Ако ,вятърът носеше ,промени...
Бога ми щяхме да сме ,най.
Но той ,нашия ,вятър е ,просто,вятър.
Въздух под ,налягане.
Винаги търсим ,оправдание... ...

Досегаема следа.
След нея нищо.
Нищожен пълен свят.

Дали отново ще те видя,
или ще останеш вечен блян?
В коя посока да те диря,
или сърцето ми ще изгори във плам!
По цели нощи теб сънувам ...

Когато погалиш частица смърт, душата започва да ухае на тамян.

пестеливостта
е благородство с поглед
към разумността

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава петнадесета
Разкритието
За разлика от предходното, това лято бе доста по-меко. След четвъртия му туртюп - в продължение на дял и половина - снегът често се примесваше с дъжд, на няколко пъти дори валежът бе само от дъжд. Даже имаше н ...

Градчето с един ослепял светофар
и с едно квартално кино само,
в което живее бездомникът стар,
натоварил дните на своето рамо.
С ръждивата кула на градски часовник ...

Аз виждам-в твоите очи
черни лотоси цъфтят,
ала ти не се мъчи
с черно да петниш светът.
Твоя смърт-залог е мои, ...

Човек винаги възнамерява. Що за дума? Баба ми обичаше да казва, че човекът предполага, а Господ разполага. Излиза, че единственият начин да предполагаш е да вярваш. Неубедително ми се струва.
Времето, казват, било относително. Пространството - също. За материята да не говорим. Вероятно обаче има нещ ...

От първия ни допир пламна страст
и трепна в мен забравена вселена.
Светът се сви до точка озарена,
а устните ти ме покриха с власт.
При втория ни допир лумна сласт, ...

Реших да кача стари творби, които вече не представям пред публика. С годините намирам все повече недостатъци в написаното, но и ме вдъхновява, когато някой открие тези текстове. Поетът Рамадан Капсъзов използва първия стих от тази творба за мото към свое произведение. Така че - заповядайте нещо от 2 ...

Всички ходим по улиците със отворени очи. Всички виждаме.
И всички сме слепи!
В една модерна, демократична и шарена България е пълно със слепци.
Виждаме лъскавите витрини, изобилието от цветни опаковки. Модерните прически, модерните скъпи коли. Модерните напомпани гърди и устни. Последните модели те ...

Есенното слънце плахо огрява синевата,
птички пеят, капят тихо листата,
вятърът игрив допълва природния оркестър.
Всичко е преходно —
залинява кротко в уречения час. ...

Всички тези думи, многословие вечно,
редим, изпяваме, шептим и крещим.
Дали разбрани са във времето бързотечно,
замислени, търсени във фрази творим.
А те вибрират като струна в гърлата ...

Стефан Караджа
Един истински герой, борец за свобода,
достоен българин оставил след себе си следа!
Загинал геройски в битка, неравна борба с врага,
останал завинаги в историята, в нашите сърца! ...

Бавно стъпва утрото на заранта
лекичко отива си нощта.
Вече не блести дори една звезда
звън трамваен ни напомня за деня.
Вятър с полъх тих света настига ...

Аз съм левичар
Аз съм левичар
и в това има чар.
Днес е празник мой,
че съм от този сой. ...

Забравяме на този свят, че радост има,
че има рима,
че той не само взима,
че не е сърцето ни във грима,
че не е червен единствено от кръв килимът, ...

Смокините и бикините
(преводите от бг-ру и унгарски - с техническа помощ от БГМ)
Автор - Величка Николова - Литатру1
СМОКИНИТЕ
и бикините ...

Изглеждат най обикновени хора,
пописват стихове, есета и поеми
и трудейки се денонощно без умора,
изказват мнения по всевъзможни теми
Но имат някакъв дефект в главата – ...

Спуканият балон
С не отделянето на внимание към децата,
заради постоянното непосилно тичане,
за гарантираното осигуряване на насъщния
или заровени в огромния си бизнес статус, ...

Полският път лъкатуши към залеза,
златни от слама блестят коловозите,
той е последният пристан на селото,
гдето живее на къщата споменът.
Полският път е приятел на бръмбара, ...

Майски дъжд - после слънце огрява!
Кратък спор - разбито носле!
Прашки! Стрели! Боен вик на апахи...
Жестоки, малки мъже!
Вятър лунен - коси разпилява! ...

О Господи Боже мой,
помилуй и помози.
Помози хромымъ и слѣпымъ, и немощнымъ, иже заблудишася во тьмѣ нощнѣй.
Помози и мнѣ, кающемуся предъ славою Твоею. Да превозможетъ грѣшникъ грѣхи своя и да отринетъ гордыню свою.
Да отлучуся отъ грѣховъ мiрскихъ и да буду благословенъ. ...

Лявата ръка
с обич пренаписва
десния ни свят.

Изминаха четиридесет години оттогава...
...И пак се връщам в детството
по криволичещия път на спомена;
и времето ме гали с нежни пръсти-
нали са твойте топли ласки,мамо? ...

Животът ни е низ от сто животи,
които си отиват с този ден.
И птиците да викаме по ноти,
пред всеки цвят да спираме във плен.
Когато вятър ни обгръща хладен ...

Във тъмното човекът сам си ражда утро,
когато няма път, когато няма знак.
И търси смисъл в тихото си „утре“,
дори когато днес изглежда като мрак.
Какво сме ние миг или безкрайност, ...

Реката – кървава и мътна. Зла стихия,
водата златната е само в моя стих,
с въртопи боря се откакто се родих.
Една наивница съм, в лодка от хартия,
но още вярвам, че все нявга ще открия, ...

Аз не бачкам от много години.
Не защото съм глупав и прост.
А защото си имам роднини:
Имам чичо, заемащ висш пост!
Моят чичо е честен чиновник. ...

Любимец врещи,
машина пращи,
реклама трещи,
разбойник крещи,
пожертван пищи, ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава четиринадесета
Отново при кулите
„Пролетен сняг“ навлезе в Тарилско море едва малко след средата на зимата. Можеше да го стори клап-клап и половина по-рано, но бе възпрепятстван от непрестанните силни ветрове, съпроводени от обилни с ...

Имаше храм, в който се молих.
Не зовях правилно Бога и за това ме изгониха!
Вратата след мене затворих,
мисля, че така ме загубиха!
Чувах свещите как пукат, ...

Точно там, където всичко е едно
и едното е основата на всичко,
отсъства редно и нередно -
само смирение тихичко.
Там, където любовта е цяла, ...