Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и четвърта
Към невъзможен поход в енергиен „мрак“
- Целият остров е като врящ котел - пристъпи Сикела в кабинета на губернатора Сандил на четвъртата вечер от обявения от Кандра на Севера десетдневен ултиматум. - Някакъв отзив ...

Дейвид Гуета & Крис Уилис - Любов, не ме оставяй да си вървя
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Chris Willis (Christopher Kevin Willis), David Guetta, Graham Barton, Idris Rahman, Jean-Charles Carré, Jeremy Bewley, Joac ...

Тази вечер е черна, но струяща от багри –
кадифено индиго и батиста* в кайсия,
небосводът тъмнее, но е с приказни шарки,
а луната бледнее и безмълвно пулсира.
Между "утре" и "вчера" стелят се прашни друми ...

Хм … сега се замислям, и да отбележа или просто да се похваля – тези снимки в 4,5 D формат са предвестници на ТикТока (?? .. !!) – ами – да – модерният начин за преглед на най – новите шокиращи и потресаващите новини и клипчета се правят чрез скролване - плъзгане с пръст по дисплея на телефон/таблет ...

- От поглед в миг: планета, синя сфера,
вода и суша, жива атмосфера!
От едноклетъчната още ера,
през гигантите измрели вчера,
че до днес с човешката история ...

Ангел мой, свидна си ми ти,
дете, в тъжния ми дял блести!
За теб мечтая, за нежността,
птичи песни екнат сред света!
Сред пустинята оазис намерих ...

няма за днешното
,,зле" изказѝло и
няма мерило

По каквато и пътека да тръгнеш,
ще те отведе до звездите.
Животът леко се носи
по тънко въже от облаци
към безкрая.

Посветено на Княз Фружин — български владетел в изгнание,
който не се отказва от борбата за свободата на своя народ.
Това е история за вяра, съюзи и непреклонен дух
в едно от най-тежките времена за България.
След гибелта на цар Константин, ...

Идва безмълвното бдение.
Немите нямат олтар.
Сухи очите, безвремие.
Пукот сред алчен пожар.
Прорези грабят от тялото ...

​Безкрайно просто. Две чаши с чай.
Един прозорец. И дъждът отвън.
Не питаш за начало или край.
Не е реалност. Нито пък е сън.
Вървите лудо. Крачка. Още две. ...

на Д. Делчев
Вятърът бясно брули листата
и навън изтича сокът.
Огъва се стволът, чак до земята
от тази проверка жестока. ...

Животът ни даром се дава.
Душата участва в театър,
на сцена Земя разиграва
тя своя житейски спектакъл.
Аз вярвам. Аз вярвам във Бога, ...

Първите слънчеви лъчи я погалиха по лицето, за да я събудят, но й се искаше нощта да бе продължила още. От днес вече бе сгодена за най-желания мъж в цялото кралство. Мъж, когото едвам познаваше. Мъж, който още дори не беше мъж. Бъдещият й съпруг бе момче на едвам две трети от годините й и също толко ...

С никоя не си приличам.
Затова - мисли за мене.
Унес съм, копнеж лиричен,
строфата, родена денем.
Не помисляй, че съм скука! ...

Старите къщи
Вървя и гледам къщи от някога, стари
със стари каменни но паднали дувари.
Старите си отидоха, младите ги изоставиха,
заминаха за чужбина и на разрухата оставиха. ...

Когато лятото ме настигна
настръхнал, преспал, с гурли
премрежен
и ми разказа за лятото за
дъжда, за зверовете ...

Сама съм си муза.
Научих се радикално да се обичам.
Отразените в другите
свои образи вече не отричам.
Изтанцувах със сенките си ...

Дороти поразгледа картините из къщи, поспираше се пред всяка, после за да сравни нещо ли, се връщаше към предната, свъси вежди, разтърка носле
- Прекрасни са, индивидуален стил,... защо ми се струва, че съм го срещала. Вероятно са много ценни за теб, подредени жанрово.
-Да, безценни са, бих казал, - ...

