Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
388.3K resultados
В кое време?
🇧🇬
В кое време?
(есе)
Рядко не питам за нещо душата си, мисля даже, че съм ù втръснала. Но понякога и тя си казва думата, без да съм я попитала.
И днес така се получи...
Чета за живота, ...
Създаването на КВТС и... други истории
Годините си минаваха, а Ирак продължаваше да бъде огромна строителна площадка, при това без да изпитва някакви финансови затруднения.
Но поради войната с Иран бяха прекъснати всякакви директни доставки по вода до Ирак. Пристанищата Басра и Ум Каср бяха извадени ...
вдъхновено от: tanyavd (Татяна Борисова) Пламъкът на моя вътрешен стремеж
Когато спечелиш - си истински слаб,
изгубиш ли - силата влачиш:
разчупваш във мислите къшей корав
и падащо-ставащо крачиш... ...
Побягнала към нищото те търся,
протягам пръсти в хладната мъгла,
откривам лъч, но толкова премръзнал,
че няма да дочака пролетта.
И бягам с вяра, търся те в реката, ...
Апостолът за родината ни се пожертва
пребродил пътищата ù без миг покой
и казвал че Единството ще ни потрябва
но не могъл да види отзива свой
Родината му днес е свободна ...
Тъмно е, сиво и пусто,
когато скоро не съм те видяла.
Мрачно и тъжно се чувствам,
а летя, след като близо до теб съм стояла.
Скоро пак при теб ще се намирам, ...
От любов към платената любов
Онова лято работех в залата с покермашините, тъмна зала, без прозорци и никакви часовници, доста добре посещавана през деня, когато съвестта на комарджиите спи и по-слабо нощем, когато падне летният мрак. Спомням си за тези дни. Когато се случеше да няма клиенти, застава ...
Върнах се. Посмях да превърна бягството
в обратно кротко ходене към скованите ти
рамена, питащи защо си тръгнах.
Уплаших се от крещящото "обичам те",
защото никога преди не бях го чувала. ...
Животът ми лети всеки ден, минава вече като час. Спомените ми избледняват все повече с годините, умъртвяват в съзнанието ми лика на един човек, който никога не бих искала да забравя. Но лицето му е бяло петно в съзнанието ми, а душата му отдавна е далече. А толкова бих искала да го видя да чуя гласа ...
Спомням си онзи момент на миналото горещо лято. Цял ден изпиваше ни жега, но вечерта като освободител дойде дъждът - топъл, свеж. Приспивна песен ми пееше, а на сутринта си бе отишъл, като неверен любовник. Станах, кафе си направих. Ароматът на кафето изостряше сетивата ми. Седнах на прозореца, къде ...
Усещам – вятърът разбива лицето ми,
смразява душата, сковава сърцето ми.
Призрачни спомени около мен се въртят,
„Предай се!” ми шепнат и надолу да летя.
Така съм високо, а съм толкова ниско. ...
И останах отново сама... След всичко, преживяно с теб, след всички моменти само и единствено с теб... Несъвършения, на който много хора гледат с насмешка, с лошо око, дори с презрение. Онзи, когото мнозина не познават, но когато мине покрай мен, настръхвам цялата.
Беше ли любов? Не знам. За мен беше ...
Сутрин нежно вълните целуват брега,
да събудят от изтока слънцето.
То проблясва под сноп светлина
и избухва аленеещо над морето.
Плуват лодки и хвърлили мрежите, ...
Моята мила родина
се е превърнала в свинска кочина.
Станишев, Петков, Овчаров крадат от Европейските фондове
без да се замислят за хората от обикновените родове.
Но ето, появи се Бойко пожарникаря, ...
Магазинът за втора употреба "Креа" бе разположен на широка и удобна улица с изглед към кметството, в близост до подземен гараж, който клошарите използваха за писоар и отдушник на низки страсти. Вътре дрехите бяха наблъскани като шишенца в провинциална аптека, по цветове и възрасти, по калибър и нюан ...
Прекрасен беше този град, където неусетно отлетяха най-хубавите години от съвместния им живот.
Не беше трудно за тях, селските чеда, да свикнат с новата среда, да тръгнат в крак с ритъма на градския живот, да се гмурнат в морето от хора, прииждащо на талази , заляло улици и площади, особено през лет ...
- Тъмно е! Промълви градинското джудже на спуканата пластмасова лейка.
Отвън бе паднал сребърно перлен здрач. Студът бе изковал своя аплик около бледото и подпухнало лице на луната. Тя бавно тътреше старите си пробити чехли по билото на дълбоко спящата отсрещна планина. Утрото се струваше толкова да ...