Мечтата гали
миглите на спомена
и тихо плаче...
Спи истината
до лъжа разголена. ...

Аз искам да се върна в безгрижното си детство,
да полетя като пеперуда над света
от приказки, игри и песни... и с необяснимото вълшебство
да потъна във забрава така до сутринта.
Море от спомени връхлита ме. ...

Във двореца на своите чувства
пак се връщам, избягал от плен,
и се питам дали да възкръсна
и да вярвам в копнеж нероден?
Знам, пресичах все чужди пътеки, ...

Един акорд от тишина,
един акорд могъщ и мрачен
... във мене тишината плаче.

Полита щастието и гони сълзата,
яхнало вятъра, препуска в нощта,
за да я изтрие от лицето на жената
и тя да пребъде в очи небеса.
Като Вечерница, която нежно в мрака ...

Щом гониш черния монах
сред нощ, обгърната в мъгли,
на гения си с поглед плах
не се отдавай ти. Поспри
тоз огън силен и жесток, ...

Горе, в студената каменна кула
на древния замък, до тлеещ мангал,
дълбоко замислен седи побелял
стар алхимик. Тихо шепне си: „Чу ли
молбата ми страстна, о ти, Азазел, ...

Нарисувай ми тяло, за да не се чувствам безплътна.
Нарисувай ми крака, за да стигна до теб.
Нарисувай ми ръце, за да те прегърна...
Нарисувай ми глава, за да мисля за теб.
Нарисувай ми очи, за да те видя. ...

Все те търсех, очаквах, жадувах,
все си мислех, че чудо ще стане,
все те молех и все те бленувах,
но не се върна ти при мен, мамо.
Все пронизваше вътре във мене ...

Съдбата попита ме вчера:
"Избери - ще обичаш
или ще те обичат?"
И ето, сега ще избирам.
Няма монета с две лица... ...

Изпращам ти заглъхващо мълчание,
един безкраен ред от многоточия.
Прости, но се разпуквам от страдание,
залепнало по минали животи.
А думите, зад всички очертания, ...

На разходка
Баба ми облече
новото елече.
Грабнах малкото си мече,
взех и новата си топка ...

Мечти
На двадесет и шест когато си,
животът ти е тъй прекрасен,
като в един огромен океан,
събрани са мечтите твои. ...

На единия край на поляната беше къщичката на Мецана, а на другия - дървото. На него си бяха направили кошер пчеличките. Не закачаха никого, а и никой не ги закачаше.
Мецана казваше на малкото си мече:
- Играй пред къщичката ни. Не ходи към дървото. Не се качвай по него. Пчелите жилят. Много боли.
- ...

ЕДИНИЦА
Ако си малка единица
сред чифтове числа и бройки,
защо да тръгваш с единица,
с която да си пишеш двойка? ...

Беше облачна и безлунна нощ, Но Щен Вълк се бе усамотил в ъгъла на кръчмата на Хо и гледаше през прозореца.
- Какво правиш? - примъкна се на неговата маса по някое време Път Ник.
- Взирам се в мрака - отговори вълкът, без да прекъсва заниманието си.
- Хъм - изсумтя човекът, поглеждайки и той за моме ...

Очите, душите ни да са на стража!
Да сме нащрек, понеже
още малко и ще ни кажат
точно какво е поезия.
Още малко и ще ни нахранят ...

КОГАТО ЗАВАЛИ ДЪЖДЪТ
Залезът втъка златни нишки в посребряващата коса на бригадира Захари. Потънал в мислите си, този път майсторът остана безразличен към красотата на гаснещия ден. “Момчетата ще ме разберат – си рече той. – От толкова време ги водя от обект на обект и не съм ги подвеждал, винаги до ...

Каква бе тая сила,
със която
разкъсахме езиците на мрака
и се родихме в огненото було?
Прераждане ли чакахме? ...

В сърцето музика звучи,
тъжни тонове проплаква.
Душата тихичко мълчи,
в умора потопила вяра.
Очи - потънали в мъгла ...

Моноспектакъл, а прочит за двама,
лиричен сюжет, ням монолог,
попрегърбена, стара, забравена драма,
мим, изиграл нечий тъжен живот.
Сцена самотна, прашни завеси, ...

Ето тръгва си лютата зима.
Февруари пък късо намига,
като клаксон изсвирва,
закъсняло със март да флиртува.
Няма шанс, аз подлагам му крак ...

Тази песен съм посветил на всички самотни стари хора. Тъжно е, но всички ни чака това, просто трябва да се подготвим достойно да го понесем.

- Сам съм… Други няма! -
С взор като небето, ясно-син
рече Дяконът. - Но как да няма?
Всички ние с теб сме до един.
Веят още преспи февруарски, ...

… с последните лъчи
на отмаляло Слънце
и мигове редя в нозете боси
да чакат в утрото да се завърнеш
… разплитам бавно оредели мисли ...

И скитам
По улиците на живота скитам
и търся теб отново да открия
като забравен, неочакван ритъм,
събудил във душата ми магия. ...

Стопли ме. Аз съм като мокра птица
с криле, пречупени от бурен дъжд.
Летях в нощта и падах. И звездица
към тебе път показа ми веднъж.
Не се плаши. Аз кротко ще се сгуша ...

Когато нощем звезди
изгреят на небето и
луната освети земята.
Тогава - когато потъна в
дълбините на съня. ...

Когато те видях гол,
сърцето ми подскочи,
но имах леко - зъбобол.
Ти беше пил навярно - малко,
а и "това" изглеждаше ми - жалко. ...

Не мога вече да пиша…
Нямам вдъхновение,
всичко в мене умря,
да, за щастие, още аз дишам,
но съм празна, студена, без сърце и душа. ...

Работливка
Румянка рано стана,
видя, че майка ù я няма.
Сети се тогаз
да разтреби тя завчас. ...

За Трактора, Картофа и още нещо
Внимание! Това не е художествено произведение или опит за самоирония. Това е вик (на автора) за помощ.
Отскоро свиря на грамофонната плоча на безработицата у нас. Тегаво и провлачено е!
Понеже сме в Евросъюза, акцизът на уискито скочи. Много! Вече не мога да си позвол ...

1.
В клетката цареше тишина – вечна тишина, която се усещаше като плътно покритие във въздуха. Тя объркваше още повече Янек в опитите му да отчита времето тук. Но още в началото разбра, че това е непосилна работа, тъй като светлината гаснеше внезапно и той напразно се ослушваше в мрака, търсейки няк ...

Когато давиш се в морето
и в теб препуска нечий вик,
усещаш пулса на сърцето
и виждаш топлия си лик...
Водата става толкоз тежка, ...

Нима много е да искам да обичам?
Нима безрасъдно е да се вричам?
Нима глупаво е след теб да тичам?
Нима... защото без тебе не мога да дишам.
Нима единствено моят прозорец свети в нощта? ...