Дъжд страшно тих.
Един yмиращ стих.
Пролетта е вяла,
ухае на раздяла...

Дордето сме млади, сме буйни, горещи,
мечтаем наслади, очакваме
срещи,
жадуваме ласки, пронизват ни
тръпки... ...

БЕЗ УПОЙКА
Понякога и оптимизмът
отпътува.
Деца играят вън, с победни викове,
сред трупове на птици с отрязани ...

Къде отиде, моя музо?
И кой ли принц очакваше да те събуди?!
На кон? О, не, ще се изтътрузи
навярно от някое БМВ или Ауди.
И ме остави, моя музо... ...

Докосни ме, Любов! Докосни ме!
С твойте нежни и топли крила!
Превърни ме във полъх от рими,
нарисувани с дъх от нощта.
Докосни ме, Любов! Докосни ме! ...

Дали осъдих себе си на болка,
или болката сама дойде при мен?
Дали в сърцето вечно ще я нося
и ще остане ли спомен стаен?
Дали раздялата е още рана, ...

Ти си част
от моята душа.
Аз съм част
от твойта висота.
Обител чиста ...

Гръмотевици и бури разрушиха тишината.
Сякаш проклятие връхлита на земята,
небето потъмнява и нощта детски плач смразява,
всеки гледа да се скрие, в ъгъл тъмен да се свие,
яростта ми нечовешка - в ръка корава, тежка, ...

СБОГОМ, ГОСПОЖО!
В първи клас научих
ченгелите безчет.
"Браво" аз получих
на този тесен ред. ...

Отивам си вече, време ми стана.
Последен стих ти пиша, последен
път извъртам погледа назад.
Недей мисли ме повече,
не ме сънувай. Преживей ме. ...

Женя беше грижовна майка и съпруга, но не чувстваше обич в сърцето си към собственото си семейството. Съвместните обеди и вечери, събрани всички около масата винаги я потискаха и изнервяха, и тя ги ненавиждаше от дъното на душата си. Гледаше невиждащо кроткия си съпруг и двете усмихнати деца и се чу ...

Каква снежинка тук се върти
малка и сладка е тя уви
може да се върти и в кръг
и не иска нищо от нас...
Снежинка която просто ...

Оставен
Кога влизаш в свещеното,
щракащ всеки кадър с хъс,
разкъсваш светлината
между мене и света отвъд... ...

Какво ме вдъхнови?!
Днес моят съпруг е рожденик!
С този стих му желая много красиви мигове!

На Р
„Боже, дълъг е пътят
и е тежък товара…”
gabi-gabi
„Една сутрин се събудих напълно оздравял.” Такава е горе-долу последната реплика на онзи злополучен герой на Бото Щраус, след като дълго време бе боледувал раздялата си с неговата незаменима Ан. Проблемът е, че тя един ден внезапно го изоставила ...

И тя ти казва, че те обича;
и тя шепти ти с нежен глас;
и тя гали нежно косите ти;
но тя не може да е АЗ...
Не може сладко да ти се усмихва, ...

Премятам зрънцата, все по-безразлично,
на поредната нова броеница от срички.
Но и те не умеят да казват "обичам".
Солипсизмът навярно им пречи…
Горкичките. ...

БЕТИ
Медена роса разпръсква
вишневият цвят навън,
любими месец май
бодро утрото разсънва, ...

Обичай ме! Не ме разлюбвай!
Душата ми безсмъртна не погубвай!
За миг дори да спреш да ме обичаш,
сърцето ми на болката обричаш.
Заклевам те! Не ме разлюбвай! ...

на Брат ми Динко
Откъсва се листец зелен,
листец на цъфналата младост.
Дървото на живота, уморено,
отронва го без стон, без радост ...

„Звезден” коктейл
В хотели луксозни,
с парцалки помпозни
придава фасони „елитът” познат.
Ухилил се мазно, ...

Ноктюрно
Сбогувам се със тебе,
лято.
Тази вечер ми тежи…
Водката ...

То е, което никога не стига.
То е, с което вечно се оправдаваме.
Да избягаме мъчим се, но ни настига.
В крак с него трябва да влезем, за да успяваме.
За още от него всеки се моли, ...

- Жената – приятелят ми Благовест повдигна очилата си, отпи голяма глътка силно кафе, и продължи. - Ех, жената. Можеш ли да си представиш в колко поеми е възпята?
- Не водя точна статистика – мъдро отбелязах, облягайки се назад в меката прегръдка на фотьойла. – Предчувствам обаче, че и ти имаш да ка ...

На Галина Вълчева
"Жени и вино, вино и жени" -
не всеки избор неприлично лош е.
Но и животът гасне в съсипни:
да вдигнеш дом. А после - живи мощи. ...

Есента пуста е и кална.
А студът донесе много дъжд
и щом на земята падна,
намокри таз умряла пръст.
И тревите, и дърветата, и хората ...

Не е веднъж животът - мъж пиян,
чертаел криви улици по скулите
на майка ми, която не виня,
че не опита да завърже думите,
които тичат все след моя ден. ...

Отново дъжд навън вали...
Събужда старите ни спомени,
дълбоко в сърцата ни заспали.
А как наивно е да мислим, че
сме ги забравили отдавна! ...

Сърце
Защо си толкоз лошо с мене, о, сърце,
защо си тъй жестоко, толкоз хладно,
дали защото си на две,
затуй ли ме наказваш постоянно? ...

Няма значение в колко часа залязва слънцето, ни разумът, защото той може да остане буден (и обикновено остава, макар да се заблуждаваме в обратното), но той – разумът, може да бъде гълъбче бяло, кацнало високо, високо на улея на сетивното, с разрошена от топъл вятър перушина, сладко напявайки с плът ...

Стая със спомени, стени от очи,
вперени в моето утро...
След сън, ненамерил твои следи,
наяве е още по-трудно...
Беляза косите ми - ...

Тази сутрин
две врабчета се гониха –
скачаха от клон на клон,
все едно си играеха.
Щурееха безгрижно… ...

Рейнах се в облак с желания слепи,
вейна ме вятър с къдрици от плам...
Грейна в очите ти радостно цвете,
капка пропука в зеница геран.
Думи побегнаха - някак ненужни ...

Улица, пълна с хора, тротоари със забързани лица.
Сред тях аз търся твоето, ослушвам се за твоя глас.
Не виждам никого, не чувам нищо.
Улицата е пълна, аз блуждая в нея.
С кого се разминавам ми е безразлично, ...

При всяка наша среща тръпна аз,
знаейки, че ще те видя в този час.
Че да могат погледите да се срещнат,
с обич те да си прошепнат нещо.
В очите ти усещам топлина, ...

БАЩИН ДОМ
Бащин дом, милувка нежна,
в спомен скъп аз нося вред -
"Малка спретната къщурка,
с две липи отпред." ...

лятното чувство
за тиха еуфория
тичаща по плажа
и под краката ù
на пясък раздробени ...

Д И Л Е М А
Безкрайно откровена с тебе бях
във всеки миг, откакто те познавам.
Дали с това те отегчих
или пък себе си аз заблуждавам? ...