В кутия от стъкло прибра ме цяла.
Затвори ме с капаче, за да не избягам.
А аз отвътре гледам онемяла, бяла
и мъничките си крила едва протягам.
Как я направи тази клетка огледална, ...

"Сам"
Без къща, без постеля,
скитникът без пес остава сам.
Хляб си отчупва насила,
слабостта първа яде без свян. ...

Толкова невинна, когато те срещнах...
Сега безнадеждно влюбена в теб и всичко твое.
Обичаше ме ти, обичах те и аз...
Беше такава обич между нас...
Сега всичко е различно... тръгна си ти... остави ...

Обгърнала тревожната си радост,
бяла и мечтателна умирам.
Пишещa съм, онемяла в празност -
сякаш от забравен нощен влак излизам.
Лекувам болките сподавени ...

"Трябва да се борим до капка кръв за Доброто и Любовта, приятелю! За сиянието на земята. Сърцето ми плаче, защото те обичам, човече. За теб ще се моля, за да бъде запазена земята. Да бъдат запазени цветята, които са спектърът на изгряващото Слънце. Ще се боря за леса, където дъхът на горска ягода, д ...

Един самотен, тъжен Принц
косите скубе си и плаче,
отказва срещи с Баронеса Прим,
Ивон избягала с Барон Невзрачен.
Поникнали са му рога, ...

Нищо не искам! Може би
малко любов, но онази,
която ти дава импулс да живееш
и сила да бъдеш Човек
в един Свят, изтъкан от омраза и завист, ...

Закъсняла изповед
Така и не посмях аз да се влюбя,
безумно се боях от любовта.
Сърцето си не исках да изгубя
и да ме боли подир това. ...

Όταν θα δεις ένα αστέρι να πέφτει στη γη
όταν προλάβεις να κάνεις για μένα μια ευχή
Ίσως να ‘ναι πολύ αργά
ίσως μάτια μου να ‘ναι αργά
Όταν με ψάχνεις εσύ ίσως να έχω χαθεί ...

Чуй песента
Вярваш ли в магията?
Вярваш ли в магията?
В сърцето на малко момиче
и как музиката я освобождава, ...

Недовършена картина
Поглеждал ли си някога жена,
отблизо във очите кадифени-
те крият две засрамени слънца
от толкоз красота смутени. ...

/ по Хилина Кайзер /
Влизам в този град, където Миналото
замръзна във сенки.
Тука пролита Животът в сребристата
боя на оградата... ...

На баща ми
До неотдавна ти седеше
под ябълка на дървен стол,
а тя грижовно свела беше
към теб приведения ствол. ...

И когато, уморена от дългото скитане,
в свойте мисли при теб се поспра,
на разсъмване. Уморена съм,
и не питам дали съм желана, и искана.
Просто в твоето утро заспивам. Щастлива. ...

.
ОБЕЩАНИЕ
От тук ще си отида някой ден,
ще тръгна бързо - без да се обърна,
ще напусна този свят студен ...

Мъртви улици, от които ме гледат мъртви лица и мъртви очи. В ярките отражения на разбитите прозорци, които ме заобикалят, има повече жажда за живот отколкото в погледите на скотовете, които се именуват хора. Вървя отвратен, палещ цигара след цигара, надявайки се, че никотинът ще ми помогне да се свъ ...

отвори крилете чарли
и подпри нощта
претъркаляй наляво казаните думи
тишината отдавна изстина в ръцете ми
а прескочените улици ...

Портрет
1
Разминахме се в пътищата си,
където всъщност трябваше да се преплитаме.
Забравихме си сенките, които ...

Във бели рими, във душа лъчиста,
поетът търси свойта сянка чиста.
Мечтае за лазура сляп и светъл
и бърза да се слее с мрака ведър.
Поетът иска и мечтае, сбъдва, следва ...

Кома
Прости ми, Боже… замълчи!
Не мога днеска да си тръгна.
Как да усмихна тез очи -
очакващи да ги прегърна. ...

Възрастните как треперят от тревата.
Косят я.
А после се присмиват на водата.
Обикновена е.
Но как обичат соев лецитин. ...

ЖИВОТЪТ Е ЕДИН
Красиви птичи трели впиват се в сърцето...
Усмихвам се – макар да знам, че съм изгубила мечта...
Животът ни поднася изпитания, но ето,
че всичко поправимо е – докато живи сме в света! ...

Тръгна си днес,
небето заплака -
скри следите
от моите сълзи.
Остави ме там - ...

Здравей! Помниш ли ме?... Аз съм Другия…
Бях Всичкото, което ти бе нужно…
Бях слънце мило… станах втора диня...
Бях касичка, в която пускаш милостиня…
Бях онзи, който мрази да си тъжна… ...

Как можа?
Така да се подиграеш с мен!
Беше все едно ме гледаш в очите и ме лъжеш, а не зад гърба ми.
Сълзите не спират да текат,
намирайки място в омразата, която изпитвам към теб. ...

сутрин
като се събудя на
триста осемдесет и четвърта улица
спирам да тичам
из къдравите завои на времето ...

Като късна река
денят отминава.
В мисли за желано
и сбъднато вече.
Крача - ...

Стоях и се наслаждавах на ароматния вкус на сутрешната чаша кафе, загледана в листата на измръзналите лози, тихо потопена в божествената тишина и спокойствие, които се бяха възцарили около мен. Селският въздух се просмукваше във всяка моя тъкан, оставяйки онова носталгично чувство, което ни жегва ви ...

Toni Braxton - I Hate Love
I hate the mornings
Cause I know what they bring
You get up and take a shower in no time, your leaving
And it sounds so selfish ...

От спора се ражда истината
Дали гора е? Или не?
Спори се отдавна тука.
Щом е горски парламент,
няма как да има скука. ...

Когато завали сребро в прозорците,
побелялото небе
запечатва овехтелите ми силуети
- всичките - във стъкленици,
под восък тежък стиснали в дъната си ...

Седеше старец сам в самотата,
вперил поглед в нощното небе,
много мъка бе стаил в душата,
много мъка - в туй сърце.
И мислеше си той за дните ...