Колко от нас могат да се похвалят с добре написан и подписан психологически договор при постъпването им на работа, съдържащ всички правила и очаквания на двете страни? Обикновено това е нещо, за което изобщо не се говори – за взаимните очаквания на работника и работодателя един към друг и „за основа ...

изгубен
черно-бял студ
съм
навън
пепелен дим ...

Марк Златомиров
Плейнхилс
Епизод 1
Наблюдателите отвъд Мрака
Джон Дийдс (John Deeds) напоследък обичаше да напуска последен своята банка. Това според него вдъхваше респект сред служителите му. Сравняваше го с кораб, като казваше през усмивка, че капитанът винаги напуска последен. Подчинените му не х ...

Безшумно се стопяват опустели
ръцете на луната, като нежност;
през восъчната нощ разляла вени,
в които циркулира неизбежност.
Луната всеки ден вали сама. ...

Сърцето ми препуска бясно по асфалта на помръкващите улици и булеварди. Усещам го как разкъсва дрехите ми и изкача от гърдите ми, удряйки се във волана, стиснат до болка от напрежение. Вятърът си играе с косите ми, разпилявайки ги на всички посоки, музиката вибрира по седалката ми, димът от цигарата ...

Приказно ухание се рее
с плавност из наситено зелената трева –
теменуги, люляци и лайка.
Отразена пурпурно-златиста свобода.
И мъхове, и гъби зеленеят, ...

Отпивай радостта
бавно,
на гладно,
глътка по глътка…
Не питай ...

На пръсти се броят звездите вечер,
откакто си отиде с любовта.
Сърцето ми сега е просто сметище,
погребало живота и смъртта.
Но свикнах. С тъмнината си говоря ...

Твърде рядко, за съжаление, си даваме сметка, че сме участници в чудо - чудото, наречено "живот"! Приемаме го за даденост, а всъщност не е. Две неща са абсолютно сигурни за него - че е "заразна болест, предавана по полов път" и че "няма да се измънем живи от него"... А какво се случва в промеждутъка ...

В капки дъждовни
стаени
нечии стъпки
ронят се тихо
от облак бял ...

Лесно е да паднеш, но трудно е да се изправиш. Как да се изправиш? Можеш ли да се задържиш на повърхноста? Да!!! Никога не се отказвай!!! Ще се влача от болка и мъка, но никога няма да се предам! Вярваш или не - това е!
Чувствам, че ще се пръсна. Мога ей сега да се предам. Толкова е по-лесно! Казвам ...

ИСКАМ ДА МИ РОДИШ ДЕТЕ ...
_____________________________________________
Тръгнах си в момента,
във който усетих, че...
искам да ми родиш Дете. ...

Капчукът почуква на твоя прозорец.
Помита небето ранна зора.
Реката нещо сама си говори.
Лампа просветва.
Прихлопва врата. ...

Как искам в бъдещето да погледна,
и на всеки щастие да предрека.
Как искам светът да е красив
окъпан от пролетен дъжд
посипан с милиарди звезди, ...

Ето ги! Сълзите й най-накрая потичат. Тя вече дори не се опитва да ги спре - знае, че просто не би могла. Те се търкулват като бурна река по нежните й бузи и оставят след себе си диря - духовна рана, която никога не заздравява. Погледът й се замрежва. В празната бяла стая е светло, но тя не вижда св ...

Сара беше най-добрият брокер на недвижими имоти в града. Едва 30-годишна, тя управляваше една от най-големите агенции в Манхатън. Не обичаше да задава въпроси, а само си вършеше работата. Това бе нейната страст и мечта.
Сама си беше шеф и сама определяше работното си време. Изцяло отдадена на работа ...

Обичам те… до смърт
Сърцето в шепа червеи са свили.
Безсилен под разплакани цветя,
лежа в кошмар с подземни сили-
подтиснат дишам делнична мъгла. ...

Слънцето закачливо скача през пердетата и влиза в стаята. С Утрото си играят на криеница. Всеки бърза да се скрие. Нежен лъч погалва ме по бузата и ме приканва в играта.
Всеки ден влизам в тази игра. Кога с усмивка, кога с тъга, но играта продължава. И Утрото тича, и Слънцето, но все още не са откри ...

По влажните улици се чува тропотът на безброй стъпала,
а морският бриз отмества косата от лицата.
Те са студени - запленени в самотата.
И колите обезпокояват със своя вой на клаксони.
Оставят само мръсна диря и продължават забързани, ...

хубаво е че вали
и по стените на къщите остават само погледи
в които червилото ми е
следата която рисува първото сигурно нещо
и ...

Отварям си очите – виждам теб,
сърцето ми със твоето тупти,
за моята душа си хлеб,
животът ми е в твоите очи.
Усмивката ти пак по мен се стеле, ...

Беше тук - сега те няма.
Дали не ми се привидя,
дали не бе игра на светлината
със срамежливата тъма?
С очи потърсих те в мрака. ...

Спомен
Споменът за тебе отминава.
Времето не спира да тече.
Любовта бушува в мен,
а пък погледът ти е студен. ...

Ако денят ти от скука сивее
и чувство красиво в душата не пее,
ако си мрачен и гневен, човече,
и всички мечти си прогонил далече,
ако запее синигерче диво, ...

Семейна хармония
Отмива душът монотонно
натрапените страстни ласки.
Вода гореща с лъх приятен
разтваря ги във мръсна пяна. ...

Подпряла гръб на стената,
тя още продължава да чака.
Бавно обгръща я мракът,
дъждът даже тихо заплака…
Дори брезата клони навежда - ...

МОЕ ДЕТЕ
Очите ти плачат или се усмихват,
очите ти молят или се гневят,
в очите ти светлината е стихнала,
в очите ти, мое дете, е светa. ...

Когато ме обичаше, туптеше сърцето ми,
когато ме мразеше, се лееха сълзите ми,
когато ме искаше, изтръпваше тялото ми,
когато те нямаше, полудяваха сетивата ми,
когато плачеше сърцето ми, се смееха очите ми. ...

СЕГА
Дни наред плаках аз,
търсих сили да се справя!
Дни наред, час по час
исках станалото да забравя! ...

Koгато вчера с теб се запознахме
и на едно легло заедно си легнахме,
тогава ти ми казваше едно -
колко съм красива и колко съм добра.
Но от тогава дни минаха ...

Трябва ли отново да избягам,
за да се върна?
Трябва ли отново себе си да загърбя,
за да мога силно да те прегърна?
Ти не знаеш ... ...

Сред амфитеатъра
седнал е Малкият принц,
поглежда звездите,
а после - към нямата сцена.
Ще минат години, ...

Прегрешение
Във вярност на другата се вричаш,
ала при мен търсиш любовта!
На моя праг съмненията си събличаш
и влизаш гол през задната врата. ...

Стоп! И лентата филмова послушно се спира.
На момента, на дъха, на целувката!
Безконечна реклама скорост набира,
ще ú повярвам… (или тя ще ми повярва в преструвката)
А пък кадърът бе абсолютен, върховен, жесток! ...

Елите със тъмни качулки
в среднощното аутодафе
изригват звезди и светулки,
а ние си пием кафе.
Високо нагоре балканът ...

Сипе пясъчна
река
Времето.
Няма бряг
а просто Вечност... ...

Колко е красива
нашата Гора!
Трепкаща и жива
Майчица добра.
В пролет зеленее, ...

Тишина!... Тишина!... Тишина!
В тишината пропадна душата.
Във нощта съм сама и така
превъзмогвам, уж, теб и тъгата!
Навън... странен сън и боли... ...