Просто обично
Жадувам твоето лице,
да го обсипя с целувки ситни,
и да докосна нежно с ръце
трапчинките тъй свидни. ...

Разцъфна цвете в гърдите
Листенцата докоснаха мечтите
Полетяха към очите
Потръпнаха от нежност цветовете
Сякаш се събраха световете ...

Отворената книга, в нея скритите глави.
Окото, без да мига, търси техните врати.
Не успяло да намери то своите мечти,
стичат се по него само кървави сълзи.
Капят върху страниците, вече пожълтели. ...

Хищно слънце
Езиците му жадно обгориха
последната, студена тъмнина
и падналата синя тишина -
прегърнаха зловещо и изпиха... ...

В Република Мозамбик чудесата са много, но две от тях поразяват: царството на дивите животни в резервата "Горонгоза" и хидровъзела "Кабора баса", построен на река Замбези.
След язовир "Масанджир", програмата на групата ни от енергетици включва посещение на един от най-големите язовири с водно-електр ...

Тази нощ и звездите заспаха...
В онзи кош от лозина,
който дядо ми беше направил,
за да спя щастлива,
в своето детство... ...

Приятелко моя, машинке добра,
когато сърцето ми лудо тупти
под пръстите мои подскачаш, трептиш...
и все благи думи редиш ли, редиш...
Когато сърцето ми от болка се свива ...

Звуци на нощта... Започва в клуб с нахъсващ ритъм, завършва насаме с елегантни акустични китари.

Тя е моята дива череша.
И какво, че косите белеят,
аз боята размазвам и реша,
а ръцете ѝ мене копнеят.
Тя е същото светло момиче, ...

Февруарското слънце над света заблестя
и сред храстите първи дренът разцъфтя.
И веднàга решиха със присмех едни:
- Иска пръв да узрее, преди летните дни!
А пък други му кàзаха с злост неприкрита: ...

"Ръката ти, протегната за сбогом,
е дълга километри...
И никога не ще я стигна аз..."
Иван Пейчев
Душите ни ...

НА СИНА МИ
Дано разбереш, мили сине,
завета, що днес ти оставям.
Навред, от където преминеш,
да жънеш успехи и слава, ...

На протрития праг от случайни следи,
ти внезапно пристигна - частичка от лято.
И така те запомних – с боси нозе,
загорели от дългото скитане.
Всички тайни прозорци отвори за мен, ...

Все едно беше на съд.
Вперени погледи, разпит от до, никаква подкрепа. Типично за семейната маса. За какво бил похарчил парите? Защо бил излязъл с десет лева, а бил се върнал с нищо?
Мълчанието не му помагаше, да. Но истината не би помогнала никак. А и не би променила последствията. Нямаше да получи ...

Поредно
Да политам със крила на птица
не е в моя стил.
Нямам зрението на орлите,
с поезията съм на Ви. ...

По дрехите посрещат…
В един прекрасен слънчев ден
дошъл съм на света разплакан,
че смокинга ми бил сменен
със памперс някакъв нацапан. ...

Нощта и вятърът във клоните танцуват
под музиката от капчуците!...
О, Фейо на нощта!...
Успокой ранените души и дай ни сили!...
За да посрещнем утрото с надежда!...

Kогато забиваш нож, гледай да е до край,
забиваш го и убиваш някого, знай,
но рана ще остане и ще зарасне,
докато от думата раната ще прерасне.
Колко много криех, за да сте добре, ...

Рондел
На В. Ж.
За жената по време на сесия
се превръща в далечна мечта
епилаторът. Става нощта ...

" Голото ми тяло заслужава само този,
който е видял голата ми душа!"
Ч. Чаплин
Поиска ме гола... и аз се съблякох...
От себе си махнах тайния страх, ...

На П
С трепет включвам всеки ден компютъра
и пощата отварям развълнувано.
С едничка мисъл във главата –
ще видя ли там името познато. ...

Дали лудостта търпи обхвати, или не, това е достояние само и единствено на Провидението. Безспорен, обаче, е фактът, че тя витае като безмълвен гост из въздуха, който всеки ден полива с имагинерна мощ посърналите ни от вина и изтощение аутсайдерски дробове. Истината е, че лудостта винаги е била редо ...

Целувка на риск.
Разсъблечена болка
до спомен пиян...
...
Под сянка-съвест ...

Обичам те, това е положението!
Свиквай и стига ми разваля настроението.
Не съм те вързала за мен и можеш да си тръгнеш винаги.
Не искам нищичко от теб,
спри с цупенето си веднъж завинаги! ...

Аз съм...
Аз съм странно северно сияние -
лилава и синя светлина,
аз съм мисъл с кратко съдържание -
жарко слънце със крила. ...

Кажи ми го! Кажи ми го на глас -
не притискай в себе си това тръпчиво чувство,
със позабравения вкус и на лимон, и шоколад.
Извикай го силно! Дори и другите да чуят...
Кажи ми го! Кажи ми го на глас – ...

Вчера с теб се запознах
и цял ден с теб бях,
и за първи път с теб спах,
и много лудях!
Но на сутринта, ...

Денят се търкулна като кълбо прежда. Смрачи се. По небето полазиха облаци. Каруцата се поклащаше в глухото дъждовно поле. Трепетликите клюмаха. Като безнадежност, под колелата летяха кални пръски. Чичо Евтим замахна припряно над кончето. Бързаше да превари слънцето, преди небето да го похлупи. След ...

През живота си съм имал много любовници. Но нито една не беше като Мадлен.
Още помня тежкия ù аромат, полепнал по вътрешността на ноздрите ми в крайпътните хотелски стаи. Помня как палех цигара след цигара с единствената мисъл цигареният дим да изличи миризмата ù от дрехите ми. Помня как исках да из ...