Отново съм сама и пусто е в душата,
главата ме боли и мътен е светът.
Метален вкус отдавна заседнал е в устата
и почвам да си мисля, че е дошъл часът.
Часът, във който аз, ще трябва да си ида ...

Обич моя неродена,
трепет мой неизживян,
ласка моя недарена,
път ти мой неизвървян,
слънце мое неизгряло, ...

Не ме събуждай...
(Площадите издъхнаха в мъгли...)
Площадите издъхнаха
в мъгли,
видели толкоз тъжни ...

Представи си…
усещане
за стъпките ми
тихи…
идвам ...

Ручей си мой, наричан Океания...
Истина си моя, повикана сакрално...
По Вазовски - "Пряпорец и гусла"...
Моя пътека, постлана с одалиски...
Чудни статуи върху белите листи... ...

Душата душа ли е?
Дъждът по нея се лее.
Защо по нея се лее
и душа не е?
Разумът тихо шепти: ...

Не си оставих нищичко за утре,
когато пътят ми от болка се стесни.
В последното ми "сбогом" от обичане
се врязах във стеснените си кръгове.
И задълбах се цялата във рани, ...

Денят отшумя
Денят отшумя във неистова гонка.
Само теб цяла сутрин съм слушал,
дими от вълнение даже фургонът,
ти се сещай - цигара пропуших. ...

Разсъбличам душата си.
Свалям я пласт подир пласт -
трябва да остана само по "аз".
Всичко, което съм чакала
свалям от себе си - ...

остави вратите отворени
нека сняг да навява
във стаята
нека всички звезди
да изпият ...

Не искам да съм борбено момиче!
Омръзна ми напразно да опитвам
на клетката да счупя катинара.
А вътре да навъртвам километри
пред публика със извратена милост ...

Утро пак дошло е,
как бързо свърши се нощта,
от сън в сън прескачам,
залисан в своята съдба.
Утро пак дошло е, ...

Овъргаляни
окаляни
омазани
смазани
кухи ...

Да гледам как листът гори?
... Да, сега ме боли.
Сега връхлитат ме спомените.
Сега отлитат доволни и злобите.
Загубен. ...

Ниви, ширещи се в пустото пространство напред и толкова, толкова безкрайни... сякаш прегорели от вечното слънце на лятото, изтощени от посеви и оран. Есенно е. Мрачно е, до тъмно, без лъч светлина и надежда. Лозя, почти изсъхнали, угаснали, с пъстроцветни жълти и лилави листа, с отдавна обрани плодо ...

Студена стая, цялата от камък,
последната надежда тука ще умре.
Гори се тук с леден пламък,
тук се плащат тежки грехове.
Легло с проскубани завивки, ...

Животът ме научи
Животът ме научи тъга и болка да простя.
Животът ме научи всяка радост да деля.
Животът ме научи: за да получиш, трябва да дадеш.
Животът ме научи, че докрай е нужно да се раздадеш. ...

Веднъж ли на брега ти , до скалата,
седяла съм унесена в мечти,
веднъж ли в плен на красотата
гледала съм как твойта шир блести...
Ту метне се вълна и ревне в пяна ...

Едно объркано чувство,
се спря на ръба на идеята...
Огледа се и влезе в главата на скитник.
Отпусна се уморено и му стана... уютно.
Акварел от нежен абсурд...

Пир
Чуваш ли как вятърът те търси?
Вестоносецът пристига...
Чуваш ли как горко те проклина?
Страх ли те е? ...

В памет на всички мои близки, напуснали този свят... и вашите, приятели - вчера беше Задушница...
По калдъръми спъвам се и тичам
във мойто детство - дъхаво и бяло,
и спомени в душата ми надничат,
и ромонът на младост оживяла... ...

Едно от значенията на думата звезда, открита в тълковния речник е следното: много талантлива и известна, забележителна, знаменита личност; знаменитост. Значи, звездата е талантлива личност, надарена с някакви способности, които я отличават от останалите хора в обществото. Да вземем например българск ...

Дъждът сълзите ми разкрива
и тъжно пада пепелта,
навред е влажно и студено
и роклята ми цапа се в калта.
Минава час, а аз стоя ...

Движа се в мъгла сама,
колко тихо е наоколо сега...
Сенки неясни прокрадват се там,
страшно е в мрака, когато си сам...
Преди да дойдеш и след като замина, ...

Моята любов
Разбити пътища,
самотен стон във
тиха нощ,
кошмарен сън - ...

Аз гледах улицата кална,
през призмата на моето въображение,
показа се картина идеална,
преплитайки любов и мир във вечно съприкосновение.
И гледах с умиление децата, ...

Малко ли, кратко ли, с дъх на череши,
ти ме поглеждаше, аз се усмихвах.
Здрачът ли, плачът ли, все нещо шумеше.
В шепи разляна тихо притихвах.
Вечно ли, грешно ли, след тебе остана ...

Думите ти се забиха в сърцето като остър нож.
Как може? Как може да си толкова лош?
Глупаво, безсърдечно животно си ти!
Правя всичко за теб, а ти за сетен път ме нарани!
Щастлива изглеждам, така ли? ...

Времето потъва в кървава тъмнина,
сол върху раната, лице в калта,
очи заслепени, прерязани вени,
кървящи стени, сърце в тях разбито
с кръв пропито, ...

Сега... може и да не сте в течение, обаче аз съм най-красивата!... в Истанбул. Абе, аз и тука не съм съвсем крокодил, ама в Истанбул съм... ху-бост-кап-ка!!... Инак да кажеш... съм една такава - с коса, и нос имам, намира ми се отзад и отпред каквото си трябва... ей толчава на бой - нищо особено... ...

В търсене на един,
може би пропускам любовта...
В чакане на един,
може би съм сляпа...
В търсене на един, ...

Очите чернеят, с нощта сливат се и блясъкът е вече спомен...
Душата чезне в необитаеми земи...
Скита някъде далеч... където няма върхове... няма ями...
където може да е сама...
А аз, бледа, към теб пристъпвам... ...

Сама съм! Завесата падна.
Какъв спектакъл днес изиграх.
Бях луда, желана и жадна
и посипана в звезден прах.
Беше хубаво! Завесата падна. ...

Когато съмне...
в тези две очи,
аз ще бъда толкова далече,
не ще усетиш
горещите сълзи, ...

Замълчи! Не плачи!
Уморени са очите!
Свободен си! Хайде, върви!
За мен недей мисли!
Ще потъжа ден-два, но ще ми мине! ...