Кусур
Подарък съм аз за нежния пол,
циганката умря от големия зор
и когато на огледалото мълвя,
като във стара приказка една: ...

Днес на мода е да си един от многото. Важното е да си нечие копие, за да се впишеш в дадена среда. Вървим по улиците, срещаме хора и започваме да се питаме дали не виждаме двойно, защото хората са загубили индивидуалността си и са се превърнали в роби на обществото.
Но нали животът е като театъра, в ...

Не гаси жарта в душата,
нека в младост тя те грей,
любовта е магия сладка,
остави я да те завладей.
Обичай и бъди любима, ...

ПОД ДЪЖДА
(посветено днес)
Под дъжда аз веднъж се спрях
и пих от сълзите му влажни.
После тихичко ромолях, ...

ЗА ТЕБЕ
на И.
За тебе... Слязла бих във ада...
В преизподнята, където
ще горя, обречена на клада... ...

И беше ли нежност
или само копнеж...?
през прозореца гледам,
полепнал със скреж..
А снощи беше тук ...

Всяка нощ, когато ти и аз сме едно,
тогава ти успяваш да ми върнеш другото ми аз!
Всеки ден, когато сме разделени,
ставам онзи, който не съм!
Искам всеки миг, в който си ти, ...

Нека тук и сега да живеем –
не след седмица, нито след ден –
в този миг аз и ти да се слеем,
да съм с тебе, ти да си с мен!
Нека слънце с лъчите погали ...

Тишината нежно докосва ума ми,
а самотата ме хваща за ръка...
Болката сляпо целува врата ми
и кръвта от вените ми се влива в река,
река от писъци - разбити чувства, ...

И тихо стъпвам в тази нощ.
Нежна мисъл ме гали.
И бурен огън пали.
Със страстен поглед ме поглеждаш.
И на странна мисъл ме навеждаш. ...

С пръсти студени
самота ме убива.
Чувствам болка
странно горчива.
Сънят бяга ...

Светло е. Навън вали. Седя в средата на стаята си и гледам тъжно и самотно тихите капки дъжд как лениво се спускат по стъклото на прозорците и сякаш искат да се размажат от сласт върху гладката му повърхност. Станах и отидох да отворя на стремежа им. Надникнах в празното облачно пространство, а мокр ...

Ще дочакам ли?
Дали ще дочакам следващото лято?
Да се видим с теб отново.
Птиците пред нас се събират.
И сбогом те си вземат. ...

Плачи
Плачи, защото не те разбират...
защото те приемат като дух.
Плачи сега, защото раздират
твоята душа на прах и пух. ...

(Ама и аз съм един съветник!)
Това, че си самотен, прави ли те мъдър,
със болката, с копнежа по отминало?
Когато преоткрива своите страдания,
душата ти поглъща атропин със виното. ...

Две очи в незабравена нежност
гледат чакащи идваш ли пак.
Във илюзия, в сляпа безбрежност
две сълзи се отронват от тях.
Две очи с непритихнала вяра ...

Писна ми да преживявам,
като отрова, във вените забита.
От мъка паднала да се изправям,
като игла, ръката ми пробила.
А мисълта, отвързана по залез, ...

Камелия Мирчева
СЪПРУГАТА
Мълчеше като празен театър. Гризеше със зъби тишината и преглъщаше гнева си. С усилия сдържаше раздразнението си. Не можеше да понася милото й внимание и любезна загриженост.
„Ще я убия” – помисли си той и едва овладя импулса си да й се разкрещи.
Включи телевизора. Нервно п ...

Мишо книжка си разглежда
и на котката нарежда:
,,Мила, пухкава Писано,
вчера тръгнах рано, рано -
в зоологическата бях ...

На моята единствена любов
Вечерта се надипляше в клоните
като прелестна черна дантела,
по косите ни мракът се ронеше,
от възторг бяхме с теб онемели... ...

Очите ти красиви
в мъгла са от сълзи.
Какво да ти помогна?
Безсилие ме мъчи.
Какво ли да ти дам? ...

(дует с Whitening_black)
Имаш нужда от песен,
всяка малка частица
от теб да празнува.
Всички объркани мисли, ...

Уморих се вече да обичам
мълчешком и тайно, да се крия
и на теб мечтите си да вричам,
всеки ден сълзите си да трия.
Уморих се скришом да те гледам, ...

Всяка радост за мен е отминала,
аз не сам влюбена, нито млада,
и душата ми тръпне изстинала,
и във нея има само прохлада.
Нищо вече не би предизвикало ...

Westlife - Have you ever been in love
In morning light
Half awake and half asleep
Have you ever laid there thinking
was it all a dream? ...

Нарисувах си усмивка
и смеещи се очи,
хората си мислеха: "Щастливка,
всичко по вода й върви."
Слагах веселата маска ...

Помниш ли...?
Помниш ли как ръцете изгаряха
при един нежен допир закъснял,
въздухът около нас как пареше,
времето за нас как беше спряло...? ...

Мразя пламъка в твоите очи,
защото той сърцето ми плени.
Мразя и часовете до нощта,
защото далеч от теб държи ме тя.
Мразя това, че всичко си за мен. ...

Помня аз още стария двор,
помня и къщата наша позната,
помня и в дъното онзи обор...
Спомени днес ми разкъсват душата.
Помня как лятото ходехме там, ...