Признавам ти умението да мразиш всички бурени. Да ги късаш и хвърляш завяхващи зад гърба си. Признавам ти и силата, и безразличието, и независимостта, с която диво гледаш от високо. Признат по много показатели си. Обаче с целия си интелект си пак глупак. Нямаш усет към цветята и невинността... Късаш ...

Живот ни се дава,
любов ни се случва:
какво с тях да правим
къде да научим?
Ти толкова даде! ...

Тръгваш си.
Поглеждаш ме.
Не ме гледай.
Няма да те спра.
Усмихваш се. ...

Не бях аз, друга бе
тази, дето го обичаше.
Която устни му целуваше,
на думи му вярваше
и в любов му се вричаше. ...

Със слънцето по хълмове ще бягам
За да те стигна ръцете ще протягам
С вятъра през клоните ще тичам
И името ти силно ще изричам
С водата ще тека в реките ...

Баба разказва за вещица зла -
била беззъба и много проклета,
нощем летяла на стара метла,
сутрин закусвала с малки момчета.
После ме плаши с триглава ламя - ...

Пиано зазвучава в мрака...
... чувството е самота...
Кухо тяло,
празнота в очите
и мислите са тъй обречени... ...

Сърцето
В сърцето ми се ражда всяка болка,
всяка моя радост и тъга,
чувствата ми приютява като в люлка
и как, кажете ми, да го щадя? ...

Небето е забравило да плаче -
откраднали му всичките сълзи.
Издирвали виновните, обаче,
оказва се, че нямало следи.
И слънцето не може да изгрее - ...

Лунна завист
Ако луната тази нощ изгрее
и започне да бледнее
от завист ще се случи
на тъмно любовта ми да заключи. ...

Не твоето лице сега ме буди,
макар че лягам си със него,
във тънки очертания се губя,
на думи, подредени във кортеж.
И раждам се в изящно слово, ...

ПРО ЙОГОВ
Владимир Высоцкий
Чем славится индийская культура?
Вот, скажем, Шива - многорук, клыкаст.
Еще артиста знаем, Радж Капура, ...

Студеният ум, с точен скалпел в костеливите си пръсти, достигна сърцето. То трябваше да затупти. Прецизно завърши операцията и зачака... Вече губеше надежда, когато в залата, незнайно как, се промъкна детенцето на пациента. То погали челото на татко си и го целуна по бузата. О, чудо - сърцето затупт ...

Губя очертания.
Съзнателно ги губя.
Цял живот съм го търсил-
да загубя грешните очертания
и да стигна до дъното ...

Получих всичко, дето пожелах.
Докосвания. И целувки, и страдания.
Получих порции от болка и от смях
с най-искрено фалшиви пожелания.
Утеха в мрака подариха ми дори, ...

Унасям се... Заспивам... И талазите
на моя гняв въздъхват примирено.
Денят зад мене - недовършен разказ,
като сюжет е още на парченца...
Вратите на Морфеевото царство ...

Луната тихо ми шепти.
Къде си днес, любими?
При мене се върни!
Бъди отново мой и аз ще бъда твоя.
Ще бъдем ти и аз, ще бъда само твоя. ...

По-уродливо и по-страшно е
от отрязани гърди на кърмачка,
а го посях в дланта си,
протягайки ръка към приятел.
Толкова сама ли искаше да бъда?

Делфини край Азорските острови
ІІ
%
Липсва ти делфинът, казваш... Че защо? Виж колко ти е подреден домът сега, беше ти омръзнало да гледаш разхвърлени по паркета чорапи! Утре, като замине и синчето, ще стане още по-лесно! Никакво разсейване повече, пълно отдаване на борбата със световната икономичес ...

Тази нощ пак те сънувах. Когато се събудих, се натъжих, че е било само сън. За съжаление, някой неща се случват само в сънищата. Беше като една сбъдната мечта за мен. Аз плаках, признах ти всичко - нещо, което желая толкова много, но нямам сили да направя. Признах ти колко много ми липсваш и как съм ...

Бe нечия,
сега e другата,
излишна до припадък.
Бе любена,
сега е другата, в остатък. ...

Кокори се широко прозорецът ми,
в тъжна утринна песен потрепва.
По него залепвам и плъзгам ръцете си,
него бълнували в настръхнала прегръдка...
А той навярно дълго седял е там, ...

И докато лежа така, втренчен и сам, се опитвам да открия причината за болестта, празната стая и глада. Връщам се отново и отново в моето “преди”, припомням си думите – собствени и чужди, а действията се опитвам да забравя.
Луна няма, само тъжна улична лампа прегръща в ледена светлина мартенското нас ...