Ще имам ли сили, а знам ще боли,
как есен да сторя на пролет?
И ангели бели за мене дали,
априлска дъга ще измолят?
По мокрите жици сто дрипи висят, ...

Откъс из една от неиздадените ми книги: "Клоун 13".

"Waterless World" by Ivan Drakaliev🏝️
🌵Ethno Project👈
26/11/2025
city of Moscow ⛪︎

Беше слънчев ден, случайно те открих. Ти обаче беше повече от безразлична към мен, направо може да се каже, че не ме хареса от пръв поглед. В знак на обич поисках стих да ти посветя, но ти ме погледна като земноводно и ме сиктердоса без предисловия. Потърсих в теб забравен бряг на любовта, но ти ме ...

Ще бъда блаже́н, ако с моята саможертва
възкръсне България за нов живот.
Екзарх Антим Първи
Баща му го е кръстил Атанас.
На двайсет в Хилендарската обител ...

Зеленият чорап
надига пак юмрука.
Едно джудже - сатрап
набил му е гюрука:
По заповед реве ...

Преди със залеза се връщаше
и носеше дъха на пролет,
а после нежно ме прегръщаше,
слели душите си във полет.
Преди със тебе носеше омая ...

... и само нощем по жиците неми,
издъхват ноти ненаписани.
Те остават в кръвта на поеми,
които така са били орисани.
И само нощем сълзите на нищото ...

Всеки редут
на смърт е скут
с вечен уют
като от клуп
у пръстен клуб ...

Отворих му тефтера,
беше точно вчера.
Най-отгоре виждам стих
с красноречивото заглавие:
"На моята любима"... ...

Бленувам те с любов в сезоните
аз като маг, като дете.
Препускат жарко вихрогоните
и поривът от страст расте,
мечтаното венец плете. ...

Съдби преплетени веднъж
не могат да се разделят.
Две вселени – жена и мъж,
обвързани са в малък свят.
Един от друг далеч ли са, ...

И зная, всички ние ще умрем.
Без кауза, без цел - съвсем безлично.
На палуби на мигове различни,
дори смъртта си да не разберем.
Изтича времето - флуид студен, ...

Обичам, когато се смееш.
Така ме разсмиваш и мен.
И чувствам – живееш... живеем
напук на проклетия ден.
Обичам те, щом ме погледнеш ...

всички езици
сближават и обич - и
мир повеляват
всички езици
сближават и всяка война ...

Гинко Билоба -
дърво на живота и
обич изконна!
Гинко Билоба -
мечти оживява - за ...

Имам нужда от светещи, бели
хризантеми. И нека цъфтят.
Сред дъждовни и тъжни недели
да ме скрият в красивия свят,
който восъчно крехък и наш е, ...

Есен - стопанки тук-там простират,
на слънцето - губери, килими...
Тъй греят терасите, с красоти -
и към тях поглеждаме с възхита...
На село, все с радост ме привличат, ...

изоставена
душа усеща себе
си ощавена
изоставено
сърце усеща себе ...

Танго
Един танц между мъж и жена,
едно усещане за близост една.
Допир на красиви и нежни тела,
танц който свързан е с любовта! ...

Един резбован стол… почти изкуство,
а барът – задимен и овехтял.
Навярно пристан е за стари чувства
отдавна тук часовникът е спрял.
Обесеното време мълчаливо ...

Медицинариумът
Десет месеца от края на света и от неговото... начало
(Хроника на един бъдещ апокалипсис)
На всички, запазили усета си за нормалност във времето на самопричинено безумие, в което се преструваме, че опитваме да живеем вече цели почти две години. Ще поумнеем ли бързо и цивилизовано или ...

Усмихвам се на вятъра в листата.
Целувки са звездите на нощта.
Дъжда пречиства ми душата,
а в облаците ражда се реалността.
Дете старателно рисува ...

С букет огромен, а душата свита,
тръпнеща "какво ще каже тя сега?"
Мечтата им с крила дали полита
щом логопеда рече "малката беда"?
Сълзите напират, душата трепери ...

Страданието пише вместо мен,
когато съм, но в думите не вярвам.
То спъва ме така на всеки ред,
че аз съм вече почеркът му страстен.
Поставих точка. ...

Кой рибата вмириса...
И кой на Народа вината кордиса!?
По лесно е друг да бъде виновен...
И за злото ...той е основен.
Кой на истината тури кръст... ...

Без броня оставам, луната сияе,
събличам от себе си слоеве тайни
Не трепваш. Не бягаш. Така се играе,
макар и със риск да е сякаш безкрайно.
Защо ти го казвам? Защото ти вярвам, ...

Парите ще останат, а и къщите,
и явна ще е всяка малка тайна,
и близките ви ще останат същите,
достигнете ли гарата си крайна.
И ще увиснат тъжно безпредметните, ...

Блокът ги посрещна с равнодушно мълчание. Още не бе отворил клюкарски очи и за първи път Алекс не помисли за себе си. Не му пукаше от любопитството на съседите. Ала сега бе различно. Не се прибираше с клиентка. Мисълта дали ще ги види някой, го караше да трепери за непознатото мъниче, чиято съдба за ...

Бунтът между концептуализма и традиционализма в изкуството .Въпрос на гледна точка
От край време изкуството представлява своеобразен събирателен образ на епохата, към която принадлежи. Преди стотици години майсторите на четката са полагали дългогодишни усилия и труд, за да подобрят техниката и стила ...

Много мъдро остаряхме с година две, с любов с мечта
разтърсвахме земята с дръзкия си начин и силата от младостта!
Понякога изгубвахме контраста в ритъма от суета
друг път отказвахме да плащаме , на живота за греха!
А съдбата плахо ни нареждаше, що за грях е младостта ...

Малкият проплака в съня си, обърна се на другата страна и отново заспа. Жана, стресната от детския плач, се надигна сънена от леглото. Тишината я успокои и тя си помисли, че само така й се е сторило. Отпусна се отново в сладостно предусещане за сън, като едва забележимо се усмихна.
Ръката й по навик ...

НАМЕРИ СЕ, НАРОДЕ
Да допуснем, че цената на петрола не пада.
Сякаш ако падне, ще ми падне... настроението.
Да помечтаем, че у нас няма картели и че дори Комисията за защита на потребителите работи, а също и онази загадъчната – Комисията за защита на конкуренцията, дето е платена.
Да екстрапулираме д ...

СЕНКИ ОТ ДЕМЕНТНИЯ ДОМ
Ако си тръгнал от родилния дом, значи ще минеш и през старческия дом. И най-често – дементния. Това ми каза Надежда, която имала надежда да й се размине тази последна спирка, но не било писано. Наложило се да стои там 45 дни, докато краката й отново проходят. Нямало надежда ня ...

Те бяха играчи – и мокри и прашни,
Готови за битки и подвизи страшни!
Додето кънтеше на вятърът воя!...
И главата си пръскаше после в прибоя!
Морето им правеше сякаш пътечка! ...

Знам на пръсти почти този път – и трънлив, и потребен,
всяка пропаст за мене отгледа луни и звезди.
Всяка мълния лятна бе болка... безмълвен молебен.
Чудесата посях сред безплодни и криви бразди.
Сто плашила роди и на крушата висна обесен ...