СТАРИЯТ СЕЛСКИ ДВОР
Човешки крак не беше стъпвал по тези места. Само зайци, змии, птици разни, а понякога и по едри диви животни минаваха по ливадата, осеяна с цветя и разни треви, чийто качества никой тогава не познаваше още. Нежният синчец, дребната незабравка, кърпикожухчето, дивата мента и маточ ...

На С.
Мраморен гроб е сърцето ми,
пробито от кървав кинжал.
Ръждиви сълзи по лицето ми
се сливат със грешната кал. ...

Безмълвие - мъка - раздяла
полет- тъга - самота
приземяване - миг - покой
и отново - празнота - празнота
празнота - ...

Луната се разсмя: какво безбожие!
Полуглупаци, с имена,
полупреживят полуистини
за вехти и за бъдни времена.
Апостоли играят, път проправят ...

Ще помня погледа ти тъжен,
изпълнен със догадки.
Липсваш ми, бавно ще изричам,
притихнала във тъмината на нощта.
Ще бягам от реалността жестока ...

Реквием за събуждане
В края на лятото събирам лъчи
и залези нощни във музика.
Тебе търся, море от сълзи,
вплетена обич от чувства. ...

Моят сън
Вечер щом луната яви се
и само мракът остане в нощта,
аз мечтая, аз започвам да копнея.
Щом застигне ме сънят дълбок, ...

1. Усмивката ти зърнах, Натали,
край Кремъл - на Червения площад.
И от тогава Ma chere, et Dieu,
се чувствам непокорен, смел и млад.
И от тогава Ma chere, et Dieu, ...

Тази стомна е стара и пълна с отминали дни.
И тежи във ръцете ми. Носих я много години.
В тази стомна очукана всъщност водата горчи,
там сълзите разяждат с годините някак си глината.
Аз не знаех това. Но я носех и в жега, и в студ. ...

ИЗГРЯВАЩ ЛОТОС
Отвъд прага на нощта сред рояк от гласове,
в промеждутъка от безмълвни часове,
лунен сърп, скрит в косите, бавно се унася,
изгряващ лотос над небето вятърът разнася. ...

Сърцето му препускаше ускорено. Силите бяха на предела, а доверието - изгубено във времето. Всичко бе на ръка разстояние, но и точно толкова далече. Само трябваше да се протегне и да вземе вечността.
Толкова силно тичаше, че забрави часа, когато остави всичко и излетя през вратата. Вятърът преминава ...

Размисли за живота и смъртта
на Дора
Аз виждам – времето рисува по лицето ми,
следи оставя всеки минал ден;
носталгия се стеле по сърцето ми ...

Изтегли оригинала -->
Изтегли ремикса -->

Завръща се
синът ми –
магията Аляска
оставя като сън
във бяла нощ, ...

Colours of the wind - Цветовете на вятъра /от "Pocahontas"/
Бездушна твар за тебе е земята
и всеки бряг ти мислиш тук за твой,
но знай, че всяка птичка и тревичка
носи дух неповторим и само свой. ...

Какво от туй, че той е грозен,
щом някъде под грозотата
се крие прелестта, която
оттатък видимото виждам...
Той бе акцентът на живота, ...

Аз вече ще живея на инат.
И с всеки ден неспирно ще воювам.
Ще предизвиквам този смръщен свят.
Насила обич няма да купувам.
Ще се заслушвам в бързата река, ...

Нечувана песен
под свода небесен,
мирът ни чудесен -
от звук е разтресен!
Разюздана дама ...

Как ми се иска да срещна:
обич, която не задушава,
приятелство, което остава завинаги,
вярност, която не е привидна,
любов, която е по-силна от всичко, ...

(По Владислав Евсеев)
Ти пристигна – с последните
сиви, мрачни, зли дъждове.
Аз пък, спомена сложих разсеяно
на гърдите си, вместо твойте ръце. ...

С вързани очи напред пристъпих,
не усетих пътят ми кога е свършил.
Кой по мене камъка ще хвърли...
крилата който вчера ми прекърши.
Понесох се във тъмното... на сляпо. ...

Дните малко по малко отминават,
ала спомените трудно се заличават.
Спомени за човек изстрадал и изнемощял,
човек от фалша пропищял.
Скита се из дебрите на живота той, ...

От града до Шумково най-бързо се стига по шосето – дори да изпусна автобуса, все някой камион ще спре да ме качи. Има и друг път – по-дълъг, защото извива през гората нагоре, до къшлите и оттам се спуска плавно към селото. Някога е бил с макадамова настилка, от която не е останало много и сега е мек ...

Безжизнено-сковани,
сетивата ми сънуват
наскърбени небеса -
смразени чувства,
осъмнали облечени ...

Предварителният сондаж показа, че не е никак очевидно за какво става дума в стихото, затова го пускам като гатанка:
Гатанка
По твойте ръце,
принцесо любима,
по твойто лице ...

Лебнишките баби са от село Лебница до Сандански. Тринадесет на брой, но аз не знам защо искам да са петнадесет. Може би защото имат много глас. Даже така съм си ги кръстила. Петнайсетте лебнишки баби. Те ми са любимите народни певици. Автентичен фолклор. Без съпровод на музикален инструмент. Чисто п ...

Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден.
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...

Уморени мечти
Крием зад дебели стени
Уморени очи
Не заспиват сами
От умора боли ...

Там, до гордата ела,
една тъй мъничка пчела
сладкарничка отвори,
за нея всеки заговори.
Нали е много работлива, ...

Дойде есента с цялата си пъстрота и красота.
Дойде с нея и хладният вятър в душата ми,
в мислите, в мечтите...
Чувствам се на парчета отвътре,
приличам на пъзел, който някой трябва да подреди. ...

Днес ми стига
Ако Кармата
ми бе сестра,
бих помолил
да не ни разделя Тя! ...

Пукнати надежди
пак ли са мечтите ни?
Недокоснат бряг...
Незавършено излитане...
Толкова въпроси в ...