Кълна се в (конете) препускащите с пръхтене и мятащите искри с чаткане, и връхлитащите сутрин, и вдигащи с това прахоляк, и врязващи се в множество (от враговете).
Коран, сура Ал-Адиат (Препускащите)
Чайки ли крещяха високо в синьото, безоблачно небе или жени се смееха по претъпканите маси из открит ...

Дали е винаги било синьо небето над главата ни
дали преди не е било невидимо и безгранично
дали не са го били,насинили юмруците на тъгата ни
кара ме да се усмихвам, ах колко е трагично
каквото и да помисля, то вече съществува ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Част четвърта
Небесният вожд
„На света съществуват само две трагедии: едната е да не получиш каквото си
искал, другата е да го получиш.“ ...

За врага-блатото е капан.
За теб-блатото е път.
За врага-гората е мрак.
За теб-гората е дом.
Тая безкрайна, зелена гора побъркваше Темир бей. Караше го да настръхва, и скрито да се оглежда наоколо. Не беше свикнал бея да пътува през гора, която не свършва. Израснал в степите над Крим, обръгнал в без ...

✧༺ ♕ ༻✧
За Шапките и Главите им
༺ 🎩🫖 👑 ༻
👑
„Донесете ѝ главата!!!“ — ...

Живея си нощем край сребърни ручеи,
в затънтени, злачни дъбрави.
Съня си изпращам врата да отключи и
открехната да я забрави.
Живея си в нощем в душите на славеи, ...

По дяволите вечната любов!
Присмя ми се и с тихи стъпки си отиде!
След сладостно-примамливия зов
ужасът от самотата иде!
В безвремие, без час, без нощ и ден ...

През този чуден май
всяка пъпка разцъфтя
и в сърцето ми омайна
любов една изгря.
През този чуден май ...

Безполезен ставаш не тогава, когато няма полза от теб. А когато усетиш, че си непринадлежен.
Непринадлежността е свобода. Но непоискана.
Ако поискаш любов, даром няма да я получиш. Ако помолиш за любов - още по-малко. Тя е съприкосновение на сетивата.
Събереш ли едно и едно, ще получиш друга цифра. ...

Когато всички влакове заминаха
и гарата опустя от мечти,
ти се появи – като дъжд над пустинята,
в часа, в който и надеждата спи.
Не си онази пролетна буря, ...

Когато всички влакове заминаха
и гарата опустя от мечти,
ти се появи – като дъжд над пустинята,
в часа, в който и надеждата спи.
Не си онази пролетна буря, ...

Аз нека съм никоя - нека!
Не сторила зло на един.
Сама си пробила пътека
без фусти, перуки и грим.
Незнайна - в света на „известни“. ...

Ще си направя… снимка във анфас,
която с фотошоп ще обработя.
Ще се докарам - с тяло на Атлас
и много леко гледащ на живота.
Ще си покажа… всички чудеса ...

Беше моята звезда в тъмното,
беше целият ми хоризонт.
Моето познато в непознатото,
в старата песен – любимият тон.
​Първата ми мисъл всяка сутрин ...

Ставай, момко непознат,
аз белязах те с печат.
Не бъди човек раним,
звяр бъди. Амин! Амин!
Мирра Лохвицкая, „Забравеното заклинание“ ...

Бира Фентъзи!
(съботно-неделно разказче по картинка)
Вчера нали петък – бяхме с приятели на барче. Всичко тръгна като си му е нормалното за случая. Приказки, гаджета - танци. Имаше едно „парче“, с което отдавна сме си се бройнали. И не съм пил много. Стартирах на текила. Но едва ли ще да е от нея, з ...

изправеността достойнство е
като небесно
войнство

До тополата стоя,
ръката ми гали струпеите ѝ.
Мъхът я гледжосва,
мравки тичат
нагоре, надолу. ...

Помня тихия храм. Бе отдавна, но знам,
Божеството рисувано молех:
Дай ми мъничък знак. Научи ме, Ти, как,
да се скрия в черупка от орех.
Имам бурна душа. Дъждовете теша, ...

Не ме мислете.
Иначе ще ме умислите.
Всяка мисъл за мен е
предумишлена.
Най-добре изобщо не мислете. ...

Когато те няма до мен
измислям ти образ омаен.
Как в дланите стопляш ръцете,
как с поглед се взираш безкраен.
Как нежно целувам очите ти, ...

КАЗИНО
Без край, без смисъл или без начало –
нощта е сбор от непонятни кръгове.
Аз тук съм – ти оттатък огледалото.
Било каквото е било, залъгвах се. ...

Случва се – понякога сълзите да текат,
и случва се – стени да чупим на инат.
Неуверени по тъмни нощи крачим,
чудим се дали за някой нещо значим.
Случва се – не можем и да се познаем, ...

Дълго се опитвах да те разбера.
Вглеждах се във всяка дума и детайл.
Човек от непознатото изпитва страх,
затова те мразех, но те мразех тайно.
Опитах се да вникна в същността ти ...

Разпада се нощта на геометрии
и чупи огледалното мълчание.
Луната е пияна от симетрии
надвили непрогледно колебание.
Но сенките се учат на отсъствие ...

Да мога да си купя свобода,
пък нека е дори след сто години,
и през глава да хукна от града,
във който моят тъп живот премина.
Да спра да плащам сметките за ток, ...

До мене спря, когато нямах нищо –
останала вдовица в самота.
Натрупаните спомени разнищвах
и търсих в тях живец за старостта.
А ти бе неочакван и смутено ...

Въздиша тежко в кафене човек,
умората в очите тихо го издава,
навярно ходил е по път нелек
и този път за него продължава.
Въздиша тежко не от старостта, ...

Ти буря си, но в тебе аз угроза,
която ме застига не видях.
В очите на стихия златокоса
на синьото магията познах.
Внезапно с тъмни облаци ти идваш, ...

Няма какво друго да казвам —
думите свършиха тихо.
Останаха само очите ми,
в които вечерите дишат.
Събрах всички малки мълчания ...

Стоя и гледам булеварда —
нощта е тиха, ледено хладна,
а през прозореца с очи те диря,
дано поне за миг да те открия.
Но само фарове се нижеха в мрака, ...

В нощта застинала и жадна -
Душите им танцуват мъртви.
Огънят в кръвта ѝ пламна -
Безпомощна, ранена и кърви.
Очите ѝ от сълзи-наводнени ...

В нощта застинала и жадна -
Душите им танцуват мъртви.
Огънят в кръвта ѝ пламна -
Безпомощна, ранена и кърви.
Очите ѝ от сълзи-наводнени ...