No more
Give me a reason to stay
Couse I don't wanna live in fear (don't wanna live in fear)
I can't stop the rain
but I can stop the tears ...

My Life
I find myself in question again
And I doubt this Love you've given to me
I hope you understand when I say
I need this time to myself ...

Павилионна улица,
краен квартал,
хорска глъч,
кражби на вяра,
ослепели души ...

В такава мързелива, златна сряда
очите ми приличат на морета -
зелено синкави, прозрачни, млади,
като искри в опашка на комета.
От мене тръгват влакове за всякъде, ...

Вярна дума
Колкото звезди са ми свалили,
небето би потъмняло,
ако Бог не ми бе давал сили
всяка да връщам на място. ...

Като букет премръзнали цветя - остава да си спомняш колко са били красиви. Като обърната на пода кана с вода - остава да си спомняш колко си бил жаден. Като камина, пълна с пепел от изгорелите дърва - остава да си спомняш колко си се стоплил...
От всичко става спомен, нищо не остава, от всичко става ...

Истина
Какво написах,
какво казах...
Tова, което исках
или това, ...

Когато погледнеш в очите ми,
ще видиш две малки слънца,
които огряват душата ми
и мога със тях да летя...
Надеждата, скрита във тях, ...

Не искам да бягам,
но не мога да остана...
Чувствата си залагам
и пак съм изиграна.
В очите не останаха сълзи, ...

Историята на това разбито сърце продължава и до днес. Снимката в ръцете вече е избледняла, но болката в сърцето продължава да е все така изпепеляваща.
Опита да го забрави и смени с друг, но никой не успя да го измести от мислите и душата ú. Мина толкова много време, а спомените са си тук и ú напомня ...

Вежда от пясък.
И до бяло блед клепач.
И синьо око...

Ден като ден. Сутрешният дъжд намокри прашните листа на дърветата и отвя спомените за един друг ден от същия този септември. Паветата издайнически си шушукаха глупави неща за минаващите върху тях хора, отиващи на работа. Врати поскърцваха, някъде в далечината се чу звън на камбана - припряна и незаи ...

Животът -
сложно съставно изречение:
подлог, сказуемо,
обстоятелствено пояснение
и все тия ...

ОТРАЖЕНИЕ
___________________________
Дъжд. Слънце. И дъга.
Седем цвята.
На асфалта - ...

Миниатюри
Шушне есенна перука
в нюанс изтънчен беж,
довява вятър рехав дъжд
и скръбни ноти - ...

Чувствах се толкова странно. Никога, досега, не ми се бе случвало подобно нещо. Откак я зърнах, не спях, не ядях, спрях да ходя и на лекции. Седях в парка, скрит под сенките и наблюдавах входа на университета. Знаех ù програмата. Кога трябваше да влезе, кога да излезе. И чаках. С часове. Движеше с е ...

Тъкмо се канех да затварям райските порти и да подремна, че главата ме цепеше от махмурлука и в офиса влетя – много уплашен – самият Сатана. Целият разтреперан, козината му настръхнала, рогата му изпочупени, опашката му проскубана като на дърто куче; скрий ме – казва – Господи, че ме преследват и ло ...

Сънувах те... че ме целуваш
и с устни ме превръщаш в стих!
Сънувах как със мен палуваш –
с любов те окрилих!
Не беше сън – то бе наяве, ...

Представи си приказна гора,
от кристал планински сътворена.
Светещи гирлянди тишина
свързват я с безкрайната Вселена.
Дънери от трепкащо сребро, ...

1.
Глупости, казвам си, не е възможно
в стария кръг да се връщам.
Пак да ме грабваш, пак да ме плашиш,
полузабравено чувство. ...

Февруари - убийствен студ скова земята. Вятърът виеше безпощадно, а оловното небе застрашително притискаше града. В късния следобед гаровия площад обезлюдя.
Баба Руска спря раздрънканата количка до контейнера - разрови боклука с бастуна, разбута торбите и извади парче мухлясал хляб. „За кокошките би ...

векове колебание
нерешителни чувства
утаяват синхронно
години желания
в чаша съдбовна ...

* * *
На Ю.
(когато те обичах до полуда...)
В ръцете ти топя се като сняг
и с жадни устни пия дъждовете. ...

Ти беше
Ти беше този, който ме завладя
и този, който ме накара да те покоря,
ти беше първата ми радост
и моята завладяваща слабост. ...

Рисуването е изкуство, в което ти заслужаваш
да бъдеш пресъздаден в твоя собствен облик.
Олицетворение на добродетелта и човечността,
събрана в едно-едничко цяло, прелестната ти душа.
Позволи ми от теб да се интересувам. ...

Влязох предпазливо в дома на Писателката. Бяха ме предупредили, че моментът не е подходящ за посещения, но изпитвах толкова силно желание да я видя, че нищо не можеше да ме спре. Какво пък, ако я заварех с любовника ù, просто щеше да ме изпъди.
Но това, което заварих, беше абсолютно неочаквано. Писа ...

Аз съм леснораним и почти истеричен,
аз съм леснораним, но какво от това.
Няма смисъл, нали, от ненужна комичност,
няма смисъл дори от любов през нощта.
Всички чувства умират просто тъй - за минута ...

***
Между клоните
две звезди си говорят.
Денят ги слуша.
*** ...

Имах цялата обич на земята,
но не знаех как да я раздам!
Имах цялата нежност на жената,
на кого да я предам!
Любов преливаше във моето сърце, ...

Не искам да мисля
за миналото
и бавно годините
да разлиствам.
Не искам да мисля за думите, ...

Да отвържем езиците на камбаните
Поезийо, моя участ нерадна, болко незаличима,
додея ми от твоите цветя и птици
в тресавището на баналните ти треви!
Време е да захвърлиш шарените боици ...

Пак останал е сам на мегданчето,
вече свикнал бе с тази беда,
бяха пак се изпюли във канчето,
дето носеше жива вода.
Цял живот без да търси наградата, ...

Зъбчето беше на едно малко момиченце. Люлееше се от извесно време. Люлееше се, на всички посоки се люлееше и с все сила викаше:
- Защо все ме блъскаш, все ме буташ? Едва се крепя на мястото си. В началото усещах само побутване и не обръщах внимание, не се оплаквах. Но ти сега прекали. Вече знам - ис ...