен в това, което се нарича Inter Concept Space. Приема се , че човешкото знание в крайна сметка се развива линейно. ...

Малките неща
не са история –
нямат своята Голгота,
нямат Victory и Gloria.
Като разказ на живота ...

Преди да зная смисъла на милостта,
Ти заличи със прошка моята вина.
Докато бях изгубен в тъмнината сам,
Ти ме спаси и своя мир ми даде там.
Неописуема е тази благодат – ...

Преди да зная смисъла на милостта,
Ти заличи със прошка моята вина.
Докато бях изгубен в тъмнината сам,
Ти ме спаси и своя мир ми даде там.
Неописуема е тази благодат – ...

Когато сутрин се събудиш на морето,
когато слънцето се смее топло на небето,
когато капките солени те обливат,
тогава чувстваш, че си най-щастлива.
Безгрижните разходки в мокър пясък ...

Когато пътят стане стръмен,
а вятър срещу теб реве,
когато денят изглежда тъмен
и всяка крачка те зове
да спреш, да сведеш глава, ...

Времето няма как да тече...
и не хуква самичко наникъде.
Нищо и никой от нас не краде!
Животът е дар, през дишане с питане.
Погледнете се с честни очи! ...

Ти си моят свят във тъмнина и светлина,
ти си моята мечта, дошла като съдба.
Когато утрото докосне моя ден с лъчиста длан,
в очите ти откривам аз най-красивия си храм.
Ти си песен в тишината, нежен шепот на нощта, ...

Когато душата ти разкъсва се между майка и баща,
когато не успяват да разберат детската ти душа,
когато между скандали и разправии
не виждат тъгата в твоите очи, тогава се събери и продължи.
Когато прекрачиш прага на новия дом, ...

Опияняващата красота на очите ти с късноесенни, закъснели оттенъци
никога не пропуска да избърше засъхналите остатъци от слънчева светлина
натрупани по грубия, бичуван гръб на недовършените, уплашени мои бездействия
преобърнали формата на изразяване в безцветен флаг
избродиран по време на ранните срещи ...

Ходим ли наистина?
Машината ходи ли/тича ли по-добре, щом развива скорост повече от човека?
Машината по-силна ли е, щом пренася по-тежки товари?
Камъкът по-силен ли е, щом няма нужда да умира?
Машината мечтае ли повече от мене, защото е стигнала до луната? ...

Спомням си какво изпитвах
сама, в обятията на делник жесток,
когато раните не превързвах
с поглед отправен към Бог.
Вече е друго моето его − ...