Станах студена и безчувствена,
превърнах се в това, което мразех!
Станах повърхностна и изкуствена,
сърцето си от това не опазих!
Вече ничии чувства не зачитам ...

Твоята обич била е безумие на моето сърце,
Някаква несподелена лудост, заради която
фалшива е била усмивката на моето лице,
като в приказките - имало едно време, когато...
Сезоните идват и отминават, ...

Остави ме, незнайнико,
не обричай нощта,
с твоя дъх и стенание,
с тази гузна душа.
Зад прозорците тъмни ...

В омагьосания кръговрат на дните се въртим,
унесени от тъжен ритъм.
Различни чувства в себе си таим,
не знаем да се пазим или да горим.
Понякога устремено крачим все напред, ...

Аз съм зодия "Везни" -
претеглям, преценявам,
доверието си сляпо не давам...
Ти си истински "Лъв" -
искаш винаги да си пръв. ...

Сесил
Спуснах се през тясната пясъчна дупка, последвана от жената, която ме бе носила в утробата си. И то само за кратко време, в един друг свят, който аз не познавах. Не бях сигурна дали можеше да ни помогне, след като установих, че част от нея липсваше. Но таях надежди, защото бе запазила силата с ...

Изрязах Го.
Изтръгнах щипките Му.
Преди време.
Днес не е
мястото Му празно, ...

История
Дните се вливат в годините -
неспирна река,
отнася ги вечното време.
Вятърът, сменящ ...

Навън е дъжд от цели сто лета
и сто лета земята няма дъно.
Водата ураганно връхлетя
и плът, и сетива до край опъна.
Затвори ни, усука ни във сноп. ...

Една любима моя песен, която в оригинал е на Александър Розенбаум.

Потънали в скодоумие
и повсъвместна суета,
забравяме за туй най-ценно
дарование, наречено човешка доброта.
Защото претеглено на везните ...

Тишината ми с белия лист
е без линии,
чисто бяла, мълчана тъга.
Не докоснат с перо,
а със скъсана струна ...

Историята ни, в обувките на пролетта,
тътрузи токчета като пияна блудница.
Една невзрачна е и хлипа жалка под дъжда
с лилавите очи на ронещи се люляци.
Забравила е теб във някой тъпкан с хора бар, ...

“За буквите” и политиката
Историци и литератори са изписали доста мастило по въпроса кой е автор на прочутото старобългарско произведение “За буквите”. Аз съм историк и литератор само на любителски начала, но без колебание ще ви кажа: “За буквите” може да е написано само от цар Симеон Велики. Първо: ...

Ще посрещам зората
и ще тичам в полето,
ще откъсвам цветя
и ще дишам небето.
Ще рисувам дъга, ...

В кутия с форма на сърце
заключих всички болки и тъги
и пожълтяла снимка с твоето лице,
която някога ти ми подари.
И хиляди измачкани листи, ...

ПЛАЧЕШ ЛИ, ЛЮБОВ?
Плачеш ли, Любов?
Нима си тъжна?!
Ти, която раняваш сърца?
Ти, която си безмилостно жестока? ...

Влизам... Оставям вратата отключена.
Хвърлям палтото и нахълтвам с обувките.
Късно е вече да бъда научена,
късно е да използвам преструвките...
Уморих се да бъда облечена! ...

Хора
Виждам хора в шарките на плочките
и между листата на дърветата;
виждам им лицата и във точките,
бляскащи по тъмно по небетата. ...

ДА ЧАКАШ
Закъсняла ли съм, или подраних?
Май навреме се родих,
а дълго, дълго чаках,
та и закъснях затуй... ...

2 глава
Рик Летърман се събуди, облян в пот. За пореден път този кошмар не му позволяваше да си поеме дъх. Чаршафите бяха полепнали по него и събрани на куп. Рик погледна аналоговия часовник. 3:30 часа. Както обикновено-помисли си той. Нямаше смисъл да се опитва да заспи отново. Знаеше, че нямаше см ...

Празна стая, следи по стената
от рамки и гвоздеи - счупени мисли,
няма минало; с призрачно тяло
се бори за спомен едно огледало.
"Спирка на времето" - шепне душата, ...

Не те обичам с такава любов
да ми обърне света наобратно...
Да се събудя без тебе отново,
да се намразя и да затръшна вратата,
да крия от целия свят, че съм твоя ...

Сам със себе си
тишина голяма
сам във себе си
по-прекрасно няма
Завинаги си сам ...

"И събирам, раздавам, дори не броя
своите срещи в града милионен.
Аз вървя, за да търся в теб любовта,
любовта, без която не можем..."
Сърцето ти ...

Бял лист - пустиня,
буквите като мираж;
думите са кладенци сухи,
а стиховете - оазис сред дюните...

Страх ме е, ако любовта
си отиде, аз да не мога
да отпусна доверчиво глава,
да изгарям на очите ти в огъня...
Или да не мога, свела очи, ...

какво са
300 километра
за страстта
невидими ръце
на мисълта ...

Тогава аз бях цвете, напъпило през пролетта.
Под слънцето растящо, обляно в светлина.
На топъл дъжд се радвах, но и тежки бури преживях.
Танцувах често с вятъра, но и изтръгната от него бях.
Едвам бях разцъфтяла и исках дълго да крася света. ...

Аз съм тихо пристанище.
Ела!
Можеш да се връщаш
след тежки поражения,
след корабокрушения ...

Аз се плискам в мига като в бурно море,
уморена от диви прибои
и се моля - духът ми дано разбере
и изпрати ме в пристан спокоен.
Но бушува водата, не мисли да спре ...

Спи народът, в тая скрап положен.
Мълчи и търпи - хомота му е наложен.
Хайде, хора, събудете се - да се обединим.
Бъдещето сме ний, а младите хора само спим.
Обедини се, народе, стига мрънка. ...

Ще се разлистят дърветата, ще разцъфтят.
Ще дойдат птичките в гнездото си.
Ще чуеш ли как малките ще зачуруликат?
Уханието на зюмбюлите ще сетиш ли?
Ще бъдем всички ние като птиците, ...

И нещо тихо шумoли,
по пода провлачват се воали
и тежки рокли, с кринолин,
по стълби, полунощие застлали...
И тихи стъпки, коридор из коридор, ...

Някой ден
Изгарящата нежност в очите ти,
по-гореща от пламъците на страстта,
тя е виновницата за белезите по врата ми,
онези сладки белези, припомнящи ми за слабостта. ...