В този град под толкова липи
юни замириса на надежда –
всичко сиво в багри се топи,
утрото по-светло ми изглежда.
Черно-бял заспиваше денят – ...

Отивам преди малко към кварталното магазинче. Нещо поогладнях. А хладилника - празен.. и леко потен. Абе, жегата ни удари и нас. Да сме съпричастни и ние с останалите братя от ЕС. Е, жега, не жега, гладен не се седи. Рискувам...ще претърча набързо. Тъкмо и една биричка ще взема. Може и две. Нали и а ...

нощ
ние
насаме
твърде бързо се
от нежността уморихме ...

Във пиков час разглеждам от колата
панелки с потъмнелите стени,
свидетели на миналото за делата
и спомени от някогашни дни.
Да ги получим, трябваше с години ...

Богът ми е малката стрелка
стремяща се към пет без пет.
Отвъд е слънце, вятър, свобода ..

Алексис Зорбас прозря, че „докато има родина, човек ще си остава звяр.“
Патриотът е човек, който се гордее, че има своята родина.
Следователно патриотът продължава да е звяр.
Хан Крум повелил заради вредите от алкохола „всичките лозя да се изкоренят“.
Ромейски завоеватели открили бъчви с вино в зимн ...

Когато отключи вратата, веднага усети, че нещо не е наред. На масата я чакаше предмет, който
беше изгубила като дете. Калина се доближи до масата и с треперещи ръце посегна към изящната
статуетка. Почувства се все едно е видяла призрак. И не беше далеч от истината. Строполи се на
дивана и се върна т ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Част трета
Пропукан зид и обсадени кули
„Енергосборът трябва да бъде организиран в идеално затворена система. Бъде ли изградена такава, и най-малкият пробив в нея неминуемо би ни запратил обратно в мрака на пределектроенергийното ни битие!“
...

I watched how the human spirit,
closed in the "I", pushes to come out.
But is it worth all the effort?
And will this push pay off?
Or, having realized after the long struggle ...

I watched how the human spirit,
closed in the "I", pushes to come out.
But is it worth all the effort?
And will this push pay off?
Or, having realized after the long struggle ...

Никой не я е сложил на везните на времето,
а всички сме усещали тежестта ѝ.
Не в раменете,
не в костите,
а в онова мълчание, ...

Не вярваш ти, но промених се, знай.
Към себе си пътувах и към тебе,
не знаех колко хъс ще е потребен –
да изгоря фалшивия им рай.
Сега стоя, подпирам небеса, ...

Дръж се човек
Знам че си силен
Премина през толкова много неща
Тягост досада
И това ще мине ...

Сънните стъкла
пак са се покрили
с ледени жила
сред цветя унили.
Пак са с брони шик ...

Морско
И друг мирис има морето,
онова септемврийско южно море.
Толкова много спомени навяват в сърцето,
че и да иска човек, няма как да ги спре. ...

Ще ми кажеш ли как да заспя,
аз от толкова време те чаках.
Мой копнеж – ягодова луна!
И стоя притаено във мрака.
Със очите си жадни сега, ...

Изричал ли си някога желания,
загледан тихо вечер във луната -
когато свят потъва в мълчание
и сам оставаш насред тишината?
Шепнал ли си думи неоткрити ...

Знам, че искаш да ме видиш…
И гледал си ме с празни очи,
в които няма огън, в които няма сълзи.
А плячката на егото е зарът,
небрежно хвърлен като нечие сърце… Късмет е то да оцелее, ...

Това е албум от снимки в 4,5 D формат. Снимките са малко мъгляви, недодялани, нефризирани и откъслечни и НЕ са предназначени за хора без чувство за хумор - такива, на които то въобще е липсвало или такива, които са го загубили с времето.
Ограничения:
> Всяка прилика с действителни лица е била валидн ...

На майка ми
“Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. Блажени плачещите, защото те ще се утешат.” (Матей 5:3,4)
Попита ме веднъж зората:
“…А зъбите си как разби?
Защо забравил си полята ...